Никола Тонджоров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Тонджоров
български учител
Роден
около 1806 г.
Починал
Батак, Османска империя

Никола Христович Тонджоров (Николай Христов Таджер, Тенджер, Тенджеров) е български възрожденски просветен деец и учител.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в град Самоков, тогава в Османската империя. Произхожда от занаятчийско семейство, а негов брат е Димитър Тонджоров, учител в Пловдив, Копривщица, Самоков, Брезник и Батак, където е убит през Априлското въстание. Друг негов родственик е Иван Алексиев Тонджоров, протестантски пастор и проповедник, сътрудник на списание „Зорница“, вестник „Македония“ и други[1].

Никола Тонджоров учи в родния си град между 1826-1827 година при Неофит Рилски, с когото поддържа приятелска връзка и по-късно му изпраща събрани народни песни. В Букурещ усвоява взаимоучителната метода. От януари 1835 година преподава в Свищов. В същата година открива взаимно училище в Самоков, в което преподава до 1843 година. Преподава в Пловдив между 1844 - 1846 година, в Кюстендил през 1847-1848 и 1849-1850 година. Ускорява направата на взаимното училище, обзавежда го с чинове, взаимоучителни таблици (66 бр.), черна дъска, катедра за учителя. През 1850 година разкрива ново светско училище, в което постъпват завършилите Взаимното училище. Въвежда нови науки: история, география, битоописание, благонравие, катехизис, граматика, гръцки език, смятане и гимнастика. Преподава по нова методика — класно-урочна. Въвежда и тържествените годишни изпити (изпитанието), които отначало се провеждат на 30 януари. Ръководи и двете училища и е наричан главен учител. От способните ученици подготвя свои помощници (подидаскали) за Взаимното и за по-маловажните предмети в класното училище. Обявен е от турците за „московец" (заради гимнастиката, в която виждали военна подготовка на учениците), и е принуден преждевременно да напусне града. Между 1850-1852 година преподава във Велес[2].

Загива в Батак, където го заварва Априлското въстание от 1876 година[3]. Негови възпитаници са изтъкнатите възрожденски деятели Йордан Хаджиконстантинов Джинот, Натанаил Охридски, Синесий Скопски, Агапий Войнов, Райко Жинзифов.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.657
  2. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.658.
  3. Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд. БАН., с.647;