Взаимно училище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Взаимното училище е светско начално училище през периода на българското възраждане, в което се прилага Бел-Ланкастърски метод на обучение.[1] Съгласно този метод някои от по-напредналите ученици обучават част от своите съученици.

Обучението във взаимното училище продължава 2 години и се извършва на говорим български език. Учениците изучават граматика, нравоучение, хигиена, естествознание, география, история, аритметика и вероучение.

Издръжката на училищата се поема от местното население.

Първото Взаимно училище е открито от Неофит Рилски в Габрово на 2 януари 1835 г. по инициатива на Васил Априлов. На 1 март 1841 г. просветителят Атанас Иванов (12 февруари 1810 г. – 5 юли 1897 г.) открива и в Стара Загора взаимно българско училище.

Известният просветен и църковен деец Неофит Рилски съставя и първите взаимоучителни таблици на български език, които служат за учебни пособия. В тях се съдържа целият учебен материал, предвиден за децата от взаимните училища.

В този си вид взаимните училища са важен етап в развитието на учебното дело на българските земи през Възраждането. През тях преминават мнозина дейци, които след това играят не малка роля в развитието на просветното дело.

Взаимното училище поставят началото и на новобългарското образование. В това се състои и неговата най-голяма заслуга.

По инициатива на Васил Априлов на 2 януари 1835 година в Габрово е открито първото взаимно училище. То е открито от Неофит Рилски. На 1 март 1841 година просветителят Атанас Иванов пък открива и в Стара Загора взаимно българско училище.

Взаимното училище е светско начално училище през периода на българското Вение, образованиеъзраждане, в което се прилага Бел-Ланкастърска метода на обучение. Съгласно този метод някои от по-напредналите ученици обучават част от своите съученици.

Обучението във взаимното училище продължава 2 години и се извършва на говорим български език. Учениците изучават граматика, нравоучение, хигиена, естествознание, география, история, аритметика и вероучение.

Известният просветен и църковен деец Неофит Рилски съставя и първите взаимоучителни таблици на български език, които служат за учебни пособия. В тях се съдържа целият учебен материал, предвиден за децата от взаимните училища.

В този си вид взаимните училища са важен етап в развитието на учебното дело на българските земи през Възраждането. През тях преминават мнозина дейци, които след това играят не малка роля в развитието на просветното дело.

Взаимното училище поставят началото и на новобългарското образование. В това се състои и неговата най-голяма заслуга. Издръжката на училищата се поема от местното население.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]