Георги Друмохарски
| Георги Друмохарски | |
| български културен деец и общественик | |
| Роден |
30 декември 1843 г.
|
|---|---|
| Починал | 1912 г.
|
| Научна дейност | |
| Област | Етнография |
| Политика | |
| Депутат | |
| VII ОНС | |
Георги Ангелов Друмохарски е български културен деец и общественик, пръв историограф на Кюстендил.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Син е на Ангел Гьошев Друмохарски, брат на Димитър Друмохарски и Манол Друмохарски. Завършва Солунската гръцка мъжка гимназия. Следва във Военното медицинско училище в Цариград, което обаче напуска поради заболяване. Изучава френски и гръцки език, литература и философия.[2]
Завръща се в родния си град и се занимава с търговия. Заедно с брат си Димитър преписва и публикува открития през 1861 година в село Търново, Кривопаланечко, писмен паметник „Слово Кирила Философа“ (от 150 пергаментови листа) за покръстването на българите в района на Брегалница. Записва различни обичаи и песни от Кюстендилския край и е временен дописник на вестник „Съветник“ през 1864 година. През 1869 година открива читалище в родния си град и става негов пръв председател,[2] през 1874 година е избран за училищен надзирател. Изпраща етнографски материали на Васил Чолаков и Стефан Веркович, публикувани в „Български народен сборник“ (1872) и „Топографическо-етнографски очерк на Македония“ (1889). Взема участие в борбата за църковна и национална независимост.[3][4]
След създаването на Княжество България в 1878 година, е един от най-дейните членове на Консервативната, а от 1894 година и на Народната партия. Дълги години е кмет на Кюстендил (първи мандат: 22 октомври 1879 – 15 октомври 1880 г. и още два поредни мандата: 19 октомври 1893 – 19 април 1899 г.). По негова инициатива е изработен първия градоустройствен план на града. Член и подпредседател на Софийския окръжен съд (1880 – 1884), адвокат в Кюстендил (1884 – 1893). През 1893 г. е народен представител в VII ОНС. През 1889 година се оттегля от политическа дейност и се установява в село Соволяно.[3]
Почетен член на читалище „Братство“, Кюстендил.[3] Почетен гражданин на Кюстендил (удостоен със званието през 1998).
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Обичаи на сватба и годишни извършвани в гр. Кюстендил и в селата му, сб. Български народен сборник, част I, съст. В. Чолаков, Белград, Книгопечатница на Централното училище, 1872 г.;
- Кюстендилската кааза, сб. „Топографическо-Етнографический Очерк Македонии“, съст. С. Веркович, Санкт-Петербург, Военная типография, 1889 г.;
- Кюстендил, Кюстендил, печатница на Бр. Г. Дюлгерови, 1900 г., 96 стр. (II изд.: Кюстендил, читалище „Братство“, 2004 г., 96 стр.; III изд.: част „Близкото минало на Кюстендил“, Кюстендил, изд. „Константин Драгаш“, 2010 г., 64 с.);
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Константинов, Георги, сб. Кюстендил и Кюстендилско, София, изд. ОФ, 1973 г., с. 245 – 247;
- Каранов, Ефрем. Роден съм българин. Избрани съчинения и документи. София, Издателство на Отечествения фронт, 1991. с. 446.;
- Георгиев, Сталин, Кметовете на Кюстендил (1878 – 2003 г.), Кюстендил, 2003 г., с.26 – 27;
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А – Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 204 – 205.
- 1 2 Енциклопедичен речник Кюстендил (А – Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 204.
- 1 2 3 Енциклопедичен речник Кюстендил (А – Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 205.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 229.
| Атанас Хранов | → | кмет на Кюстендил (22 октомври 1879 – 15 октомври 1880) | → | Христо Лекарски |
| Христо Лекарски | → | кмет на Кюстендил (19 октомври 1893 – 19 април 1899) | → | Михаил Давидов |
