Георги Друмохарски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георги Друмохарски
български културен деец и общественик
Роден
Починал
1912 г. (68 г.)
Научна дейност
Област Етнография
Политика
Депутат VII ОНС   

Георги Ангелов Друмохарски е български културен деец и общественик, пръв историограф на Кюстендил.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Син е на Ангел Гьошев Друмохарски, брат на Димитър Друмохарски и Манол Друмохарски.

Завършва гимназия в Солун. Следва военнно медицинско училище в Цариград, което напуска поради заболяване. Изучава френски и гръцки език, литература и философия.

Завръща се в родния си град и се занимава с търговия. Заедно с брат си Димитър преписва и публикува открития през 1861 г. в с. Търново, Кривопаланечко писмен паметник „Слово Кирила Философа“ (от 150 пергаментови листа) за покръстването на българите в района на Брегалница. Записва различни обичаи и песни от Кюстендилския край и е временен дописник на вестник „Съветник“ през 1864 година. През 1869 година открива читалище в родния си град и става негов пръв председател, през 1874 година е избран за училищен надзирател. Изпраща етнографски материали на Васил Чолаков и Стефан Веркович, публикувани в „Български народен сборник“ (1872) и "Топографическо-етнографски очерк на Македония" (1889). Основоположник и първи председател на кюстендилското читалище „Братство“. Взема участие в борбата за църковна и национална независимост[1].

След Освобождението е един от най-дейните членове на Консервативната, а от 1894 г. и на Народната партия. Дълги години е кмет на гр.Кюстендил (първи мандат : 22 октомври 1879 - 15 октомври 1880 г. и още два поредни мандата : 19 октомври 1893 - 19 април 1899 г.). По негова инициатива е изработен първия градоустройствен план на града. Член и подпредседател на Софийския окръжен съд (1880-1884), адвокат в Кюстендил (1884 - 1893). През 1893 г. е народен представител в VII ОНС. През 1889 г. се оттегля от политическа дейност и се установява в с.Соволяно.

Почетен член на читалище „Братство“, Кюстендил. Почетен гражданин на Кюстендил (удостоен със званието през 1998).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  1. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.229.
  • Обичаи на сватба и годишни извършвани в гр. Кюстендил и в селата му, сб. Български народен сборник, част I-ва, съст. В. Чолаков, Белград, Книгопечатница на Централното училище, 1872 г.;
  • Кюстендилската кааза, сб. "Топографическо-Етнографический Очерк Македонии", съст. С. Веркович, Санкт-Петербург, Военная типография, 1889 г.;
  • Кюстендил, Кюстендил, печатница на Бр. Г. Дюлгерови, 1900 г., 96 стр. (II изд.: Кюстендил, читалище "Братство", 2004 г., 96 стр.; III изд.: част "Близкото минало на Кюстендил", Кюстендил, изд. "Константин Драгаш", 2010 г., 64 с.);

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Атанас Хранов кмет на Кюстендил (22 октомври 1879  – 15 октомври 1880) Христо Лекарски
Христо Лекарски кмет на Кюстендил (19 октомври 1893  – 19 април 1899) Михаил Давидов