Търново (община Крива паланка)
Вижте пояснителната страница за други значения на Търново.
|
Търново Трново |
|
|---|---|
| — село — | |
 |
|
  Търново |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Североизточен |
| Община | Крива паланка |
| Географска област | Славище |
| Надм. височина | 1047 m |
| Население | 153 души (2002) |
| Пощенски код | 1335 |
| Търново в Общомедия | |
Търново (на македонска литературна норма: Трново) е село в Северна Македония, в община Крива паланка.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Славище по течението на река Добровница, северно от общинския център Крива паланка.
История[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Търново е българско село в Кривопаланска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Търново е населявано от 940 жители българи християни и 20 цигани.[1]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Търново има 1080 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
Според преброяването от 2002 година селото има 153 жители, всички македонци.[4]
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- Църква „Свети Никола“, построена през 1505 или 1605 година.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Търново
Георги Велинов Алексов, македоно-одрински опълченец, 18-годишен, работник, ІІ отделение, 2 рота на 2 скопска дружина, ранен на 18 юни 1913, носител на орден „За храброст“ ІV степен[5]- Давитко Павлов, български революционер от ВМОРО, селски войвода през Илинденското въстание
-
Иван Павлов, български общественик, деец на МПО Правда, Торонто и на македоно-българската църковна община там, брат на Давитко Павлов[6] - Иван Орачот, български революционер от ВМОРО, задграничен куриер.[7]
Стоймен Михайловски (1941 - 2020), северномакедонски юрист
- Починали в Търново
- Димитър Монов, български военен деец, поручик, загинал през Междусъюзническа война[8]
- Константин Георгиев Апостолов, български военен деец, майор, загинал през Междусъюзническа война[9]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 224.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 142-143. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 884.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-05
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 18.
- ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 430.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 73.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 5, л. 66
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 53
| ||||||||
Портал „