Направо към съдържанието

Жидилово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в Северна Македония. За махалите му в България вижте Жедилово.
Жидилово
Жидилово
— село —
42.225° с. ш. 22.3958° и. д.
Жидилово
Страна Северна Македония
РегионСевероизточен
ОбщинаКрива паланка
Географска областСлавище
Надм. височина885 m
Население302 души (2002)
Пощенски код1335
Жидилово в Общомедия

Жидилово или Жедилово или Джедилово (на македонска литературна норма: Жидилово) е село в Северна Македония, в община Крива паланка.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Славище в северното подножие на планината Осогово при вливането на Кърклянската река в Крива река на 7 километра източно от общинския център Крива паланка на пътя Кюстендил-Крива паланка (паневропейски транспортен коридор 8).

История

[редактиране | редактиране на кода]
Празнична носия от Жидилово, Музей на Македония

Жедилово е старо средновековно селище.[1] В края на XIX век Жидилово е българско село в Кривопаланска каза на Османската империя. През 1879 година границата между новообразуваното Княжество България и Османската империя разделя селото на две. На територията на България остават само най-източните махали на селото: Вуячка, Средна и Крайна, които формират село Жедилово. Останалата част от селото остава на територията на Империята.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Жедилово е населявано от 826 жители българи християни.[2]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Жедилово има 888 българи екзархисти.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

В 1913 година селото попада в Сърбия (по-късно Югославия). Между двете световни войни Жидилово е център на община, обхващаща съседните села Къркля, Узем, Търново и Костур.

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Константин А. Иванов от П. Скакавица е български кмет на Жидилово от 13 август 1941 година до 30 октомври 1942 година. След това кмет е Димитър С. Вълков от Крива Паланка (4 март 1943 – 9 септември 1944).[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 302 жители.[6]

Националност Всичко
северномакедонци 299
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 3

В селото функционира основно училище „Йоаким Кърчовски“ (до 1995 – „Йосип Броз Тито“), което обслужва и околните села. Съборът на селото е на 24 май, празника на светите Кирил и Методий.

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Жидилово
  • Александър Цветанов Стоянов, македоно-одрински опълченец, 2-ра рота на 2-ра скопска дружина[7]
  • Атанас Стефанов, македоно-одрински опълченец, 3-та рота на 9-а Велешка дружина[7]
  • Атанас Стойков Ангелов, македоно-одрински опълченец, 2-ра рота на 2-ра скопска дружина[7]
  • Димитър Митов Стоянов, македоно-одрински опълченец, 2-ра рота на 2-ра скопска дружина[7]
  • Иван Христов Симов (1875 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Михаил Даев, жител на София, македоно-одрински опълченец във 2-ра рота на 2-ра скопска дружина, награден с орден „За храброст“, IV степен[8]
  • Йордана Стоянова (1901 – ?), в 1932 година завършила славянска филология в Софийския университет[9]
  • Милко Павлев, български революционер от ВМОРО, четник на Петко Стефанов в 1915 година[10]
  • Михаил (Миялко) Стоянов Георгиев, български революционер
  • Младен Георгиев, македоно-одрински опълченец[7]
  • Младен Иванов Георгиев, македоно-одрински опълченец, 2-ра рота на 2-ра скопска дружина[7]
  • Павле Милеков, македоно-одрински опълченец, 2-ра рота на 7-а кумановска дружина[7]
  • Славе Яначков, български революционер, деец на ВМОРО, четник на Петко Стефанов в 1915 година[11]
  • Спас Петров Кръстев, македоно-одрински опълченец, 3-та рота на 2-ра скопска дружина[7]
  • Станойко Алексов, македоно-одрински опълченец, земеделец, 2-ра рота на Кюстендлската дружина[12]
  • Стоян Деянов, македоно-одрински опълченец, 2-ра рота на кюстендилска дружина[7]
  • Янко (Яне) Славев, български революционер, четник на Серафим Спасов в 1914 година[13] и на Петко Стефанов в 1915 година[14]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. 1 2 Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско. Кюстендил, Читалище „Зора“ - Кюстендил, 2009. с. 98.
  2. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 224.
  3. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 142-143. (на френски)
  4. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 847.
  5. ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  6. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
  7. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 669.
  8. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 615.
  9. ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1933
  10. ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 16.
  11. ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 23.
  12. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 20.
  13. ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 12.
  14. ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 15.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Жидилово&oldid=12877201“.