Жидилово
Тази статия е за селото в Северна Македония. За махалите му в България вижте Жедилово.
Жидилово Жидилово | |
---|---|
— село — | |
![]() | |
Страна | ![]() |
Регион | Североизточен |
Община | Крива паланка |
Географска област | Славище |
Надм. височина | 885 m |
Население | 302 души (2002) |
Пощенски код | 1335 |
Жидилово в Общомедия |
Жидилово или Жедилово (на македонска литературна норма: Жидилово) е село в Северна Македония, в община Крива паланка.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Славище в северното подножие на планината Осогово при вливането на Кърклянската река в Крива река на 7 километра източно от общинския център Крива паланка на пътя Кюстендил-Крива паланка (паневропейски транспортен коридор 8).
История[редактиране | редактиране на кода]
Жедилово е старо средновековно селище.[1] В края на XIX век Жидилово е българско село в Кривопаланска каза на Османската империя. През 1879 година границата между новообразуваното Княжество България и Османската империя разделя селото на две. На територията на България остават само най-източните махали на селото: Вуячка, Средна и Крайна, които формират село Жедилово. Останалата част от селото остава на територията на Империята.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Жедилово е населявано от 826 жители българи християни.[2]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Жедилово има 888 българи екзархисти.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 12 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
В 1913 година селото попада в Сърбия (по-късно Югославия). Между двете световни войни Жидилово е център на община, обхващаща съседните села Къркля, Узем, Търново и Костур.
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Константин А. Иванов от П. Скакавица е български кмет на Жидилово от 13 август 1941 година до 30 октомври 1942 година. След това кмет е Димитър С. Вълков от Крива Паланка (4 март 1943 - 9 септември 1944).[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 302 жители.[6]
Националност | Всичко |
македонци | 299 |
албанци | 0 |
турци | 0 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 0 |
бошняци | 0 |
други | 3 |
В селото функционира основно училище „Йоаким Кърчовски“ (до 1995 – „Йосип Броз Тито“), което обслужва и околните села. Съборът на селото е на 24 май, празника на светите Кирил и Методий.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Жидилово
Атанас Стойков Анагелов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 2 скопска дружина[7]
Стоян Деянов, македоно-одрински опълченец, 2 рота на кюстендилска дружина[7]
Младен Георгиев, македоно-одрински опълченец[7]
Младен Иванов Георгиев, македоно-одрински опълченец, 2-а рота на 2-а скопска дружина[7]
Кръстев Спас Петров, македоно-одрински опълченец, 3-а рота на 2-а скопска дружина[7]
Димитрия Митов, македоно-одрински опълченец[7]
Павле Милеков, македоно-одрински опълченец, 2-а рота на 7-а кумановска дружина[7]
Симов, Иван Христов, македоно-одрински опълченец, 2-а рота на 2-а скопска дружина[7]
Атанас Стефанов, македоно-одрински опълченец, 3-а рота на 9-а Велешка дружина[7]
Стоянов, Димитър Митов, македоно-одрински опълченец, 2-а рота на 2-а скопска дружина[7]
Стоянов, Александър Цветанов, македоно-одрински опълченец, 2-а рота на 2-а скопска дружина[7]
Иван Христов Симов (1875 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Михаил Даев, жител на София, македоно-одрински опълченец във 2 рота на 2 скопска дружина, награден с орден „За храброст“, IV степен[8]
Михаил Стоянов Георгиев, македоно-одрински опълченец, 2 рота на 2 скопска дружина[9], награден с орден „За храброст“, III степен през Първта световна война[10]
Станойко Алексов, македоно-одрински опълченец, земеделец, 2 рота на Кюстендлската дружина[11]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Тикварски, Любен. В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско. Кюстендил, Читалище „Зора“ - Кюстендил, 2009. с. 98.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 224.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 142-143. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 847.
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година. // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-05
- ↑ а б в г д е ж з и к л Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 669.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 615.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 161.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 603
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 20.
|