Костур (община Крива паланка)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Костур.
| Костур Костур | |
| — село — | |
 | |
  Костур | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Крива паланка |
| Географска област | Славище |
| Надм. височина | 971 m |
| Население | 38 души (2002) |
| Пощенски код | 1335 |
| Телефонен код | 031 |
| Костур в Общомедия | |
Ко̀стур (на македонска литературна норма: Костур) е село в Северна Македония, в община Крива паланка.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Славище в северното подножие на планината Осогово по горното течение на Крива река на 15 километра източно от общинския център Крива паланка.
История
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Костур е българско село в Кривопаланска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Костур е населявано от 138 жители българи християни.[1]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Костур има 144 българи екзархисти.[2]
При избухването на Балканската война 2 души от Костур са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
По време на Първата световна война Костур е включено в Дурачкоречка община и има 122 жители.[4]
Според преброяването от 2002 година селото има 38 жители, всички северномакедонци.[5]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Костур
Атанас Петков Якимов, български революционер, деец на ВМОРО, четник на Серафим Спасов в 1914 година,[6] четник на Петко Стефанов в същата година,[7] както и в 1915 година,[8] кметски наместник в периода на българското управление 1941-1944 година[9]- Георги Симеонов, български революционер, деец на ВМОРО, четник на Кръсто Лазаров[10] и на Петко Стефанов в 1915 година[11]
- Починали в Костур
- Панко Върбанов Върбанов, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[12]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 224.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 142 – 143. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 853.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София, 1917, с. 29., архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 16 февруари 2021
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 12.
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 13.
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 15.
- ↑ ЦДА ф.648К
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 25.
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 27.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 12, л. 21
| ||||||||
