Подържи кон
| Подържи кон Подржи Коњ | |
| — село — | |
 | |
  Подържи кон | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Крива паланка |
| Географска област | Славище |
| Надм. височина | 1050 m |
| Население | 116 души (2002) |
| Пощенски код | 1334 |
| Телефонен код | 031 |
| Подържи кон в Общомедия | |
Подържи кон (на македонска литературна норма: Подржи Коњ) е село в Северна Македония, в община Крива паланка.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Славище по течението на река Добровница, в подножието на планината Чупина, северно от общинския център Крива паланка.
История
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Подържи кон е българско село в Кривопаланска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Подържи кон е населявано от 800 жители българи християни.[1]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Подържи кон има 920 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[2] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 116 къщи в селото през октомври 1906 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4]
По време на българското управление през Първата световна война, Подържи кон е център на Подържиконската селска община, която има 3 567 жители.[5]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Коста Н. Емфеджиев от Плевен е български кмет на Подържи кон от 13 август 1941 година до 31 март 1943 година. След това кмет е Владимир А. Лунгаров (26 август 1943 – 18 декември 1943).[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 116 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| северномакедонци | 114 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 2 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Подържи кон
Борис Станойков, български революционер от ВМОРО, четник на Петко Стефанов в 1915 година[8]- Доде Якимов, убит от сръбските власти след 1912 година[9]
- Иван Станойков (? – 1906), български революционер, войвода на ВМОРО
- Иван Ст. Миланов, кметски наместник в периода на българското управление 1941 – 1944 година[10]
- Леко Спасов Илиев, редник в 26-а допълваща дружина, 4-та рота загинал 1917 година в Радомир.[11]
- Мито Стоянов, убит от сръбските власти след 1912 година[9]
- Мито (Мите) Якимов, български революционер, деец на ВМОРО, четник на Петко Стефанов в 1915 година,[12] убит от сръбските власти[9]
- Николай Спасев, убит от сръбските власти след 1912 година[9]
- Станойко Величков, македоно-одрински опълченец, 27-годишен, земеделец, 1-а рота на кюстендилската дружина[13]
- Станойко (Станоя) Стефанов, български революционер от ВМОРО, четник на Петко Стефанов в 1915 година,[8] убит от сръбските власти[9]
Стевчо Якимовски (р. 1960), северномакедонски политик- Стефан Меджир, убит от сръбските власти след 1912 година[9]
- Жена на Петко Мицов от с. Подържи кон – изнасилена от сръбски войници по време на Балканската война (1912–1913) [14]
- Кана Иванова от с. Подържи кон – изнасилена от сръбски войници по време на Балканската война (1912–1913) [15].
- Починали в Подържи кон
- Иван Станойков (? – 1906), български революционер, войвода на ВМОРО
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 224.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 142 – 143. (на френски)
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 – 1944. Т. I. 1878 – 1912. Част II: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 299.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 871.
- ↑ https://statlib.nsi.bg/bg/v/NSI010000482 стр 30
- ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- 1 2 Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 16.
- 1 2 3 4 5 6 Григоровъ, К. Сръбскитѣ жестокости въ Македония (1912 – 1915). Съ 20 ликове къмъ текста. Извлѣчение отъ книгата „Сръбскиятъ режимъ и революционната борба въ Македония" отъ К. Пърличевъ. София, Издателство Ал. Паскалевъ и Сие, 1917. с. 21.
- ↑ ЦДА ф.648К
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 399, л. 40
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 23, 25, 27.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 122.
- ↑ Жалби и съдба на българите в Македония през Балканските войни 1912–1913 г., съст. М. Йонов, София, 1998, с. 326
- ↑ Жалби и съдба на българите в Македония през Балканските войни 1912–1913 г., съст. М. Йонов, София, 1998, с. 326
| ||||||||
