Къркля

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето



Къркля
Кркља
— село —
Маалото Пашина Воденица на Кркља.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
42.2043° с. ш. 22.4112° и. д.
Къркля
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Североизточен
Община Крива паланка
Географска област Славище
Надм. височина 976 m
Население 227 души (2002)
Пощенски код 1335 (Жидилово)
Къркля в Общомедия

Къркля (понякога Кръкля, на македонска литературна норма: Кркља, произнасяно Къркля) е село в Северна Македония, в община Крива паланка.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Славище в северното подножие на планината Осогово по горното течение на Кърклянската река на 8 километра източно от общинския център Крива паланка. Къркля е разпръснато село, съставено от няколко махали – Лещарци, Назърци, Пайковци, Гелевци, Ковачи, Бошняци, Божовци, Джиковци, Дървенджици, Ширинци, Тукарци, Спасковци, Гюрундапци, Бобевци, Куртаци, Люти рид и други – разпръснати около клисурата на Кърклянската река и свързани с асфалтов път.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Смята се, че името на селото произлиза от турския глагол кърклесече, с което се обозначава дълбоката клисура на Кърклянската река, която разделя землището на селото на две големи части.

История[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Къркля е българско село в Кривопаланска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кръкля е населявано от 500 жители българи християни.[1]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Къркля има 640 българи екзархисти.[2]

При избухването на Балканската война шест души от Къркля са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

По време на Първата световна война Кръкля е включено в Дурачкоречка община и има 743 жители.[4]

Населението на Къркля както и това на околните села Костур, Бъс и други се занимава предимно със земеделие и скотовъдство, като се отглежда предимно дребен добитък. В миналото населението на Къркля поддържа постоянни икономически връзки с местните власи от Калин камен в Осогово, изразени в размяна на продукти, най-често вълна, кожа, картофи и други.

Според преброяването от 2002 година селото има 227 жители, всички македонци.[5] В селото се строят и нови вили, заради добрата природа в подножието на Осогово.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Починали в Къркля

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 224.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 142-143. (на френски)
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 855.
  4. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София, 1917, стр. 29.
  5. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  6. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.1
  7. а б в „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41
     Портал „Македония“         Портал „Македония