Къркля
| Къркля Кркља | |
| — село — | |
 | |
  Къркля | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Североизточен |
| Община | Крива паланка |
| Географска област | Славище |
| Надм. височина | 976 m |
| Население | 227 души (2002) |
| Пощенски код | 1335 (Жидилово) |
| Къркля в Общомедия | |
Къркля (понякога Кръкля, на македонска литературна норма: Кркља, произнасяно Къркля) е село в Северна Македония, в община Крива паланка.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Славище в северното подножие на планината Осогово по горното течение на Кърклянската река на 8 километра източно от общинския център Крива паланка. Къркля е разпръснато село, съставено от няколко махали – Лещарци, Назърци, Пайковци, Гелевци, Ковачи, Бошняци, Божовци, Джиковци, Дървенджици, Ширинци, Тукарци, Спасковци, Гюрундапци, Бобевци, Куртаци, Люти рид и други – разпръснати около клисурата на Кърклянската река и свързани с асфалтов път.
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Смята се, че името на селото произлиза от турския глагол къркле – сече, с което се обозначава дълбоката клисура на Кърклянската река, която разделя землището на селото на две големи части.
История[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Къркля е българско село в Кривопаланска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кръкля е населявано от 500 жители българи християни.[1]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Къркля има 640 българи екзархисти.[2]
При избухването на Балканската война шест души от Къркля са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
По време на Първата световна война Кръкля е включено в Дурачкоречка община и има 743 жители.[4]
Населението на Къркля както и това на околните села Костур, Бъс и други се занимава предимно със земеделие и скотовъдство, като се отглежда предимно дребен добитък. В миналото населението на Къркля поддържа постоянни икономически връзки с местните власи от Калин камен в Осогово, изразени в размяна на продукти, най-често вълна, кожа, картофи и други.
Според преброяването от 2002 година селото има 227 жители, всички македонци.[5] В селото се строят и нови вили, заради добрата природа в подножието на Осогово.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Кръкля
Стоян, български хайдутин, байрактар на Румена войвода[6]
- Починали в Къркля
- Арсо Илиев (1860 – 1905), български революционер от ВМОРО, четник на Атанас Бабата[7]
- Димче Цветанов (1878 - 1906), български революционер от ВМОРО, четник на Васил Аджаларски[8]
- Петко Велчев (1887 - 1906), български революционер от ВМОРО, четник на Васил Аджаларски[8]
- Тоде Цветанов (1879 - 1906), български революционер от ВМОРО, четник на Васил Аджаларски[8]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 224.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 142-143. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 855.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София, 1917, стр. 29.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 573.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.1
- ↑ а б в „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.41
| ||||||||
