Осиче (община Крива паланка)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в община Крива паланка. За селото в община Старо Нагоричане вижте Осиче (община Старо Нагоричане).

Осиче
Осиче
— село —
Пътят Р2245, който минава през селото
Пътят Р2245, който минава през селото
North Macedonia relief location map.jpg
42.25° с. ш. 22.3081° и. д.
Осиче
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Североизточен
Община Крива паланка
Географска област Славище
Надм. височина 911 m
Население 51 души (2002)
Пощенски код 1330
Осиче в Общомедия

Осиче (на македонска литературна норма: Осиче) е село в Северна Македония, в община Крива паланка.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Славище по течението на река Добровница, северно от общинския център Крива паланка.

История[редактиране | редактиране на кода]

През X век в Осиче е роден един от тримата следовници на Свети Иван Рилски - Свети Гаврил Лесновски.

В края на XIX век Осиче е българско село в Кривопаланска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Осиче е населявано от 350 жители българи християни.[1]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Осиче има 328 българи екзархисти.[2] През ноември 1906 година селото (общо 50 къщи) е принудено от сръбската пропаганда да се откаже от Екзархията и е обявено за сръбско, но през 1909 година отново става екзархийско.[3]

По време на Първата световна война Осиче има 410 жители.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 51 жители, всички македонци.[5]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Осиче

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 224.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 142-143. (на френски)
  3. Доклад на управляващия българското консулство в Скопие Иван Икономов от 1911, в: Георгиев, Величко и Стайко Трифонов. Гръцката и сръбска пропаганда в Македония. Нови документи, София 1995, с495, 498.
  4. „Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София, 1917, с. 29.“, архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен 7 април 2014 
  5. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
     Портал „Македония“         Портал „Македония