Бащево
| Бащево Баштево | |
|---|---|
| — село — | |
  Бащево | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Североизточен |
| Община | Крива паланка |
| Географска област | Славище |
| Надм. височина | 828 m |
| Население | 13 души (2002) |
| Пощенски код | 1333 |
Бащево (на македонска литературна норма: Баштево) е село в Северна Македония, в община Крива паланка.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Славище в южното подножие на планината Герман, на десния бряг на Бащевската река, северозападно от общинския център Крива паланка.
История[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Бащево е българско село в Кривопаланска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Бащево е населявано от 264 жители българи християни.[1]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бацево има 256 българи екзархисти.[2]
През юни 1906 година селото (общо 33 къщи) е принудено от сръбската пропаганда да се откаже от Екзархията и е обявено за сръбско. След Младотурската революция от 1908 г., поради убийствата и заплахите на сръбския войвода Спас Гарда, жителите на Бащево не се решават да преминат открито под върховенството на Българската Екзархия, но приемат български свещеници.[3]
При избухването на Балканската война петима души от Бащево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] След Междусъюзническата война селото попада в Сърбия.
По време на Първата световна война Бащево има 489 жители.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 13 жители, всички македонци.[6]
Етимология на името[редактиране | редактиране на кода]
Според академик Иван Дуриданов етимологията на името Бащево произхожда от българската дума баща, от която произлизат и фамилни имена като Бащавелов.[7]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Бащево
Йосе Ангелов, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, работник, 3 рота на 7 кумановска дружина, носител на сребърен медал[8]- Стоян Филипов, ІI опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[9]
- Филип Иванов, български опълченец, ІI опълченска дружина, убит[9]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 224.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 142-143. (на френски)
- ↑ Доклад на управляващия българското консулство в Скопие Иван Икономов от 1911, в: Георгиев, Величко и Стайко Трифонов. Гръцката и сръбска пропаганди в Македония. Нови документи, София 1995, стр. 495, 499.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 828.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 29., архив на оригинала от 7 април 2014, https://web.archive.org/web/20140407080653/http://statlib.nsi.bg:8181/isisbgstat/ssp/lister.asp?content=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_P%2A.pdf&from=1&to=150&index=%2FFullt%2Fextpages%2FSNM_23_1917_1917%2FSNM_23_1917_1917_index.pdf&cont=&type=%F1%F2%F0%E0%ED%E8%F6%E8, посетен на 2021-02-12
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-05
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 168.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 29.
- ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 34.
| ||||||||
Портал „