Направо към съдържанието

Мала Църцория

Мала Църцория
Мала Црцорија
— село —
42.2925° с. ш. 22.3347° и. д.
Мала Църцория
Страна Северна Македония
РегионСевероизточен
ОбщинаКрива паланка
Географска областСлавище
Надм. височина1009 m
Население112 души (2002)
Пощенски код1334
Мала Църцория в Общомедия

Мала Църцория (на македонска литературна норма: Мала Црцорија) е село в Северна Македония, в община Крива паланка.

Селото е разположено в областта Славище по течението на река Добровница, северно от общинския център Крива паланка.

В края на XIX век Мала Църцория е българско село в Кривопаланска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Мала Църцория е населявано от 350 жители българи християни.[1]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Малко Църцория има 520 българи екзархисти.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Църцория (Мала и Голема) са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

Според преброяването от 2002 година селото има 112 жители, всички македонци.[4]

Родени в Мала Църцория
  • Герасим Величков Маджов, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, търговец, II клас; 2-рa рота на 2-ра скопска дружина; 1.X.1912 година, ранен на 18.VII.1913 година, орден „За храброст“ IV степен, роден в Голема или Мала Църцория[5]
  • Дончо Църцорийски, деец на ВМОРО, минал след Първата световна война на сръбска служба и оглавил контрачета, действаща в Кумановско и Паланечко, роден в Голема или Мала Църцория[6]
  • Станойко Ангелов, македоно-одрински опълченец, 30-годишен; земеделец, Кюстендилска друвина, 29.IX.1912 година, роден в Голема или Мала Църцория[7]
  • Цене Величков Яковчев (Бабоянов), македоно-одрински опълченец, 22-годишен, тухлар, 1-ва рота на 2-ра скопска дружина, роден в Голема или Мала Църцория[8]
  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 224.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 142-143. (на френски)
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 887.
  4. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
  5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 121.
  6. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 268.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 33.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 815, 75.