Варовище
Варовище Варовиште | |
---|---|
— село — | |
![]() | |
Страна | ![]() |
Регион | Североизточен |
Община | Крива паланка |
Географска област | Славище |
Надм. височина | 1114 m |
Население | 87 души (2002) |
Пощенски код | 1330 |
Варовище в Общомедия |
Варовище (на македонска литературна норма: Варовиште) е село в Северна Македония, в община Крива паланка.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Славище в северното подножие на планината Осогово, на три километра източно от общинския център Крива паланка и на два километра западно от Осоговския манастир.
История[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Варовище е малко българско село в Кривопаланска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Варовище е населявано от 90 жители българи християни.[1]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Варовище има 112 българи екзархисти.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Варовище са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
По време на Първата световна война Варовище е включено в Дурачкоречка община и има 127 жители.[4]
Според преброяването от 2002 година селото има 87 жители, всички македонци.[5]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Варовище
Петър Божков, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 2 скопска дружина[6]
Стефан Иванов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, жител на гр. Паланка, дюлгер, 1 клас, 1 рота на 2 скопска дружина, ностител на орден „За храброст“[7]
Серафимъ Петровъ, кметски наместник в периода на българското управление 1941-1944 година. [8]
- Починали в Варовище
Стоян Георгиев Геров, български военен деец, поручик, загинал през Втората световна война[9]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 224.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 142-143. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 833.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София, 1917, стр. 29.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-05
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 70.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 299.
- ↑ ЦДА ф.648К
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 113, л. 74
|