Света Петка Стара (Пловдив)
| „Света Петка Стара“ | |
 Камбанарията на църквата | |
 Местоположение в Пловдив | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Пловдив |
| Религия | Православие |
| Епархия | Пловдивска – БПЦ |
| Изграждане | 1836 г. |
| Статут | действащ храм |
| „Света Петка Стара“ в Общомедия | |
„Света Петка Стара“ или „Света Параскева“ е православна църква в град Пловдив, посветена на света преподобна мъченица Параскева. Намира се в Старинния град (Трихълмието), в непосредствена близост до „Понеделник пазар“.
История[редактиране | редактиране на кода]
„На широкия мегдан в едно урвесто място, на една височина под Джамбаз тепе, имало една малка черковка кевгирена, с печени тухли, направена по староархитектоническа направа – пет разкрачи надлъж и шест нашир, с един олтарец, гдето да се навъртат двоица попове, осветена на св. Параскева. Като предложим това място черковно като на търкало и в средоточието черквата, 3/8 от мястото покрити са от камъка на тепето, 5/8 урвестото място до равнището, преградено с една проста стена, съставляваше дворът. В него се закопаваха махленските мъртъвци и на болест от чума или холера всичките граждани пловдивци…“ Така Константин Моравенов описва старинния храм „Света преподобна мъченица Параскева.[1]
Според описанието на Пловдивската епархия, направено от Константин Иконом през 1819 г., черквата, „малка, каменна, с кубе", била оцеляла от времето преди турското завоевание.[2]. През XVII в. край нея имало малък манастир, който по искане на монасите бил превърнат в метох на светогорския Дохиар.[3]
В сегашния си вид храмът е издигнат през 1836 г. с ктиторството на богатия пловдивски чорбаджия Вълко Чалъков−Големи (дарил 5000 гроша). По запазен списък на дарените суми (с дата 15 март 1837 г.) се вижда, че за построяването са допринесли много пловдивчани, българи от околните села и градчета (Карлово, Клисура, Копривщица, Сопот), митрополит Никифор (с 2000 гроша) и Бачковският манастир (с 400 гроша).[4] Издадена от патриарх Григорий VI Константинополски на 10 септември 1836 г. грамота постановява църквата и зависещата от нея болница да се управляват изключително от енорийското настоятелство, без намеса от страна на пловдивския митрополит.[5]
„Чорбаджи Вулко направи една болгарска церква у Филибе – Света Петка“, пише Захарий Зограф до Неофит Рилски на 21.11.1836 г.[6] В писмо пак до отец Неофит от 24.04.1838 г. Вълковият син Неделю Чалъков съобщава, че храмовият празник е 14 октомври − ден на особено почитаната от българите света Петка Епиватска. По негова молба Неофит съчинява следните стихове:
Молбу приими твоих рабов, преподобная мати,
и умоли Бога грехов им прощение подати,
дом молитвенний имени твоему в чест воздвигших
и преждебивший от основания обновивших –
преосвященнаго митрополита Никифора
и градоначалника Вулка Теодора.[7]
Към 1860 г. храмът преминава в гръцки ръце поради превеса на гръцкото население в околната част на града. Във връзка с това почитта към света Петка се изменя в почит към света преподобна мъченица Параскева (света Петка Римлянка).[8] През 1864 г. „махалелиите от Новата махала в града... подадоха жалба до начялството [властите], с която искат или церквата „Св. Петка“ да им ся даде, та да съвръшяват Богослужението по български, или да им дозволи начялството да си направят нова церква.“[9]
„Света Параскева“ става отново българска през 1906 г., но вече не като отделна енория, а в състава на новопостроения изцяло от българи по-голям храм „Света Петка“. При изгонването на гърците е изгорена цялата архива и книжнина на храма и така са унищожени ценни сведения за неговата история.
В началото на 70-те години на ХХ век храмът е затворен, което става причина постепенно да изпадне в запустение. Официалното му откриване след основен ремонт става на 9 декември 2007 г. При възстановителните работи под Светия престол е намерена ктиторска бележка, посочваща датата на освещаване:
„Обновление на храма „Света Параскева“ ктитор господар Вълко син его Тодор: ефимерий папа Неделю син его Георги и Петър: Вълко и Толю рода 1836 лето месец декември 12.“[10]
Съгласно спомените на по-възрастни пловдивчани храмовите празници са два: патронният – на 26 юли (света преподобна мъченица Параскева) и Светли Петък (Живоприемни източник). След обновяването на храма се възприема като трети храмов празник да бъде отбелязван 12 декември, деня на свети Спиридон.
Архитектура и украса[редактиране | редактиране на кода]
Храмовата камбанария се издига върху скалите по склона на Джамбаз тепе. Нейният силует е характерна част от панорамата на стария град. Камбанарията има осем продълговати отвора, увенчани с островърхи фронтони. Над входа ѝ е изписан образ на Иисус Христос, чиито очертания са заличени от времето и едва забележими.
Самата църква е с една апсида, каменни стени и дървен покрив без вътрешни подпори. Деветте образа в царския ред на иконостаса са рисувани от Захарий Зограф през 1837 г.,[11] а малките икони над тях са на художници от Одринската школа, чийто най-известен представител е Никола Одринчанин. Единствен по рода си е и архиерейският трон с инкрустация от седеф и слонова кост.
В храма има аязмо, което навремето било известно с това, че водата му лекувала очни болести, щом вярващите се обръщали с гореща молитва към света Параскева.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Моравенов К., Паметник за пловдивското християнско население в града и за общите заведения по произносно предание (1869). Пловдив, 1984, 157.
- ↑ Непресъхващи извори: документални материали из историята на Пловдив и Пловдивско (ред. Възвъзова-Каратеодорова, К.). Пловдив, 1975, 258; Наръчник за Филипополската епархия и нейното описание (ред. М. Христемова). – Годишник на Регионален исторически музей Пловдив, 8, 2012, 25.
- ↑ Αποστολόπουλος, Δ.Γ., Μιχαηλάρης, Π.Δ. Η Νομική Συναγωγή του Δοσιθέου: μία πηγή και ένα τεκμήριο. Αθήνα, 1987, 154 – 155.
- ↑ Генчев, Н. Възрожденският Пловдив: принос в българското духовно възраждане. Пловдив, 1981, 138; Αποστολίδης, Κ. Μ. Η Ιερά της Φιλιππουπόλεως Μητρόπολις και οι κώδικες αυτής. – Αρχείον του Θρακικού Λαογραφικού και Γλωσσικού Θησαυρού, 6, 1939 – 1940, 68 – 69.
- ↑ Αποστολίδης, Κ. Μ. Η Ιερά της Φιλιππουπόλεως Μητρόπολις και οι κώδικες αυτής. – Αρχείον του Θρακικού Λαογραφικού και Γλωσσικού Θησαυρού, 6, 1939 – 1940, 64 – 67, 70 – 71.
- ↑ Огойска, М. (ред.) Междуписания: Захарий Хр. Зограф – Неофит П. П. Рилски. С., 2010, 112.
- ↑ Арсений, епископ Стобийски. Принос към биографията на отец Неофит Рилски. С., 1984, 74 – 75 (№ 36).
- ↑ Алваджиев, Н. „Старинни черкви в Пловдив“, Летера, Пловдив, 2000 г.
- ↑ Из архивата на Найден Геров (ред. Панчев, Т.). Т.2. С., 1914, 389 (№ 2244).
- ↑ Страница на храма на сайта на Пловдивската митрополия
- ↑ Москова, С. Зографии Захариеви у Филибе: изложба по повод 150 години от смъртта на Захарий Зограф 1853 – 2003. Пловдив, 2002, 10 – 12, 17, 20, 36 – 39; Свинтила, В. Икони от Самоковската школа. С., 1979, 86 – 91.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- К. Моравенов, Паметник за пловдивското християнско население в града и за общите заведения по произносно предание (1869), Пловдив, 1984, 157 – 160
- В. Пеев, Град Пловдив, минало и настояще, Пловдив, 1941
- Ст. Шишков, Пловдив в своето минало и настояще, Пловдив, 1926
- Драговитийски еп. Харитон, Принос към историята на Пловдивските храмове. – В: Сборник в чест на Пловдивския митрополит Максим, София, 1931
- Пандурски, В. Поглед върху строежа и разукрасата на пловдивските старинни църкви. – Духовна култура, 39, 1959, кн. 2, 25 – 27
- Αποστολίδης, Κ. Μ. Η της Φιλιππουπόλεως ιστορία από των αρχαιοτάτων μέχρι των καθ' ημάς χρόνων. Αθήνα, 1959, 289 – 292
- Чешмеджиев, Д. Бележки за историята на старата църква „Св. Петка“ в Пловдив. – В: По следите на българската книга: описи, находки, библиология (съст. В. Ганева). Пловдив, 2004, 380 – 384
- Велчев, Й. Градът или между Изтока и Запада XIV-XVII век. Пловдив, 2005, 211 – 213
- Чешмеджиев, Д. Старата църква „Св. Петка“ в Пловдив в сведенията на пътешествениците. – В: Пътуванията в средновековна България. Велико Търново, 2009, 520 – 530
- Станев, К. Филипопол от началото на VII до началото на IX век. – Минало, 2011, кн. 1, 28 – 29
- Трифонова, А. Гръцки надписи от църквата „Св. Параскева“ („Св. Петка Стара“, „Живоносен източник“) в Пловдив. – Проблеми на изкуството, 49, 2016, кн. 3, 52 – 58
