Света Петка Нова (Пловдив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Православен храм
„Света Петка Нова“
Sv petka2.jpg
Plovdiv city center map.png
42.1446° с. ш. 24.7549° и. д.
Православен храм
„Света Петка Нова“
Местоположение в България Пловдив център
Вид на храма Православна църква
Страна Flag of Bulgaria.svg България
Населено място Пловдив
Вероизповедание ПравославиеБПЦ
Тип на сградата Кръстокуполна базилика
Време на изграждане 1888 г.
Съвременен статут Действащ храм
Православен храм
„Света Петка Нова“
в Общомедия

„Света Петка Нова“ е български православен храм в Пловдив, осветен през 1888 г. Разположен е в централната част на града на булевард „Княгиня Мария-Лиза“, в непосредствена близост до римокатолическата катедралаСвети Лудвиг“. Празникът на енорийския храм е 14 октомври, когато се почита паметта на Преподобна Петка Българска, живяла през X-XI век.

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Под съвременната сграда е открита късноантична църква с мраморен под.[1]

Църквата е проектирана по възрожденски модел и представлява трикорабна псевдобазилика. При градежа на храма участва целият тогавашен градски елит. Архитект на „Света Петка Нова“ е Димитър Наумов. Външната декорация на сградата е скромна, а източната част е с триъгълен фронтон и полукръгла апсида. Две десетилития след строежа си, църквата се доизгражда под ръководството на пловдивския архитект Йосиф Шнитер. Най-внушителна е камбанарията с големите си размери, която е авторско копие на кулата звънарница на катедралата Света Богородица. Иконостасът, амвонът и владишкия трон са дело на майстор Петър Кушлев от Широка Лъка, а иконите на пловдивския майстор Петър Джамджиев.

На 1 май 1970 г. в църквата избухва пожар, който нанася сериозни щети на купола и част от покрива на средния кораб. Следва възстановяване и издигане на нов купол. Фасадата е украсена с плочи от бигор, а стенописите са дело на синодални художници. Храмът е осветен за втори път през 1977 г. от митрополит Варлаам Пловдивски.[2]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Димитров, Димитър. Християнските храмове по българските земи I-IX век. София, Фондация „Покров Богородичен“, 2013. ISBN 978-954-2972-17-4. с. 63 – 64.
  2. Църква Св. Петка – Нова в Пловдив
     Портал „Православие“         Портал „Православие          Портал „България“         Портал „България