Княгиня Мария-Луиза (булевард в Пловдив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Мария Луиза.

Княгиня Мария-Луиза
— булевард —
M luiza.jpg
Map of Plovdiv.png
42.143° с. ш. 24.7497° и. д.
42.1481° с. ш. 24.7701° и. д.
Местоположение в Пловдив
Град Пловдив
Район Централен , Източен
Дължина 1700 m
Стари имена бул. „Лиляна Димитрова“
бул. „Независимост“
Княгиня Мария-Луиза в Общомедия

„Княгиня Мария-Луиза“ е булевард в централната част на Пловдив. Негово продължение е булевард „Цариградско шосе“ и заедно формират източната входно-изходна артерия на града. В миналото двата булеварда са носили името „Лиляна Димитрова“.

Началото му започва от тунела под Централна поща до Централния площад и свършва до административната сграда на пловдивския район „Източен“.

История[редактиране | редактиране на кода]

Площад „Цар Крум“, картичка 1896
Улицата през 1932 г.
Булевардът през 2014 г.

Улицата пред католическата катедрала „Свети Лудвиг“ е започвала от несъществуващия вече площад „Цар Крум“. Там се е свързвала с улиците „Отец Паисий“ и „Граф Игнатиев“. Българската княгиня Мария-Луиза, съпругата на княз Фердинанд I, умира през 1899 г. След смъртта ѝ нейният саркофаг е положен временно в католическата катедрала до изграждане на княжеска гробница. Така през първата половина на XX в. улицата пред катедралата носи нейното името. След 1944 г. името на улицата е сменено на „Лиляна Димитрова“. След политическите промени през 1989 г. улицата вече булевард е наречена за кратко „Независимост“ и после възстановява първоначалното си име „Княгиня Мария-Луиза“.

Булевардите „Княгиня Мария-Луиза“ и „Цариградско шосе“ се превръща в модерна артерия с 2 платна с по 3 ленти на движение и 7 пешеходни подлеза в началото на 1980-те. Строителството започва през есента на 1980 г., а пусковият срок е 30 март 1983 г. Реконструкцията е с обща дължина от 4.3 км от кръстовището с булевард „Източен[1]

По това време булевардът е пресичал булевард „Цар Борис III Обединител“ и е взето решение да се изгради транспортен подлез, който да извежда автомобилния поток изток-запад под „Гладстон“ на повърхността чак до Градската художествена галерия.[2]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Паметници[редактиране | редактиране на кода]

  • Паметник на отец Камен Вичев и свещенослужители загинали за христианската вяра през комунистическия режим - в градинката срещу храма „Света Петка Нова“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. в-к „Отечествен глас“, 6 август 1981 г.
  2. в-к „Отечествен глас“, 11 февруари 1983 г.