Тунел под пощата

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тунел под пощата в Пловдив
Основни данни
Вид пътен тунел
Път булевард „Княгиня Мария-Луиза“ и улица „Гладстон
Пресича площад „Централен
Местоположение Flag of Bulgaria.svg ПловдивБългария
Технически данни
Височина 4,8 м
Разр. скорост 60 км/ч
История
Построен 1980-те
Проектант Румен Григоров
Експлоатация
Собственик Община Пловдив
Дневен трафик 100 до 1000 мпс/час
Карта
Plovdiv city center map.png
42.1431° с. ш. 24.7493° и. д.
Местоположение на картата на България Пловдив център

Тунелът под пощата e пътен тунел, който свързва булевард „Княгиня Мария-Луиза“ с улица „Гладстон“ и минава под площад „Централен“ и пощата в Пловдив. Тунелът е част от транспортна артерия в центъра на града с голяма интензивност на движението Изток-Запад.

История[редактиране | редактиране на кода]

Пътният тунел под пощата в Пловдив е построен пре1980-те години по време на управлението на кмета Христо Мишев като част от мащабно преустройство на пловдивските пътни артерии. Тогава е взето решение пресичането на булевард „Цар Борис III Обединител“ с булевард „Княгиня Мария-Луиза“ да стане на две нива с тунел, който да извежда автомобилният поток под „Гладстон“ на повърхността чак до Художествената галерия [1]

През лятото на 2018 г. тунелът е затворен за 4 месечен основен ремонт, за което са отпуснати над половин милион лева. В края на май 2019 тунелът е затварян два пъти за няколко часа поради проливни пролетни дъждове и невъзможсността на отводнителната система да поеме дъждовната вода.

Тунелът е изграден в посока изток – запад.

Технически данни[редактиране | редактиране на кода]

Тунелът е с една тръба с две ленти за всяка посока на движение, всяка със широчина 4,2 м. Максималната височина е 4,8 м. Тунелът е в завой с дължина по оста на северното платно 245 м и 283 м – за южното платно. Липсва разделителна ивица. От входа не се вижда изхода. Стените на тунела са изградени от вертикални бетони панели с широчина 1,3 м. Таванът е от положени напречно на посоката на движение 2Т-панели. Настилката на пътя е асфалтова, която съобразно своите светлотехнически характеристики се отнася към клас R3.[2]

Максималната допустима скорост на движение на моторните превозни средства е 60 км/ч. Интензивността на движение е от 100 до 1000 мпс/ч.

Осветлението на входните зони на тунела се осъществява с 42 броя осветители с асиметрично излъчване за всяка от посоките на движение и общо 57 броя осветители със симетрично излъчване – за основното осветление на тунела. Общият брой на осветителите е 141.[2]

Начин на изпълнение – „Открит способ (cut and cover)“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. в-к „Отечествен глас“, 11 февруари 1983 г.
  2. а б Красимир Велинов, Тунелна осветителна уредба в град „Пловдив“ с плавно регулиране на яркостта на входната зона