Транспорт в Пловдив

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Централна гара Пловдив, около 1880 г. Фотография на Димитър Кавра
Централна гара Пловдив, 1916 г.

Пловдив е един от важните транспортни центрове на България. Още от древността Тримонциум е главен град по римския път Виа Милитарис (Виа Диагоналис) с връзка към Виа Игнация и Бяло море. Днес през града минават основни автомобилни пътища с международно значение. Пловдив е и основен център на железопътния и въздушния транспорт в Южна България.

Транспортна инфраструктура[редактиране | редактиране на кода]

Най-големите транспортни съоръжения в Пловдив са пътен възел „Родопи“, Коматевски транспортен възел, надлезите на Асеновградско шосе, Карловско шосе и Цариградско шосе, „Бетонния мост“ на Кичук Париж.

През 2010 г. е решено да бъде построен пътен възел „Модър-Царевец“, който да осъществи връзка между Район Западен и Район Южен.[източник? (Поискан преди 15 дни)] Съществуват още планове за изграждане на мост между Район Южен и Район Тракия, както и за преустрояване в магистала на пътя между Пловдив и Асеновград.[източник? (Поискан преди 15 дни)] Предстои и изграждане на последния участък от пловдивския околовръстен път – от Ягодовско шосе до кръгово кръстовище на Асеновградско шосе и завършване на вътрешноградските тангенти.[източник? (Поискан преди 15 дни)]

Мостове над Марица[редактиране | редактиране на кода]

Старият и Новият мост на пощенска картичка през 30-те години на XX век

През Пловдив протича река Марица, която се преодолява в рамките на града чрез следните мостове (от изток на запад):

Тунели[редактиране | редактиране на кода]

Пътният тунел по бул. „Цар Борис III Обединител“ в Пловдив под Античния театър е построен през петдесетте години на XX век. Прокопаването му започва през ноември 1949 г. и първоначално носи името на Георги Димитров, починал по-рано същата година. Съоръжението представлява двупосочен пътен тунел (една тръба) с по две ленти на движение за всяка посока. Дължина: 216 м., широчина: 18 м, напречно сечение: 105 м2. В края на 90-те тунелът е основно ремонтиран, поставени са хидроизолация, третична облицовка с шумозаглушаващ ефек, ново осветление и контактна мрежа.

Тунелът под Централна поща, свързващ улица „Гладстон“ и булевард „Мария Луиза“ е построен през 80-те години. Съоръжението представлява една тръба с две ленти за движение във всяка посока, всяка с широчина 4,2 м, максималната височина е 18 м. Тунелът е в завой с максимална дължина на оста на 245 м в северното платно и 283 м – в южното платно.

Новият ОУП предвижда подземно преминаване на булевард „Васил Априлов“, покрай Централна ЖП гара през пътен тунел към автогара Родопи зад жп линиите.[източник? (Поискан преди 15 дни)] Представяни са още идейни проекти за тунели под хълма Бунарджик, от булевард „Мария Луиза“ до улица „Иван Вазов“ и др.[източник? (Поискан преди 15 дни)]

Междуселищен и международен транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Железопътен транспорт[редактиране | редактиране на кода]

БВЗР „Пловдив“ на виадукт след спирка "Оплетня
Централна ЖП гара Пловдив

От 1874 г. през Пловдив преминава железопътната линия Любимец – Белово, разширена в началото на 20 век до София и Истанбул. Пловдив е център на ЖП управление за Южна България, а оттук започват линиите за Стара Загора и Бургас, Карлово, Панагюрище, Пещера, Хисаря и Асеновград. Пловдив се обслужва от четири пътнически гари – Централната гара, гара Филипово, гара Тракия, гара Прослав и Товарна гара.

В миналото в Пловдив са функционирали Градска железница и Детска железница.

Автомобилен транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Автомагистрала А1 – „Тракия“ преминава на 5 км северно от града, а разстоянето по нея до София е 120 км. В източна посока магистралата достига до Бургас. Магистралата е част от Европейски път Е80, Паневропейски транспортен коридор 4 и Паневропейски транспортен коридор 8. Чрез първокласни пътища Пловдив е свързан с Асеновград (11 км), Пазарджик (38 км), Смолян (89 км), Хасково (80 км), Стара Загора (93 км), Бургас (на 272 км), Русе (280 км) и Варна (396 км).

Градът се обслужва от три автогари – Автогара Север, Автогара Юг и Автогара Родопи. Поддържат се редовни автобусни линии до всички населени места в Пловдивска област, до по-големите градове в Южна България, както и международни линии до Гърция и Турция.

Автогара Юг е най-старата автогара в града. Построена е през 1958. Ремонтирана е от 2002 до 2005 г. Разположена е в близост до Централната железопътна гара. Общата ѝ площ е 4680 m2. Автогарата разполага с паркинг за 40 автобуса.

Автогара Родопи е построена през 2004 – 2005 г. и е открита на 1 март 2006 г. Площта ѝ е 1100 m2.

Кодът за Пловдив и областта на регистрационните номера на автомобилите е РВ.

Въздушен транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Международно летище – Пловдив е разположено на 12 км югоизточно от града, близо до село Крумово. Гражданското летище е открито през 1981 г. и обслужва пътнически, карго и бизнес полети. През зимния сезон от декември до април летището обслужва ежедневни чартърни туристически полети за българските ски-курорти Пампорово и Боровец. На 1 юли 2009 година Сергей Станишев прерязва лентата на новоизградения за 4 месеца и половина терминал на летището.

На 21 септември 1991 г. край Летище Пловдив е открит Музей на авиацията.

Градски транспорт[редактиране | редактиране на кода]

12 автобуса МАН от най-новия модел обслужват линии 1 и 44 на „Автобусни превози“

Няма тролеи, трамваи, електробуси и метро.

Общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта“, основано през 1997 г., съгласува схемите за промяна в организацията на движение за промяна маршрута на превозните средства, извършващи обществен превоз на пътници по редовните автобусни и тролейбусни линии. Линиите на градския транспорт на Пловдив обслужват още близките села Ягодово, Катуница, Караджово, Труд, Войводиново, Скутаре и други.

Автобусни линии[редактиране | редактиране на кода]

Вътрешноградският транспорт в Пловдив се осъществява по 29 основни и 10 допълнителни автобусни линии. Това са 1, 4, 6, 7, 9, 10, 11, 12, 15, 16, 17, 18, 20, 21, 22, 24, 25, 26, 27, 29, 36, 37, 44, 66, 93, 99, 113, 116, 222. Линиите се обслужват от пет частни фирми („Хеброс Бус“, „Автотранс Чолаков“, „Автобусни превози“ и „КЗТ Златанови“) Най-масово се използват автобуси с марки: Isuzu (Anadolu), Temsa, Irisbus, MAN, Mercedes и други. Големи поръчки на нови автобуси: 60 BMC (2007 – 2012), 10 Temsa (2008), 8 MAN (2007), 30 Irisbus (2009). Превозните средства от градския транспорт се движат между 5:00 и 22:30 ч. Билети могат да се закупуват в самото превозно средство, цената е 1 лев. Скоро таксуването ще е електронно.

Има и допълнителни маршрутни линии на частни превозвачи.

Основните автобуси са Темса, Isuzu, МАН и Отокар.

От 2015 г. автобусите имат и GPS, а по спирките има и електронни табели, които показват кога ще дойде автобуса.

Тролейбусни линии[редактиране | редактиране на кода]

В Пловдив е изградена двупосочна контактна мрежа с дължина 55 км (общо 110 км). На 6 януари 1956 г. e открита първата тролейбусна линия в града. В миналото са действали общо 42 тролейбусни линии: № 2, 3, 5, 8, 13, 14, 19, 23, 25, 28, 30, 32, 33, 34, 35, 38, 42, 45, 46, 49, 50, 52, 55, 59, 63, 72, 88, 91, 96, 102, 104, 109, 114, 126, 134, 141, 157, 174, 188, 207, 211, 354. Стари модели тролейбуси, които са работили в Пловдив са Škoda 9Tr, Škoda 14Tr, ЗиУ 682, DAC Чавдар 317 ETr, Чавдар В14-20Т.

През октомври 2012 г. на фирма „Градски транспорт – Пловдив“ АД се прекратява договора за тролейбусните линии № 3, 5, 14, 19 и 134 с тролейбуси Van Hool AG280T и Saurer GT560 се изпълняват само курсове по линия 25 с 6 броя автобуси!

Маршрутни линии и такси[редактиране | редактиране на кода]

Допълнителни вътрешноградски линии (маршрутки) работят по линии № 2, 5, 8 Бяха пуснати и маршрутки №10, 16 и 19, но ги спряха заради дублиране с маршрутите на автобусни линии съответно №10, 37 и 99.

Над 20 фирми извършват лек таксиметров превоз на пътници на територията на град Пловдив. Маршрутки 16 и 19 са закрити поради дублирането с автобуси. Маршрутна линия №2 до летището е закрита. Маршрутки №5 ходи до с. Труд. Маршрутка №8 – до Скутаре, Рогош и Маноле.

Градска железница[редактиране | редактиране на кода]

През 1997 г. в Пловдив е изградена градска железница (S-бан). Пръстенът се очертава от Централна ЖП гара, Тракия, Скутаре, гара Филипово, минава покрай стадион Пловдив, покрай бул. Пещерско шосе се затваря на Централна гара. Линията има общо 10 спирки. Единствената градска железница в България осигурява превоз до основни точки в града от 5:20 до 21:48 ч. всеки ден. Обиколката на целия път трае 55 мин.

Не се извършват превози!

Велосипедни алеи[редактиране | редактиране на кода]

До 2012 велоалеи са изградени по бул. „България“ в отсечката от бул. „Васил Априлов“ до колелото на Панаира (основно ремонтирана през 2009 – 2010 г.) и по бул. „Асеновградско шосе“ от Аграрния университет до Мебелна къща. В момента има над 60 км веломрежа, което нарежда града на първо място в България.

Източници[редактиране | редактиране на кода]


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]