Пешеходен мост (Пловдив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пешеходен мост
Съединение
Изглед към моста от северния бряг
Изглед към моста от северния бряг
Основни данни
Предназначение пешеходен мост
Пресича река Марица
Местоположение Пловдив
Главната улица - Каршияка
Технически данни
Конструкция „Стобет“
Обща дължина 182 м
Ширина 16 м
История
Построен 1982 – 1986 г.
Проектант Марчо Минев, Иван Якимов, Илия Иванчев, Теодор Етимов, Костадин Топуров
Строител „Мостстрой“
Карта
Map of Plovdiv.png
42.1539° с. ш. 24.7449° и. д.
Местоположение в България Пловдив
Пешеходен мост в Общомедия

Пешеходният мост, официално мост „Съединение“, е пешеходен мост над река Марица в Пловдив.

Той е част от пешеходната зона на Главната улица. Мостът свързва централната част на града с Каршияка.

История[редактиране | редактиране на кода]

Изглед към моста от реката

На 9 януари 1982 г. започва строителството на пешеходен мост в Пловдив на място източно от падналия през 1971 г. Стар мост. Мостът свързва улица „Райко Даскалов“ от южния бряг и улица „Брезовска“ от северния бряг при Новотел Пловдив. Пуснат е в експлоатация през 1986 г. официално е наименуван „Съединение“, но малко хора знаят това име[1].

Предназначен е главно за движение на пешеходци и за прокарване на топлопровод с 2 тръби по 1000 мм диаметър. Бил е предвиден за движение на автомобили при аварийни случаи.

Мостът е първото съоръжение, изградено в България по конзолен начин със системата „Стобет“ с централен отвор 90 м и 2 крайни отвора по 46 м. Широчината му е 16 м.

Строителството е извършено от „Мостстрой“. Елементите на моста са произвеждани в предприятието на строителя в Катуница и докарвани до обекта с автомобилен транспорт. Монтирането се извършваше от автокранове, стъпили на терена. За целта река Марица е отбивана с временни диги.[2] След завършването му мостът е изпробван да понесе товара от 50 спрели отгоре му танка[2].

Впоследствие мостът е покрит с леки метални конструкции и на него е оформена търговска зона. Преустройството е проектирано от Марчо Минев и Димитър Куманов[2]. Поради чеврено-белите цветове, използвани за декорация на металната конструкция отвън и разположението на прозорците, пловдивчани започват да наричат моста Влакът.

Източници[редактиране | редактиране на кода]