Маноле

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Маноле
Маноле (22).jpg
Общи данни
Население2865 души[1] (15 септември 2022 г.)
89,9 души/km²
Землище31,88 km²
Надм. височина151 m
Пощ. код4137
Тел. код03122
МПС кодРВ
ЕКАТТЕ47086
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПловдив
Община
   кмет
Марица
Димитър Иванов
(ГЕРБ, ОЗ)
Кметство
   кмет
Маноле
Александър Иванов
(БСП)

Маноле е село в Южна България. То се намира в община Марица, област Пловдив.

География[редактиране | редактиране на кода]

Намира се на 12 км североизточно от Пловдив.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 1988 г. бе отпразнувана 500-годишнината от създаването на село Маноле. Според легендата селото е основано от майстор Манол, които построил хан до стария римски път.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]

Година на
преброяване
Численост
19342242
19462423
19562992
19652866
19753069
19853305
19923140
20013097
20112937

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

Численост Дял (в %)
Общо 2937 100.00
Българи 2495 84.95
Турци 86 2.92
Цигани 131 4.46
Други 0 0.00
Не се самоопределят 8 0.27
Не отговорили 217 7.38

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В границите на село Маноле се намира могилата Малтепе. Тя е останала от времето на траките и е най-голямото съоръжение, направено от човешка ръка в цялата околност. Преди време беше сканирана. Установяват, че в нея няма злато, но вероятно ще бъдат изкопани три саркофага.

През 2019 год. в могилата Мал тепе са проведени археологически разкопки с ръководител доц. Кисьов. Разкрито е внушително инженерно съоръжение, представляващо стъпаловидна кула с височина повече от 20 м, покрита с могилния насип, която е служила като фундамент за изградено на върха на могилата монументално съоръжение, вероятно с вид на античен храм със стъпаловиден подиум, колонада и вероятно статуарна група. За съжаление, след като през 2019 г. е разкрита почти изцяло южната фасада на римската кула, през зимата тя е оставена без никакво укрепване и без да бъде засипана обратно, поради което през февруари 2020 г. цялата южна фасада се срутва. Вероятната причина е, че съоръжението е било строено като фундамент за паметника на върха на могилата и съответно зидарията не е била здраво превързана и укрепена с тухлени пояси, тъй като не е била предназначена да носи тежестта на свободно стояща сграда. Това обстоятелство не е отчетено от археолозите, които си пожелават кулата да не се струти през зимата и не предприемат мерки за нейното укрепване.

Намерените на обекта монети са от времето на император Филип I Арабина (244 – 249 г.). Работна датировка на съоръжението, предложена то изследователския екип, е II – ІІІ в. сл. Хр., около или след епохата на Войнишките императори в древен Рим.[5]

Преди време имаше и друга по-малка могила. Тя се намира в селскостопанския двор на „Маноле 2“. Обектът е проучен и са установени разнообразни археологически материали, които се съхраняват в Археологическия музей в Пловдив.

При село Маноле е локализирана пътна станция Сирнота (лат. Sernota, Syrnota) на римския военен път (Виа Милитарис), отстояща на 11 римски мили (18 km) източно от Филипопол (дн. Пловдив). Отбелязана е на Бурдигалския пътеводител от 333 г. като mutatio (спирка за кратка почивка и смяна на коне).[6] Намирала се е на територията, администрирана от Филипопол. Вероятно е изградена заедно със строежа на военния път през 60-те години на I в. сл. Хр.

Част от римския път е окрита между с. Рогош и с. Маноле и южно от гарата на селото.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Ежегодно се организира събор на 8 септември.

Други[редактиране | редактиране на кода]

На селото има гара за линията Пловдив-Бургас

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. „Справка за населението на село Маноле, община Марица, област Пловдив, НСИ“. // nsi.bg. Посетен на 13 февруари 2019.
  3. „The population of all towns and villages in Plovdiv Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 13 февруари 2019. (на английски)
  4. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 13 февруари 2019. (на английски)
  5. Откриха огромен римски мавзолей край Пловдив. // Площад Славейков, 28.08.2019. Посетен на 29.08.2019.
  6. Itinerarium Burdigalense (или Itinerarium Hierosolymitanum), В: ЛИБИ. Т. I. София, БАН, 1958. с. 41.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]