Царацово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Царацово
Общи данни
Население 2 014 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 14,368 km²
Надм. височина 174 m
Пощ. код 4204
Тел. код 031272
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 78080
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Марица
Димитър Иванов
(ГЕРБ, ОЗ)
Кметство
   - кмет
Царацово
Димитър Петров
(ОЗ, ЗНС)

Царацово е село в Южна България. То се намира в община Марица, област Пловдив.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Царацово се намира в Горнотракийската низина на 5 км от град Пловдив на надморска височина 172 м.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според народни предания и данни от археологическия музей селището е създадено в древността в местността „Демсис тепе“ на 2 км южно от днешното местоположение на селото. Тогавашното население (около 4000 г. пр.н.е.) било от източносредиземноморски произход. Плодотворната почва и богатият дивеч спомагат за ранното заселване на местността. Наченки на живот са намерени от преди 6000 години, когато землището било покрито с девствена гора. По-късно на мястото на първобитното селище възниква ново в местността „Висината“, разположено на запад от днешното село Царацово. През трако-римската епоха възникват селища в местността „Ходживи брести“ и „Долаптърлъ“, от които са останали около 40 могили. През V век тракийските селища са опожарени от варварски племена и по времето на Византийската империя възниква ново селище в местността „Юртовете“ под името Сарадгракьой, което е опожарено през 1803 – 1804 г. от кърджалии. Около 12 семейства от опожареното село положили началото на днешно Царацово.

Село Царацово често е посещавано от революционери, които били желани и уважавани гости – Стефан Стамболов, Волов, Бенковски, Васил Левски, който за пръв път стъпва тук през 1869 г., година по-късно основава революционен комитет и до 1873 г. е чест гост в селото, като отсяда именно в домовете на Иван Арабаджията и Божил Ходжев. Бележитият български писател Захари Стоянов нарича Царацово „столица на българските революционери-апостоли“.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[1][2]

Година на
преброяване
Численост Графично представяне
1934 1 019
1946 1 125
1956 1 075
1965 2 171
1975 2 492
1985 2 408
1992 2 226
2001 2 263
2011 2 300

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Численост Дял (в %)
Общо 2 300 100.00
Българи 1 932 84.00
Турци
Цигани
Други 10 0.43
Не се самоопределят 3 0.13
Не отговорили 353 15.34

Обществени и културни институции[редактиране | редактиране на кода]

Първото училището в село Царацово е открито официално през 1870 г., но едва през 1891 г. е построена училищната сграда – от кирпич и със сламен покрив, съборена впоследствие от земетресенията през 1928 г. През 1922 г. е открита прогимназия в местното училище. През 1972 г. на място, различно от старото, е построена новата голяма триетажна сграда на училището, а на мястото на старата училищна сграда през 1985 г. се издига голяма, слънчева детска градина.

Читалище „Дядо Иван Арабаджията“ е учредено в частен дом през 1926 г. от будни, ентусиазирани жители на селото и учители. Новата сграда на читалището е построена през 1962 г. През 1960 – 1961 г. язовир „Пясъчник“ залива село Елешница и голяма част от жителите му се преселват в село Царацово. Двете села заедно дописват своята история и заедно изграждат настоящата сграда на НЧ „Дядо Иван Арабаджията“.

През годините придобивките на село Царацово нарастват. През 1947 г. са построени фурната и банята, през 1966 г. – здравната служба, през 1986 г. е прекарана телефонната линия, от 1996 г. има кабелна телевизия, от 2004 г. – интернет, от 2005 г. селското кметство е в нова сграда, а през 2008 г. през Царацово преминава главният газопровод.

Местната църква „Свети Георги“ е построена през 1999 г.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Сред бележитите местни личности са сподвижниците на Васил Левски – Божил Ходжев / Божил Георгев, вероятно по-правилно Георгиев, съсед на Иван Арабаджията /, Найден Тотов и Иван Арабаджията, който му е и братовчед. Роденият през 1833 г. бележит българин, се записва в легията на Раковски, действа като куриер на БРЦК, последовател е на делото на Васил Левски, организатор на въстание, арестуван от турците и изтезаван в затвора в Пловдив, борец за Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Иван Арабаджиев почива забравен и в крайна мизерия и бедност от рак през 1901 г., без да се знае къде е гробът му. В негова памет читалището носи името му.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В центъра на селото през 1973 г. признателните жители издигат голям паметник на патрона му. През 2006 г. по случай 130-годишнината от Априлското въстание е издигнат и паметник, посветен на загиналите за Родината местни жители.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Справка за населението на село Царацово, община Марица, област Пловдив, НСИ“. // nsi.bg. Посетен на 13 февруари 2019. (на български)
  2. „The population of all towns and villages in Plovdiv Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 13 февруари 2019. (на английски)
  3. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 13 февруари 2019. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България