Иван Арабаджията

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Арабаджията
български националреволюционер

Роден
между 1830 и 1837
Починал
Народен представител в:
IV ОНС   V ОНС   VI ОНС   

Иван Атанасов (Танов) Арабаджията е български националреволюционер, един от най-преданите съратници на Васил Левски. Пратеник на събранието в Оборище, участник в Априлското въстание и Съединението, народен представител.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Макар най-популярна да е теорията, че Иван Арабаджията е роден в село Каратопрак (дн. Черноземен), Пловдивско, съществуват и хипотези, според които е роден в Карлово. По-малък брат е на революционера Петър Арабаджията. След 1865 г. се заселва в Царацово, Пловдив, където живее дълги години работейки като арабаджия (коларо-железар).

Революционната си дейност започва като близък сподвижник на Васил Левски, когото укрива в собствения си дом и придружава при изграждането на революционни комитети на ВРО. Заедно с това е от ключовите фигури на БРЦК в Пловдивско. Изпълнява отговорни задачи. Гибелта на Левски не сломява революционния му дух и той продължава да служи на революционното дело. Дейно участва в подготовката на Априлското въстание (1876). В качеството си на представител на революционния комитет в село Царацово присъства на събранието в Оборище. След избухването на въстанието организира чета в селото, но е заловен. В продължение на няколко месеца е подложен на нечовешки изтезания и след това освободен.

Ползва се с авторитет след Освобождението. Взема участие в Съединението на Княжество България с Източна Румелия като предводител на малка чета. За огромната си родолюбива и революционна дейност е избиран за народен представител в IV, V и VI обикновено народно събрание.

Дейци на БРТЦК, Пловдив, лятото на 1885 г. Седнали, от ляво надясно: Антон Мумджиев, Тодор Гатев, Продан Тишков, Захарий Стоянов, Иван Андонов, Иван Арабаджията, неизвестен. Втори ред седнали, от ляво надясно: Иван Стоянович и Ангел Чолаков. Прави, от ляво надясно: Недялка Шилева, Спиро Костов, Димитър Ризов, Петър Зографски, Коста Паница, Спас Турчев. Фотография на Димитър Кавра

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Николова, В., М. Куманов, Кратък исторически справочник „България, т. 3, ДИ „Народна просвета“, С., 1983