Спиро Костов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за революционера. За архитектурния историк вижте Спиро Костов (Цариград).

Спиро Костов
български революционер
Дейци на БРТЦК, Пловдив, лятото на 1885 г. Седнали, отляво надясно: Антон Мумджиев, Тодор Гатев, Продан Тишков, Захарий Стоянов, Иван Андонов, Иван Арабаджията, неизвестен. Втори ред седнали, отляво надясно: Иван Стоянович и Ангел Чолаков. Прави, отляво надясно: Недялка Шилева, Спиро Костов, Димитър Ризов, Петър Зографски, Коста Паница, Спас Турчев. Фотография на Димитър Кавра
Дейци на БРТЦК, Пловдив, лятото на 1885 г. Седнали, отляво надясно: Антон Мумджиев, Тодор Гатев, Продан Тишков, Захарий Стоянов, Иван Андонов, Иван Арабаджията, неизвестен. Втори ред седнали, отляво надясно: Иван Стоянович и Ангел Чолаков. Прави, отляво надясно: Недялка Шилева, Спиро Костов, Димитър Ризов, Петър Зографски, Коста Паница, Спас Турчев. Фотография на Димитър Кавра

Роден
Починал
19 август 1931 г. (82 г.)

Спиро Костов, наречен Киприята, е български революционер, опълченец, участник в Кресненско-Разложкото въстание, деец на БТЦРК, участник в Съединението, Сръбско българската война, Четническата акция и Балканската война.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Костов е роден в 1848 година във Велес, Османската империя, днес Република Македония. Емигрира в Румъния, където влиза в средите на революционната емиграция. Работи в печатницата на Любен Каравелов. В 1876 година е част от българските доброволци в Сръбско-турската война. При избухването на Руско-турската война в 1877 година е доброволец в Българското опълчение и е зачислен в I дружина. Сражава се на Шипка. Кавалер е на руския орден „Свети Георги“.

В последвалото Берлинския договор Креснеско-разложко въстание Костов е начело на чета. Част е от либералната емиграция от Княжеството в Източна Румелия. Става старши стражар в Голямо Конаре. В 1884 година с помощта на Костов и Владимир Кусев Пере Тошев организира в Станимака революционен комитет за освобождаване на Македония и Одринско. Костов е основен двигател на основаването на БТЦРК на 10 февруари 1885 година. Иван Андонов пише в спомените си за Съединението:

Движението на духовете по македонския въпрос бе създало едно настроение между българското население в двете Българии, готово да почне сериозна работа. И наистина на 5 февруарий 1885 година се яви при мене македонецът Спиро Костов и ми заяви, че в моето лице и в лицето на Захарий Стоянов той виждал хора, способни да се заловят за революционна борба, благодарение на нашето участие при освобождението ни, която да има за цел освобождението на македонските българи от турско иго. Той покани мене, да се съберем със Захарий Стоянов и като обсъдим това негово предложение, да му отговорим още на другия ден.[2]
Възвание от Илия Куртев до българския народ против Берлинския договор, за образуване на чети за освобождението на Македония. 1885 г.

Костов е назначен за екзекутор на всички решения на Пловдивския централен комитет и началник на тайната комитетска полиция. На 18 май 1885 година е арестуван от властите като организатор на честването на Христо Ботев и заради разпространение на възванието на Илия Куртев. След освобождението му взима участие в подготовката и провъзгласяването на Съединението, като начело на 30 голямоконарски въстаници превзема околийското управление в Старо Ново село.[3] На 10 септември е произведен в подпоручик.[1]

В избухналата след Съединението Сръбско-българска война е начело на доброволческа чета, която влиза в Бойковския отряд на поручик Ангел Карауланов. По-късно е ротен командир в отряда на капитан Коста Паница. Между 1881 – 1891 година е командир на Столичната пожарна команда[4]. Заедно с Александър Шумков издава списание „Пожарникар“.[5]

В Четническата акция на Македонския комитет в 1895 година е войвода на чета в отряда „Пирин планина“.[6][1] При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи като началник на Огнестрелния парк.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Христов, Иван, и др. Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина. Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 113.
  2. Андонов, Иван. Съединението, Пловдив, 1929, с. 33 – 34.
  3. suedinenie.com
  4. Историческа справка, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, взето от http://www.nspbzn.mvr.bg на 16.07.2011 г.
  5. Български периодичен печат 1844 – 1944. Анотиран библиографски указател, том 1 А-М, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 148.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 83.
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 375.
     Портал „Македония“         Портал „Македония