Български доброволци в Сръбско-турската война от 1876

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Българските доброволци се включват в сръбско-турската война от 1876 година скоро след Априлското въстание с надеждата да съдействат за освобождаване на България от османско владичество. В хода на войната те вземат участие в решителните боеве при Гредетин и Джунис.

На Тимошкия фронт[редактиране | редактиране на кода]

През юли 1876 година в Кладово са сформирани чети на български емигранти от Сърбия, Русия, Румъния и Австро-Унгария. Организацията и снаряжението им са поети от Българското централно благотворително общество в Букурещ и славянофилските комитети в Русия. Сред войводите им са Панайот Хитов, Филип Тотьо, Ильо войвода, Коста Димински (командир на четата, в която са Панайот Хитов и Филип Тотьо), Христо Македонски, Тодор Велков и Симо Соколов. Командващият сръбските войски генерал Михаил Черняев изпраща четите през Тимок в Северозападна България със задачата да повдигнат българите на въстание. До средата на юли доброволческите отряди действат самостоятелно във видинските села (Ново село, Флорентин и др.), около Кула, Чипровци и в направление към Берковица. Към края на месеца броят на доброволците достига 1 500 души. Боевете с османските войски имат променлив успех и не носят желания резултат заради влошаването на общото положение на сръбско-турския фронт.[1][2]

На Моравския фронт[редактиране | редактиране на кода]

През август българските доброволци са изтеглени в района на Алексинац, където е сформирана руско-българска бригада в състав от три батальона с 2 500 бойци. Бригадата е командвана от руски офицери (сред последните Райчо Николов и още двайсетина българи). През септември бригадата взема участие в битките при Гредетин и Делиград, а през октомври се сражава при Алексинац и Джунис. След поражението при Джунис настъпва отлив от доброволческите формации. През април 1877 г. те са окончателно разпуснати. Голяма част от доброволците се включват в избухналата през същата година руско-турска война в състава на Българското опълчение.[1][2]

Други доброволци[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Енциклопедия „България“, Издателство на БАН, София 1981, Том II, стр. 378-379
  2. а б Генов, Цонко. Освободителната война 1877-1878. София, „Наука и изкуство“, 1978, стр. 28-30