Битка при Джунис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Битката при Джунис на 17 октомври 1876 година е решителното сражение в Първата сръбско-турска война, в което турците пробиват сръбската отбрана в долината на Южна Морава.

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Предхождащи събития[редактиране | редактиране на кода]

Битка при Джунис

За да заобиколят силните сръбски укрепления при Алексинац и Делиград, след безуспешния щурм на Шуматовац на 11 август турците прехвърлят главните си сили от десния на левия бряг на реката. В боевете при Адровац и Бобовище до края на месеца те изтласкват сърбите на линията Велики Шелиговац — Джунис, обхождайки алексинацките позиции от запад преди бойните действия да бъдат прекъснати по настояване на Великите сили.[1]

След края на примирието и безуспешната контраофанзива при Кревет и Гредетин през септември[2] командващият сръбската армия генерал Михаил Черняев нарежда Джунис да бъде укрепен като позиция с ключово значение за контрола върху снабдяването и съобщенията в югоизточна Сърбия. През следващите седмици обаче съотношението на силите се изменя в полза на турските войски, които получават подкрепления, за сметка на сръбските, които изпитват остър недостиг на муниции, топло облекло и продоволствие. Положението на сърбите се влошава още повече, след като на 7-9 октомври турците нанасят поражение на корпуса на полковник Джура Хорватович и превземат Велики Шилеговац.[3]

Битката[редактиране | редактиране на кода]

На 17 октомври 70-хилядната армия на Абдул Керим паша преминава в общо настъпление срещу 40-хилядната сръбска армия с диверсии по фланговете и масиран удар към Джунис. Сръбското опълчение не устоява: защитниците на Джунис напускат позициите си и, вместо към предварително подготвената втора отбранителна линия, отстъпват в безредие през Морава към Делиград, изоставяйки по-голямата част от артилерията си.[3] Сред малкото части, които запазват ред, са руските и българските доброволци, които прикриват отстъплението на останалите войски.[4]

Победата при Джунис открива на турците пътя за Белград. Разбитите сръбски сили са разсечени на две – едната част (корпусът на Хорватович) е отхвърлена към Крушевац, а другата остава на десния бряг на Морава. Само енергичната дипломатическа намеса на Русия спира по-нататъшното турско настъпление.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Генов, Цонко. Освободителната война 1877-1878. София, Наука и изкуство, 1978.
  • Jовановић, Слободан. Влада Милана Обреновића. Књига 2. Београд, Геца Кон (онлайн: Дигитална Народна библиотека Србиjе), 1934. Посетен на 16 декември 2012.
  • Скоко, Саво. Воjвода Радомир Путник. Књига 1. Београд, Београдски издавачко-графички завод, 1985.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Jовановић 1934, стр. 60-64
  2. Jовановић 1934, стр. 79-80
  3. а б Jовановић 1934, стр. 82-87; Скоко 1985, стр. 80-82
  4. Генов 1978, стр. 30
  5. Jовановић 1934, стр. 87, 94