Тодор Велков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския революционер. За югославския партизанин вижте Тодор Велков (партизанин).

Тодор Велков
български революционер
Роден
Починал
1904 г. (76 г.)

Тодор Тодоров Велков е български националреволюционер, участник в Сръбско-турската война (1876) и Руско-турската война (1877 – 1878).

Велков е роден в Шумен през 1828 г. Емигрира в Руската империя, заселва се в гр. Измаил (Бесарабия) и се занимава със земеделие.

Градът попада (1856) в Молдовското княжество след Кримската война. След притеснения и произволи от молдовските власти организира делегация от името на 3000 българи до руския император Александър II. След оплакване със съдействието на граф Николай Игнатиев се заселва отново в Руската империя – в гр. Бердянск (днес в Запорожка област, Украйна). Там създава семейство, ражда се дъщеря му – бъдещата писателка Анна Карима (1871).

При избухването на Сръбско-турската война (1876) се записва като доброволец. Командир е на IV българска чета от 240 бойци. Четата е включена в състава на Руско-българската бригада с командир генерал-майор Михаил Черняев. Бие се храбро в Северозападна България. Участва в боевете при Делиград, Гредетин, Алексинац и Джунис.

В навечерието на Руско-турската война (1877-1878) подпомага руското командване със сведения и описания на османски военни обекти, организира разузнавателна мрежа. По време на войната служи като разузнавач и преводач към щаба на VIII кавалерийска дивизия и XIII армейски корпус. Доживява да види освобождението на България, но отново се завръща в Бердянск, където остава да живее до края на живота си.

В негова чест е наименувана улица „Тодор Велков“ в Шумен.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Освободителната война 1877-1878“, ДИ „Петър Берон“, С., 1986, с. 74