Никола Живков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за просветния деец. За архитекта вижте Никола Живков (архитект).

Никола Живков
български просветен деец
Роден
1847 г.
Починал
28 август 1901 г. (54 г.)
Обява за откриването на детската градина „Детинска мъдрост“, 20 юли 1882 г.

Никола Атанасов Живков е български просветен деец, основател на първата детска градина в страната, автор на „Шуми Марица“, национален химн от 1886 до 1944 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Живков е роден в 1847 година в Търново. Брат е на политика Георги Живков (1844 – 1899) и на социалистическата активистка Вела Благоева (1858 – 1921). От 1861 до 1867 година учи в родния си град при Никола Михайловски, Петко Славейков и други. По-късно от 1867 до 1869 година учи педагогика и математика при американската мисия в Русе. Работи в книжарницата на Христо Г. Данов и пътува много из българските земи, като публикува впечатленията си във вестник „Право“. От 1872 до 1873 година е пълномощник на Българската екзархия и Българското читалище в Цариград да подпомага откриването на читалища из българските земи и да разпространява списание „Читалище“.

Живков учителства във Велес, Варна, Берковица, Севлиево, Тулча и Свищов в продължение на 12 години. Участва в редактирането на първия брой на вестник „Нова България“ на Христо Ботев. В същата 1876 година създава и песента „Шуми Марица“. Участва в Сръбско-турската война и Руско-турската война. В 1878 година издава „Гусла с песни, кн.1“.

След 1878 година е училищен инспектор във Видин, Свищов, Русе и Варна. В 1882 година отваря в Свищов първата детска градина в България.

Живков е автор на учебници – „Тайната сила – природата...“ (1880) „Детинска мъдрост... Ч.1“ (1887), драми и комедии – „Ильо войвода“ (1880), „Светулка“ (1880). Редактира хумористичните вестници „Комар“ (1871, Браила и 1884 – 95, Русе), „Комар. Бън-бън-бън – чорбаджиите навън“ (1881) и „Телеграф“. Пише в списание „Училище“ и други.

Живков участва в македоно-одринското освободително движение. Участва в Кресненско разложкото въстание и е началник на първа конна част.[1] В началото на 1880 година в Русе заедно с Васил Диамандиев и Иван Георгов участва в основаването на Българомакедонската лига.[1] В същата 1880 година в Русе започва да издава вестник „Македонец“ (1880 – 1895 с прекъсвания), който е първият вестник в България, започнал да се занимава специално с македонските работи след Освобождението.

Източник[редактиране | редактиране на кода]

Уикиизточник
Уикиизточник разполага с оригинални творби от:
  • Енциклопедия България, том 2, Издателство на БАН, София, 1981.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Дойнов, Дойно. Комитетите „Единство“. Ролята и приносът им за Съединението 1885. София, Наука и изкуство, 1985. с. 289.
     Портал „Македония“         Портал „Македония