Вела Благоева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вела Благоева
българска социалистка
Родена
Починала
21 юли 1921 г. (61 г.)

Виктория Атанасова Живкова, известна също като Вела Благоева е българска писателка, публицистка и учителка. Тя е сестра на стамболовисткия политик Георги Живков и на просветния деец Никола Живков, както и съпруга на социалиста Димитър Благоев.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Вела Благоева се смята за основателка на женското социалистическо движение в България. Преди Освобождението учи в Търново, Габрово и Русе. По време на турското владичество работи като учителка във Варна, Берковица и Цариград.След 3 март 1878 завършва педагогическо училище в Петербург (1878-1881), както и престижните в Русия висши Бестужевски курсове (1882-1884). Учителства в Битоля, Одрин, Тулча, Шумен, Търново, Пловдив. Преследвана и многократно уволнявана заради убежденията си. Участва в издаването на списание "Съвременний показател" заедно с Димитър Благоев през 1885, когато и се сближава с него.

Творческа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Работи като редактор на списанията "Женски труд" и "Дело" - и двете със социалистическа насоченост. Пише литературни произведения: "Царица Теодора. Скица из българския живот от XIV век" (1894), "Процес" (1898), "След бурята" (1904) "Две повести из народния живот на българите" (1904). Автор е и на педагогическия труд "Методика на българския език за народните елементарни и трикласни училища" (1892). Пише ръководство за работа в детските градини.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 2011, стр. 281.