Вела Благоева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Вела Благоева
българска социалистка
Родена
Починала
21 юли 1921 г. (61 г.)

Виктория Атанасова Живкова, известна също като Вела Благоева е българска писателка, публицистка и учителка. Тя е сестра на стамболовисткия политик Георги Живков и на просветния деец Никола Живков, както и съпруга на социалиста Димитър Благоев.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Вела Благоева се смята за основателка на женското социалистическо движение в България. Преди Освобождението учи в Търново, Габрово и Русе. По време на турското владичество работи като учителка във Варна, Берковица и Цариград.След 3 март 1878 завършва педагогическо училище в Петербург (1878-1881), както и престижните в Русия висши Бестужевски курсове (1882-1884). Учителства в Битоля, Одрин, Тулча, Шумен, Търново, Пловдив. Преследвана и многократно уволнявана заради убежденията си. Участва в издаването на списание "Съвременний показател" заедно с Димитър Благоев през 1885, когато и се сближава с него.

Творческа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Работи като редактор на списанията "Женски труд" и "Дело" - и двете със социалистическа насоченост. Пише литературни произведения: "Царица Теодора. Скица из българския живот от XIV век" (1894), "Процес" (1898), "След бурята" (1904) "Две повести из народния живот на българите" (1904). Автор е и на педагогическия труд "Методика на българския език за народните елементарни и трикласни училища" (1892). Пише ръководство за работа в детските градини.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 2011, стр. 281.