Дойно Дойнов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дойно Дойнов
български историк

Роден
Дойно Христосков Дойнов
Починал

Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Научна дейност
Област История
Работил в Военноисторически музей в София
Археологически музей към БАН
Комитет за култура
Институт за история при БАН

Дойно Христосков Дойнов е български историк и общественик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден в село Буново, Пирдопско[1]. Завършва „История“ в Софийския университет през 1951 г., става кандидат на историческите науки (1973) и доктор на историческите науки (1985) – с докторска дисертация на тема „Комитетите „Единство“ 1878–1885 г. Ролята и мястото им за Съединението 1885 г.“)

Уредник и научен сътрудник във Военноисторическия музей (1954–1971); директор на Археологическия музей към Българската академия на науките (1971–1978); заместник генерален директор (1979–1980) и генерален директор (1980–1981) на Дирекция „Културно-историческо наследство“ при Комитета за култура; от 1981 до 1991 година е началник на Главно управление на архивите при Министерския съвет и член на Изпълнителното бюро на Международния съвет на архивите – ЮНЕСКО (1985–1989); ст.н.с. I ст. в Института за история при БАН (1986–1994). От 1991 г. е председател на Общобългарския комитет „Васил Левски“.

Носител на орден „Стара планина“ I степен (2004) за извънредно големите му заслуги към Република България за развитието на историческата наука. Удостоен е със званието Почетен гражданин на Велико Търново за изключително активната му дейност в изучаване, популяризиране и опазване на уникалното културно-историческо наследство на града.

Проф. Дойно Дойнов е дългогодишен преподавател по история в Художествената академия, както и във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“. Член е на Ма­кедонски­я­ на­учен инсти­тут в София.

Автор е на редица монографии, студии и статии за Васил Левски, Априлското въстание, националноосвободителните и обединителни борби на българския народ през Възраждането и през първите десетилетия след възстановяването на българската държава. Редактор на документални сборници и издания, на поредицата „Дневници и спомени за българската история“, сп. „Известия на държавните архиви“, „Българското Възраждане. Идеи, личности, събития“ и др. Автор на сценария на документалния филм „Левски пред съда на Портата и на историята“.

Почива на 18 януари 2014 година на 84-годишна възраст.[2]

Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Васил Левски – най-ясната загадка. София, 2013; 2 изд. 2014
  • Гюргевският революционен комитет. София, 1986
  • Дойно Дойнов: 75 години наука, мъдрост и достойнство, събрани в един живот. София, 2004
  • Забравеният принос. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2004, ISBN 9540715997
  • Истини и заблуди в моя път през годините. София, 2000
  • Косев, Константин, Николай Жечев, Дойно Дойнов. История на Априлското въстание 1876. София, 1976; 2 изд. 1986; 3 изд. 1986
  • Комитетите „Единство“: Второто комитетско десетилетие 1878–1885 г. София, УИ „Св. Климент Охридски“, 2006, ISBN 9540722748
  • Кресненско-разложкото въстание 1878–1879: Принос за неговия обхват и резултати, за вътр. и външ.-полит. условия, при които избухва, протича и стихва. София, 1979
  • Национално-революционните борби в Югозападна България през 60-те и 70-те години на ХIХ в. София, 1976
  • Разловското въстание 1876. София, 1994

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Митев, Трендафил. „Юбилейно за Дойно Дойнов“ (интервю), списание „Македонски преглед“, 2009, кн. 3, стр. 145-154
  2. Ваня Христова, „Почина историкът Дойно Дойнов“, в. „Стандарт“, 19 януари 2014 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония