Буново (Софийска област)
За другото българско село вижте Буново (Област Кюстендил).
| Буново | |
|---|---|
 Изглед към центъра на Буново от църковния двор |
|
  Буново  Буново |
|
| Общи данни | |
| Население |
348 души[1] (15 юни 2020 г.) 4,51 души/km² |
| Землище | 49,711 km² |
| Надм. височина | 600 m |
| Пощ. код | 2074 |
| Тел. код | 07187 |
| МПС код | СО |
| ЕКАТТЕ | 7051 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Софийска |
|
Община – кмет |
Мирково Цветанка Йотина (СДС) |
| Буново в Общомедия | |
Буново е село в Западна България. То се намира в Община Мирково, Софийска област.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Буново се намира в планински район на 55 км източно от София. Разположено в Златишко-Пирдопската котловина, обградена от Стара планина (южно от връх Баба), Средна гора,която започва от село Доганово,като първият хълм от Ихтиманската Средна Гора се извисява над Доганово и рида Гълъбец, по поречието на река Буновчица.
През селото преминава жп линията София-Бургас, а първокласният път е на 3 км на юг. По черен път може да се стигне до хижа „Чавдар“, връх „Баба“ и от там до Етрополе.
История[редактиране | редактиране на кода]
Селото е съществувало още преди османското нашествие. Част от населението му се е занимавало с рударство.
Преди Освобождението в Буново е съществувал активен Революционен комитет, основан от Васил Левски. Представителят на комитета Алипий Петков (Митю Пранов) е един от участниците във Великото народно събрание в Оборище през 1876 г.[2].
През Руско-турската освободителна война, в края на декември 1877 г., при опит да преминат Балкана от Етрополе за Буново 860 руски и български воини от частта на генерал-майор Виктор Дандевил загиват от студ под връх Баба.
При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Буново са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
В енциклопедията на братя Данчови е отбелязано: „През 1926 г. селото е имало 1248 жители“ (том I, стр. 169).
През Втората световна война в планините около селото действа Партизанска бригада „Чавдар“. При една от акциите си бригадата за кратко завзема властта в Буново и изгаря общинския архив.
От 70-те години на XX век северно от дотогава застроената част на Буново (над железопътната линия) се обособява нова част на селото – т. нар. „вилна зона“.
На 9 март 1985 г. български граждани с турско самосъзнание взривяват вагон за майки с деца близо до гарата в Буново. Загиват 3 деца и 4 жени. Атентаторите са осъдени на смърт. Паметна плоча на гара (днес спирка) Буново, а от 11 септември 2007 и седемметров паметник напомнят за това трагично събитие, останало в най-новата история на България като Атентат на гара Буново.[4]
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Православната черква в с. Буново е построена през 1843 г. на мястото на по-стара черковна сграда. В миналото до черквата е имало килийно училище.
Дебърските майстори зографи братята Яков Мажовски и Исая Мажовски работят в църквата „Свети Теодор Тирон“ в село Буново, където им помага Русалим Дичов.[5]
Образование[редактиране | редактиране на кода]
От началото на XX век. до 2009 г. в селото е съществувало Основно училище „Васил Левски“, изградено със средствата и доброволния труд на жителите на селото. Училището е било наследник на старото килийно училище, съществувало от началото на XIX век в близост до църквата. Към училището съществуваше интернат за социално слаби деца. В бившия училищен двор растат две гигантски секвои. Поради липса на деца преди началото на учебната 2009/2010 г. училището бе закрито.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- На няколко часа път пеша северно от с. Буново, под връх Баба в Стара планина, се намира хижа „Чавдар“ (1450 м. н.в.).
- В планините, заобикалящи селото, има няколко параклиса, най-известният от които е посветен на Св. Богородица.
- Южно от връх Баба в землището на с. Буново се намира паметник в чест на загиналите през 1877 г. на това място 860 руски и български войници.
- През 2007 г. на ок. 3 км южно от Буново, в непосредствена близост до прохода „Гълъбец“ е открит мемориален комплекс „Васил Левски“ в памет на дейността на Апостола в селото и региона.
- В южния край на селото, от където според преданието са влезли в селото първите руски войници през Руско-турската освободителна война, може да се види паметник, посветен на това събитие, изграден в началото на XX век.
- В средната част на селото се намира паметник, посветен на загиналите през войните от 1912 до 1918 г. буновчани.
- В училищния двор растат две гигантски секвои, засадени там преди повече от половин век.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
В Буново са родени историкът Дойно Дойнов и видният български културен деятел Димитър Недев.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Кметство и пощенски клон Буново
Мемориална плоча за партизанска акция 1943 г.
Черквата на Буново „Св. Тодор Тирон“
Изглед към църквата от центъра на Буново
ЖП мостът, гледан отдолу
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Захари Стоянов, „Записки по българските въстания“
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 832.
- ↑ Взривът на гара Буново Архив на оригинала от 2015-05-04 в Wayback Machine., 50-те най-големи атентата в българската история, Крум Благов
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 243.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Информация за селото на сайта на общ. Мирково[неработеща препратка]
- Изглед от Мемориалния комплекс „Васил Левски“ към с. Буново
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Йордан Д. Заимов, Местните имена в Пирдопско. София, 1959
- Стефанов, Анани, Зовът на сърцето. София, изд. „Оборище“, 2010
| |||||