Буново (Софийска област)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
За другото българско село вижте Буново (Област Кюстендил).

Буново
Изглед към центъра на Буново от църковния двор
Изглед към центъра на Буново от църковния двор
Общи данни
Население374 души[1] (15 декември 2023 г.)
7,53 души/km²
Землище49,711 km²
Надм. височина600 m
Пощ. код2074
Тел. код07187
МПС кодСО
ЕКАТТЕ07051
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСофийска
Община
   кмет
Мирково
Цветанка Йотина
(КОД; 2007)
Буново в Общомедия

Буново е село в Западна България. То се намира в община Мирково, Софийска област.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Буново се намира в планински район, на 55 км източно от София. Разположено е в Златишко-Пирдопската котловина, обградена от Стара планина (южно от връх Баба) и Средна гора, която започва от село Доганово, като първият хълм от Ихтиманската Средна гора се извисява над Доганово и рида Гълъбец, по поречието на река Буновчица.

През селото преминава жп линията София–Бургас, а първокласният път е на 3 км на юг. По черен път може да се стигне до хижа „Чавдар“, връх „Баба“ и оттам до Етрополе.


Изглед към Буново

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото е съществувало още преди османското нашествие. Част от населението му се е занимавало с рударство.

Преди Освобождението в Буново е съществувал активен революционен комитет, основан от Васил Левски. Представителят на комитета Алипий Петков (Митю Пранов) е един от участниците във Великото народно събрание в Оборище през 1876 г.[2].

През Руско-турската освободителна война, в края на декември 1877 г., при опит да преминат Балкана от Етрополе за Буново 860 руски и български воини от частта на генерал-майор Виктор Дандевил загиват от студ под връх Баба.

При избухването на Балканската война през 1912 година петима души от Буново са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

В енциклопедията на братя Данчови е отбелязано: „През 1926 г. селото е имало 1248 жители“ (том I, стр. 169).

През Втората световна война в планините около селото действа партизанската бригада „Чавдар“. При една от акциите си бригадата за кратко завзема властта в Буново и изгаря общинския архив.

От 70-те години на XX век северно от дотогава застроената част на Буново (над железопътната линия) се обособява нова част на селото — т. нар. вилна зона.

На 9 март 1985 г. български граждани с турско самосъзнание взривяват вагон за майки с деца близо до гарата в Буново. Загиват три деца и четири жени. Атентаторите са осъдени на смърт. Паметна плоча на гара (днес спирка) Буново, а от 11 септември 2007 г. и седемметров паметник напомнят за това трагично събитие, останало в най-новата история на България като атентатът на гара Буново.[4]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Православната черква в с. Буново е построена през 1843 г. на мястото на по-стара черковна сграда. В миналото до черквата е имало килийно училище.

Дебърските майстори зографи братята Яков Мажовски и Исая Мажовски работят в църквата „Свети Теодор Тирон“ в село Буново, където им помага Русалим Дичов.[5]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

От началото на XX век. до 2009 г. в селото е съществувало основно училище „Васил Левски“, изградено със средствата и доброволния труд на жителите на селото. Училището е било наследник на старото килийно училище, съществувало от началото на XIX век в близост до църквата. Към училището съществуваше интернат за социално слаби деца. В бившия училищен двор растат две гигантски секвои. Поради липса на деца преди началото на учебната 2009/2010 г. училището бе закрито.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Мемориален комплекс „Васил Левски“ в района на с. Буново — в местността „Гълъбец“
  • На няколко часа път пеша северно от с. Буново, под връх Баба в Стара планина, се намира хижа „Чавдар“ (1450 м. н.в.).
  • В планините, заобикалящи селото, има няколко параклиса, най-известният от които е посветен на св. Богородица.
  • Южно от връх Баба в землището на с. Буново се намира паметник в чест на загиналите през 1877 г. на това място 860 руски и български войници.
  • През 2007 г. на около три километра южно от Буново, в непосредствена близост до прохода „Гълъбец“ е открит мемориалният комплекс „Васил Левски“ в памет на дейността на Апостола в селото и региона.
  • В южния край на селото, откъдето според преданието са влезли в селото първите руски войници през Руско-турската освободителна война, може да се види паметник, посветен на това събитие, изграден в началото на XX век.
  • В средната част на селото се намира паметник, посветен на загиналите през войните от 1912 до 1918 г. буновчани.
  • В училищния двор растат две гигантски секвои, засадени там преди повече от половин век.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

В Буново са родени историкът Дойно Дойнов, видният български културен деятел Димитър Недев и историкът доц. д-р Георги Ненчовски, автор на тематико-експозиционния план на музей "Луканова къща" - гр. Пирдоп.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Захари Стоянов, „Записки по българските въстания“
  3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 832.
  4. Взривът на гара Буново Архив на оригинала от 2015-05-04 в Wayback Machine., 50-те най-големи атентата в българската история, Крум Благов
  5. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 243.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Йордан Д. Заимов, Местните имена в Пирдопско. София, 1959
  • Стефанов, Анани, Зовът на сърцето. София, изд. „Оборище“, 2010