Атентат на гара Буново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Атентат на гара Буново
Местоположение Буново
Дата 9 март 1985 г.
21:31 ч.
Оръжие бомба
Смъртни случаи 6
Ранени 9
Извършител Турско национално-освободително движение в България
Атентатори 3

Атентат на гара Буново е най-големият железопътен атентат в българската история по брой на жертвите. Извършен е на на 9 март 1985 г. посредством бомба, поставена във вагона за майки с деца на влака Бургас – София.

Същият ден избухва бомба в кафе-сладкарницата на хотел „Сливен“ в Сливен.

Атентатите са дело на членове на нелегална организация, наречена Турско национално-освободително движение в България, работеща в тайно сътрудничество с турското правителство. Мотивът са действията на държавната власт по това време, които са обединени под термина „Възродителен процес”.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Бомбата е поставена във вагона за майки с деца на влак № 326, който се движи от Бургас за София. Бомбата е с часовников механизъм, а часът е разчетен да съвпадне с навлизането на влака в тунела в района на гара Буново. Там паниката и липсата на достатъчно въздух биха довели до възможно най-голям брой жертви.

Заради маневра на гара Златица влакът закъснява с две минути и взривът избухва в 21:31 ч. на гарата, а не в тунела.

На мястото на инцидента пристигат министрите на вътрешните работи и на транспорта Димитър Стоянов и Васил Цанов. Вагонът е откачен. Шест часа жертвите и ранените се извозват в околните градове, а останалите пътници са подложени на строга проверка от страна на органите на реда – кой и кога си е закупил билета, къде се е качил и с какъв багаж. Едва тогава влакът продължава своя път към София.

Жертви[редактиране | редактиране на кода]

В атентата загиват 12 годишният Георги Цветанов, 13-годишният Стефан Атанасов, 40-годишният Емил Георгиев, 63-годишният Николай Генков и 64-годишната Райна Бозукова. [1] Сред жертвите са глухонеми деца, прибиращи се вкъщи. Ранени са тежко 9 души и сред тях също има 2 деца.

Извършителите и тяхната съдба[редактиране | редактиране на кода]

Атентатът, както и последвалия го в град Сливен, е извършен от протурски терористи, български граждани, според Павел Шопов членове или симпатизанти на нелегалната организация, наречена Турско национално-освободително движение в България (ТНОДБ). Тази версия е оспорена от Сабри Мехмедали, брат на един от осъдените на смърт[2].

На 25 април 1988 са осъдени на смърт лицата, пряко участвали в атентата (в скобите е рожденото име): Елин Маджаров (Емин Мехмедали), Алцек Чакъров (Абдула Чакър) и Сава Георгиев (Саафет Реджеб), няколко месеца по-късно същата година присъдата е потвърдена от Държавния съвет на НРБ и осъдените са екзекутирани и кремирани. Емин Мехмедали (Елин Маджаров) и Абдула Чакър (Алцек Чакъров), са били агенти на окръжното управление на Държавна сигурност в Бургас през 70-те и 80-те години. Осъдени за помагачество са: на 6 години затвор – Севдалин Алипиев Маджаров (Сабри Мехмедали), брат на първия терорист (лежи 2 г. амнистиран от Желю Желев и освободен в 1990 г.), на 2 години затвор Никола Николов, на по 1 година затвор Севда Латинова и Милко Вълканов. Терористите стават обект на сделка с Турция и са разменени. По-късно Сабри Мехмедали израства до пост областен координатор на ДПС за Бургас.

В памет на жертвите на атентата[редактиране | редактиране на кода]

През 1990-та год. на сградата на гара Буново е открита паметна плоча. На 11 септември 2007, близо до гарата, е открит паметник на жертвите на атентата. Паметникът представлява монументална скулптурна композиция, висока 7 метра.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препракти[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]