Терористични актове в България (1984 – 1987)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

В периода 1984 – 1987 г., в хода на т.нар. Възродителен процес, в България са разкрити 42 нелегални протурски групи; извършени са терористични актове и саботажни акции.

Някои от членовете на тези групи са осъдени за противодържавна дейност, планиране или извършване на тероризъм – атентати, саботажи и диверсии, контакти с турски задгранични функционери в България.[1] Според следствието на Държавна сигурност само 1 група, разкрита с делото за оперативна разработка „Мерзавците“, извършва многобройни убийства с атентати. По нейната тактика – 2 терористични атаки с по 2 едновременни атентата в различни точки на страната и вълна саботажи между тях, нейните актове могат да се определят като терористично настъпление.

Всички посочени терористични актове и саботажи, с изключение на взривената църква в с. Бенковски, хвърлените гранати пред хотел „Интернационал“ в курорта „Златни пясъци“, палежите на групата на „Кърлежите“ и саботажите на „Хлебаровската“ диверсионна група, са извършени само от групата, разкрита със споменатата оперативна разработка. Това сочат документите на Главното следствено управление.

Съществува недоказана версия, според която самата „Държавна сигурност“ / МВР организира и извършва атентатите, за да оправдае т. нар. Възродителен процес – на преименуване и репресии над българските турци. Към момента на извършването и разследването на нападенията за тях няма абсолютно никаква официална информация. Данните, както са водени от „Държавна сигурност“, са публикувани едва след падането на комунистическия режим на БКП.

Акции преди терористичните актове[редактиране | редактиране на кода]

  • През пролетта на 1983 г. е създадена група от 3 терористи и помагач. Предишните им изяви са изпращането на 4 шантажиращи писма до държавния глава Тодор Живков, министъра на вътрешните работи ген.-полк. Димитър Стоянов и държавни органи и институции (14.06.1976 – 31.05.1983). До ликвидирането на групата на 13 август 1987 г. тя продължава тази практика, като я разширява, включвайки Главното мюфтийство и джамийски настоятелства.
  • На 6 септември 1983 г. са опожарени 750 декара гора при яз. „Камчия“. Разхвърляни са пропагандни листовки.
  • През есента на 1983 г. терористите правят неуспешен опит за саботаж, който да доведе до тежка транспортна авария. Предизвикат късо съединение на контактната мрежа на гара Карнобат, за да се стигне до влакова катастрофа.
  • На 1 януари 1984 г. в заплашително писмо до вътрешния министър Димитър Стоянов е поета отговорността за опита за саботаж и извършеното опожаряване на земеделски земи.
  • На 3 март 1984 г. на Автогара „Юг“ в Пловдив е изоставен куфар с устройство за дерайлиране на влакове (т.н. „обувка“).

Оперативна разработка „Мерзавците“[редактиране | редактиране на кода]

Атентати във Варна и Пловдив (30 август 1984)[редактиране | редактиране на кода]

На 30 август 1984 година, в навечерието на кръгла годишнина от Деветосептемврийския преврат, са извършени два бомбени атентата, които според разследването на Държавна сигурност са организирани от една и съща организация на български турци – взрив на паркинга на Летище „Варна“ ранява две жени, а при друг в чакалнята на Централна гара „Пловдив“ е убита жена и други 42 души са ранени.[2]

На мястото на взрива на гарата в Пловдив е поставена скромна възпоменателна плоча.

Атентати в Буново, Сливен и Варна (9 март 1985)[редактиране | редактиране на кода]

В 21:32 часа на 9 март 1985 година малко преди тунела при гара Буново е взривен вагон за майки с деца (вагон № 5) на бърз влак №326 Бургас – София. Планирано е бомбата да причини максимални поражения, като избухне в тунела Гълъбец (дълъг 3200 метра), но влакът закъснява с 2 минути и взривът настъпва на гарата. При Атентата на гара Буново загиват 7 души (две деца, жена и трима мъже), тежко ранени са 9 души (включително 2 деца).

Убитите са Георги Цветков (на 12 г.), Стефан Атанасов (13), Райна Бозукова (64), Николай Генков (63), Стилян Иванов (60), Емил Николов (40) и Яворка Петрова (38). Тежко ранени са Мирияна Петрова (14), Бонка Найденова (15), Христо Бенков (60), Верка Ганкова (54), Василка Найденова (45), Марин Недялков (44), Василка Недялкова (40), Метка Василева (38) и Венета Цанова (35).

След 30 минути, в 22:00 ч., в Сливен е взривена бомба във фоайето на хотел „Сливен“ – централния многоетажен хотел в града. Взривното устройство е скрито в гардероба на сладкарницата, известна като „Епруветката“. Стените на гардероба намаляват ударната вълна. Ранените са 23 души. Разрушен е таванът на залата.

На същия ден е разкрит и неуспешен опит за атентат на плажа на комплекс „Дружба“ край Варна.[2]

Разследване[редактиране | редактиране на кода]

Терористите по делото за оперативна разработка „Мерзавците“ са разкрити през 1987 г. от оглавяваното от ген.-майор Сава Джендов Шесто управление на Държавна сигурност, направление „Т“ (терор). Следствието е ръководено пряко от майор Георги Сотиров.

На 13 август 1987 г. са арестувани 2-ма от терористите, а на 19 август същата година е задържан 3-ят от групата. Задържан е и техен помагач, осигурил отровата, излята във вододайната зона, брат на единия терорист. Арестувани са също 3 съпричастни към разследването.

През 1987 г. е арестуван и Ахмед Доган, който лежи в килия за осъдени на смърт. Дали е вярно, че това е свързано с разследванията по атентатите и той е осъден за атентата, както се твърди в някои сайтове [3], няма безспорни данни.

На 25 април 1988 г. 3-ма терористи са осъдени на смърт. След няколко месеца присъдата е потвърдена от Държавния съвет на НРБ и те са екзекутирани. Помагачът им е осъден на 6 години затвор, лежи 2 години, амнистиран е от президентската администрация в мандата на Желю Желев и е освободен през 1990 г., като получава 50 000 лева обезщетение от държавата. От осъдените за съпричастност 1 получава 2 години затвор, а 2-ма – по 1 година лишаване от свобода.

Други терористични актове и саботажи[редактиране | редактиране на кода]

  • Протурската терористична група „Кърлежите“ запалва горски масиви и обществени сгради.
  • На 22 май 1984 г. „протурски“ терористи взривяват с 4,5 килограма тротил църквата в село Бенковски.
  • През есента на 1984 г. е регистриран провален саботаж, целящ влакова катастрофа край гара Айтос.
  • През 1985 г. избухва взрив в супермаркет в Бургас. Заподозрян като негов извършител е член на терористичната група, взривила вагона за майки с деца при Буново, но вината му не е доказана.
  • През 1985 г. в Разградски окръг „Хлебаровската“ диверсионна група взривява електропроводи и унищожава селскостопанска техника.
  • През юни 1985 г. е извършен атентат със самоделно взривно устройство с часовников механизъм, взривено до спортна площадка.
  • През лятото на 1985 г. има нов опит за саботаж с късо съединение в контактната мрежа край гара Карнобат.
  • На 31 юли 1986 г. в курорта „Дружба“ (днес Св. Константин) e заложено мощно взривно устройство с електрически взривател с часовник „Слава“, настроен за 15:30 ч. Той съдържа около 3 килограма експлозив – 5 шашки амонит и скаленит, 2,5 килограма амониева селитра, поставен в 5-литров съд за мляко, увит в хартия, найлон и поставен в плетена мрежа. Случайно е открит от плажните спасители по сигнал от летовник за забравен багаж. Експлозивът е пренесен на безопасно място и обезвреден от МВР.
  • На 26 декември 1986 г. са хвърлени отрови в шахтата на резервоара за питейна вода на с. Люляково (дн. Област Кърджали) и са разхвърляни листовки с „протурско съдържание“. Като отрова е ползван токсичен препарат за растителна защита.
  • В края на 1986 г. е опожарена балирана слама в района на Провадия.
  • На 7 юли 1987 г. 2 деца – Дарин Христов (на 12 г.) и Николай Петков (15) от Добрич са отвлечени със синя кола марка "Лада" със силистренски регистрация от 3 протурски терористи, за да ги ползват като жив щит в осигуряването на коридор за бягството им в Турция. Терористите са български турци: ветеринарният лекар Никола Николов (48) от Дуловското село Чернолик, синът му Орлин (21) и Невен Асенов (24) от село Боил, Силистренско Те са въоръжени с 12 осколочни бойни гранати придобити от военно поделение където Орлин служи, успяват да взривяват 3 от тях пред хотел „Интернационал“ в курорта Златни пясъци и раняват 3 души – 2 чужди летовници и българин. Те се оттеглят в осигурения им коридор към турската граница. При устроената в Странджа засада на един завой край село Изгрев до Мичурин частите за борба с тероризма преграждат шосето с бронетранспортьор. Над тях виси хеликоптер. Похитителите са блокирани и се взривяват в колата, в която са те и взетите за заложници деца. Децата са ранени, едното – тежко и остава инвалид, 2 терористи са убити от взрива, а третият по-късно е осъден на смърт и разстрелян.[4]
  • Август 1987 г. – до 10 август са осигурени взривни вещества, часовников механизъм и всичко необходимо за 3-то терористично нападение с цел в курорта Слънчев бряг. Планираната дата на атентата е 15 август, но терористите са разкрити и арестувани 2 дни по-рано и нападението е предотвратено.

Изводи и последствия[редактиране | редактиране на кода]

Координирана терористична атака с взривове на важни публични транспортни обекти едновременно в отдалечени едни от друг големи градове надхвърля обикновения атентат. Тактиката на терористично настъпление с последователни атаки е нетипична дотогава. Ударите са планирани като мощни „слепи“ атентати, т.е. нямат конкретна мишена, а целят граждански жертви, максимални разрушения и психическо въздействие върху обществото.

Атентатите предизвикват ескалацията на кампанията за насилствена промяна на арабско-турските имена, чийто период се определя от 24 декември 1984 г. до 19 януари 1985 г.

Следствено дело №72/ІV.1987 и оперативните дела „Мерзавци“ и „Двуличник 87“, както и личните досиета, работни дела на терористите-сътрудници в Държавна сигурност, не са разсекретени. Съществуват съмнения, неопровергани и до днес, че осъдените на смърт всъщност са били разменени с Турция. Единият терорист е работел и за турските служби под псевдонимите Абдула, Дениз и Моряка. Другият също има връзки с тях, чрез разузнавача Кадир Сойлу от консулството на Турция в Бургас.

В доклад на ген.-полк. Григор Шопов, заместник-министър на вътрешните работи, изнесен на Съвещанието на службите по сигурността от братските социалистически страни, състояло се от 21 до 27 ноември 1987 г. във Варна с участието на първия заместник-председател на КГБ на СССР арм. ген. Ф. Д. Бобков., се посочва, че "... създадените нелегални групи и организации са установили чрез временно пребиваващи чужденци, служители на посолството или консулствата, връзки с изселнически организации и чрез тях – с МИТ" (Националната служба за разузнаване и контраразузнаване на Турция).

Освободеният предсрочно помагач издига чешма, посветена на брат му и другите терористи, и поставя паметна плоча за тях с текст на турски език. Организационно този помагач израства до областен координатор за Бургас на ДПС, чийто лидер е доказан сътрудник поне на Държавна сигурност (има съмнения, че Доган сътрудничи на повече от 1 разузнаване). Плочата е премахната след 6 години по заповед на Бургаския окръжен прокурор Емил Христов, възстановена самолично 1 година по-късно, разбита с кирки след 8 години от младежи и окончателно, заедно с чешмата, всичко е съборено и теренът е подравнен по заповед на Дирекцията за национален строителен контрол след решение на Върховния административен съд през 2009 г.

През 5-те години на кампанията по преименуването на българските турци жертвите (загиналите) са 29 души – жена при атентата на гара Пловдив от 30 август 1984 г., 8 протестиращи (включително бебе) в периода на кампанията от 24 декември 1984 г. до 19 януари 1985 г., 7 души (включително 2 деца) при атентата на гара Буново, 3 осъдени на смърт през ноември 1988 г. и разстреляни, 9 протестиращи и войник в периода 19 – 27 май 1989 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]