Виктор Дандевил

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Виктор Дандевил
руски генерал
Виктор Дандевил 
Роден: 5 октомври 1826 г.
Починал: 8 октомври 1907 г. (81 г.)
Паметник на генерал Виктор Дандевил в Асеновград

Виктор Дезидериевич Дандевил (на руски: Виктор Дезидерьевич/Дезидериевич Дандевиль) е руски офицер, генерал от пехотата, участник в Руско-турска война (1877-1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Виктор Дандевил е роден на 5 октомври 1826 г. в гр. Оренбург (Русия) в семейство от смесен брак. Бащата Дезире д'Андевил е военнопленник от Френско-руската война (1812), приел руско поданство. Майката е потомствена руска дворянка.

Ориентира се към военна кариера. Завършва Оренбургския кадетски корпус (1844) и Императорската военна академия на Генералния щаб на Руската армия (1848). Службата започва по време на Унгарската кампания. Участва в Туркестанския поход и експедиция по източното крайбрежие на Каспийско море. Назначен е за атаман на Уралската казашка войска (1862). Военно звание генерал-майор от 1863 г. Служи в Туркестан. По време на Сръбско-турската война (1876) събира доброволци от балканските народи за корпуса на генерал Михаил Черняев (1875).

Руско-турска война[редактиране | редактиране на кода]

В началото на войната е командир на 1-ва стрелкова бригада от 3-та гвардейска пехотна дивизия. Пристига на театъра на военните действия в хода на усилването на Руската армия след началото на войната. Назначен е за командир на дивизията и е в състава на Западния руски отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко.

Бойните действия започва срещу Орханийската турска армия. На 10 – 12 (22 – 24) ноември 1877 г. след ожесточени боеве при с. Лопян и Етрополското поле дивизията на генерал-майор Дандевил превзема Етрополе. Завзема Врачешкия превал във взаимодействие с българската доброволческа чета на Георги Суранджиев и бой на билото на 15 – 17 (27 – 29) ноември.

Назначен е за началник на лявата колона на Западния отряд при зимното преминаване на Стара планинав състав: 9 батальона, 6 ескадрона, сотни, 14 оръдия. В помощ на колоната са 700 българи-доброволци за разчистване на маршрута Етрополе – вр. Баба – с. Буново. По време на преминаването при вр. Баба частите на колоната са застигнати от ужасна снежна буря. Цената е много измръзнали руски войници, българи доброволци в Етрополе. Медицинска помощ оказват българи доброволци, водени от лекаря Георги Цариградски. Независимо от максимално трудните условия частите преминават вр. Баба на 19 ноември и застрашават десния фланг на Арабаконашката турска позиция.

Командир на Предния отряд от състава на Западния отряд на ген. Гурко: 23 000 войници и 150 оръдия. На 4 – 5 (16 – 17) януари 1878 г. при с. Брестник воините на генерал-майор Дандевил и генерал-майор Даниил Краснов нанасят последното поражение на Сюлейман паша, след което неговият корпус се разпада като организирана бойна сила. Отрядът участва в освобождаването последователно на Пловдив и Асеновград. Там служи и неговият син капитан Дандевил, командир на стрелкови батальон. За проявена храброст и командирско умение генерал-майор Дандевил е награден с орден „Свети Георги“ IV и III ст. Повишен е във военно звание генерал-лейтенант.

След войната[редактиране | редактиране на кода]

В продължение на 10 г. е командир на III-та гвардейска пехотна дивизия (1877 – 1887). Командир е последователно на V-ти и X-ти армейски корпус. Член е на Военния съвет на Руската армия (1890). Генерал от пехотата (1891). Автор на спомени за Руско-турската война (1877 – 1878) и на военно-теоретични и практически трудове.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

В Асеновград до параклиса „Света Неделя“ признателните граждани са издигнали негов паметник. Скулптор е Коста Ламбрев Атанасов (1923 г.-1993 г.), родом от град Асеновград. Бюст-паметник има в Ботевград. Недалеч от хижата на вр. Баба има паметник и паметна плоча на загиналите руски воини и българи-доброволци от колоната на генерал Дандевил при зимното преминаване на Стара планина. Улици в Етрополе, Пловдив, Панагюрище, Асеновград са наименувани „Генерал В. Дандевил“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „П. Берон“, София, 1986, с. 23, 27, 44, 58, 62, 65, 71, 95, 115 – 116, 119, 132, 139, 146, 174.