Лопян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лопян
Главната улица, на която в края се намира ваканционното селище „Орлова скала“
Главната улица, на която в края се намира ваканционното селище „Орлова скала“
Общи данни
Население 368 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 40,209 km²
Надм. височина 477 m
Пощ. код 2193
Тел. код 07102
МПС код СО
ЕКАТТЕ 44313
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Етрополе
ген. Димитър Димитров
(АБВ, БАСТА)
Кметство
   - кмет
Лопян
Лако Кръстев
(ГЕРБ)
Лопян в Общомедия

Лопян е село в Западна България. То се намира в Община Етрополе, Софийска област.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Лопян е разположено в планински район. Намира се на 24° 4' 60E и 42° 52' 0N. Селото е свързано с шосейна мрежа с околните селища: Етрополе, Малки Искър, Ямна.

През 1964 г. Ямна е отделена като самостоятелно селище. Землището на Лопян и Ямна имат следните граници: на юг – вододелното било на Стара планина, землищата на с. Челопеч, източно от Кашана – градовете Златица и Пирдоп. На изток от землището на с. Черни Вит, с. Брусен започва източно от местността Разбой напоя, минава през през Червено присое, през Гарванова поляна, Солния рът и слиза в поречието на р. Свинска в местността Лъките, оттам през местността Габрака по посока на крепостта Чертиград, по билото и пътеката през мест. Тръсището, Лескова вода, по вододелната линия над Искрата, мест. Могилата, Доновото, през Райнов гроб, над мест. Гугли дол през Барата към горния край на Безняк и през мест. Мишек влиза в долината на Стара река над махалата Ханове, след което по течението на реката до вливането и в р. Малки Искър, пресича р. Малки Искър, стига до Конска могила и оттам по вододела Робовица – землищата на селата Джурово и Осиковица в западна посока, стига върха срещу долния край на с. Лъга, спуска се в южна посока и стига р. Малки Искър на мястото, където се влива Осеновишки дол, след което върви по долното течение на Осеновишки дол и там където започва да се възвишава Радков път, по водораздела над мест. Осеновица. Все по водораздела до Аговата круша над Лесковица до седлото на Ралюва могила, след което я заобикаля западно по пътеката до Пряслопа над Татарницата – Блатарското, и пак по вододела на мест. Татарницата през Падешкия връх, спуска се в южна посока до Пряслопа, където минава шосето Ямна – Етрополе, минава през Чукаря, през Суха раан в посока към Балкана през Горната просяка, Гроба и излиза на Солищата, оттам по посока Козето торище, Напоя източно от Кашана, където излиза на билото на Стара планина.

Обща площ на двете села – 86 km2, средна надм. височина – 500 m на селото и 100 на землището.

История[редактиране | редактиране на кода]

Съществува още от времето на траките. От това време са останките от тракийската крепост „Чертиград“. Името на селото най-вероятно идва от името на племето, което е населявало тези места. Племето е било тракийско и се е наричало Лупоси.

Document - Lolyan and Brusen 1645.jpg

Изображението вдясно представлява документ от 1645 г., който описва спорните мери между селата Лопян и Брусен. Оригиналът е от кожа, ръкопис, на османотурски език. наличен във фонда на Софийския архив. През периода на османското владичество селото е било разположено на същото място, където продължава да съществува и днес.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]