Направо към съдържанието

Лопян

Лопян
Главната улица, на която в края се намира ваканционното селище „Орлова скала“
Главната улица, на която в края се намира ваканционното селище „Орлова скала“
България
42.8747° с. ш. 24.0747° и. д.
Лопян
Област София
42.8747° с. ш. 24.0747° и. д.
Лопян
Общи данни
Население289 души[1] (31 декември 2024 г.)
7,19 души/km²
Землище40,209 km²
Надм. височина477 m
Пощ. код2193
Тел. код07102
МПС кодСО
ЕКАТТЕ44313
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСофия
Община
   кмет
Етрополе
Владимир Александров
(БСП – ОЛ, Правото; 2023)
Уебсайтwww.lopyan.com 
Лопян в Общомедия

Лопян е село в Западна България. То се намира в Община Етрополе, Софийска област.

Село Лопян е разположено в планински район. Намира се на 24° 4' 60E и 42° 52' 0N. Селото е свързано с шосейна мрежа с околните селища: Етрополе, Малки Искър, Ямна.

През 1964 г. Ямна е отделена като самостоятелно селище. Землището на Лопян и Ямна имат следните граници: на юг – вододелното било на Стара планина, землищата на с. Челопеч, източно от Кашана – градовете Златица и Пирдоп. На изток от землището на с. Черни Вит, с. Брусен започва източно от местността Разбой напоя, минава през през Червено присое, през Гарванова поляна, Солния рът и слиза в поречието на р. Свинска в местността Лъките, оттам през местността Габрака по посока на крепостта Чертиград, по билото и пътеката през мест. Тръсището, Лескова вода, по вододелната линия над Искрата, мест. Могилата, Доновото, през Райнов гроб, над мест. Гугли дол през Барата към горния край на Безняк и през мест. Мишек влиза в долината на Стара река над махалата Ханове, след което по течението на реката до вливането и в р. Малки Искър, пресича р. Малки Искър, стига до Конска могила и оттам по вододела Робовица – землищата на селата Джурово и Осиковица в западна посока, стига върха срещу долния край на с. Лъга, спуска се в южна посока и стига р. Малки Искър на мястото, където се влива Осеновишки дол, след което върви по долното течение на Осеновишки дол и там където започва да се възвишава Радков път, по водораздела над мест. Осеновица. Все по водораздела до Аговата круша над Лесковица до седлото на Ралюва могила, след което я заобикаля западно по пътеката до Пряслопа над Татарницата – Блатарското, и пак по вододела на мест. Татарницата през Падешкия връх, спуска се в южна посока до Пряслопа, където минава шосето Ямна – Етрополе, минава през Чукаря, през Суха раан в посока към Балкана през Горната просяка, Гроба и излиза на Солищата, оттам по посока Козето торище, Напоя източно от Кашана, където излиза на билото на Стара планина.

Обща площ на двете села – 86 km2, средна надм. височина – 500 m на селото и 100 на землището.

Съществува още от времето на траките. От това време са останките от тракийската крепост „Чертиград“.

Изображението вдясно представлява документ от 1645 година, който описва спорните мери между селата Лопян и Брусен. Оригиналът е от кожа, ръкопис, на османотурски език, съхраняван в Държавен архив – София.[2] През периода на османското владичество селото е било разположено на същото място, където продължава да съществува и днес.

  1. www.nsi.bg // Национален статистически институт.
  2. ДА - София, ф. 605К, оп. 2, а.е. 7, л. 1.