Лопян
| Лопян | |
Главната улица, на която в края се намира ваканционното селище „Орлова скала“ | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 289 души[1] (31 декември 2024 г.) 7,19 души/km² |
| Землище | 40,209 km² |
| Надм. височина | 477 m |
| Пощ. код | 2193 |
| Тел. код | 07102 |
| МПС код | СО |
| ЕКАТТЕ | 44313 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | София |
| Община – кмет | Етрополе Владимир Александров (БСП – ОЛ, Правото; 2023) |
| Уебсайт | www.lopyan.com |
| Лопян в Общомедия | |
Лопян е село в Западна България. То се намира в Община Етрополе, Софийска област.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Лопян е разположено в планински район. Намира се на 24° 4' 60E и 42° 52' 0N. Селото е свързано с шосейна мрежа с околните селища: Етрополе, Малки Искър, Ямна.
През 1964 г. Ямна е отделена като самостоятелно селище. Землището на Лопян и Ямна имат следните граници: на юг – вододелното било на Стара планина, землищата на с. Челопеч, източно от Кашана – градовете Златица и Пирдоп. На изток от землището на с. Черни Вит, с. Брусен започва източно от местността Разбой напоя, минава през през Червено присое, през Гарванова поляна, Солния рът и слиза в поречието на р. Свинска в местността Лъките, оттам през местността Габрака по посока на крепостта Чертиград, по билото и пътеката през мест. Тръсището, Лескова вода, по вододелната линия над Искрата, мест. Могилата, Доновото, през Райнов гроб, над мест. Гугли дол през Барата към горния край на Безняк и през мест. Мишек влиза в долината на Стара река над махалата Ханове, след което по течението на реката до вливането и в р. Малки Искър, пресича р. Малки Искър, стига до Конска могила и оттам по вододела Робовица – землищата на селата Джурово и Осиковица в западна посока, стига върха срещу долния край на с. Лъга, спуска се в южна посока и стига р. Малки Искър на мястото, където се влива Осеновишки дол, след което върви по долното течение на Осеновишки дол и там където започва да се възвишава Радков път, по водораздела над мест. Осеновица. Все по водораздела до Аговата круша над Лесковица до седлото на Ралюва могила, след което я заобикаля западно по пътеката до Пряслопа над Татарницата – Блатарското, и пак по вододела на мест. Татарницата през Падешкия връх, спуска се в южна посока до Пряслопа, където минава шосето Ямна – Етрополе, минава през Чукаря, през Суха раан в посока към Балкана през Горната просяка, Гроба и излиза на Солищата, оттам по посока Козето торище, Напоя източно от Кашана, където излиза на билото на Стара планина.
Обща площ на двете села – 86 km2, средна надм. височина – 500 m на селото и 100 на землището.
История
[редактиране | редактиране на кода]Съществува още от времето на траките. От това време са останките от тракийската крепост „Чертиград“.

Изображението вдясно представлява документ от 1645 година, който описва спорните мери между селата Лопян и Брусен. Оригиналът е от кожа, ръкопис, на османотурски език, съхраняван в Държавен архив – София.[2] През периода на османското владичество селото е било разположено на същото място, където продължава да съществува и днес.
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Пролет в Лопян
-
Кметството
-
Църквата „Св. Петър и Павел“
-
Училището „Христо Ботев“
-
Читалището „Възраждане“
-
Военен паметник
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.nsi.bg // Национален статистически институт.
- ↑ ДА - София, ф. 605К, оп. 2, а.е. 7, л. 1.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Снимки от околностите на с. Лопян
- Ваканционно селище „Орлова скала“ – с. Лопян
- Село Лопян Архив на оригинала от 2016-08-29 в Wayback Machine.
| ||||||||