Секвоя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Секвоя.

Секвоя
Sequoia sempervirens Big Basin Redwoods State Park 9.jpg
Природозащитен статут
EN
Застрашен[1]
Класификация
царство:Растения (Plantae)
отдел:Васкуларни растения (Tracheophyta)
отдел:Иглолистни (Pinophyta)
клас:Иглолистни (Pinopsida)
разред:Бороцветни (Pinales)
семейство:Кипарисови (Cupressaceae)
род:Sequoia
вид:Секвоя (S. sempervirens)
Научно наименование
Endl., 1847 г.
Синоними
  • Taxodium sempervirens D.Don, 1824 г.
Секвоя в Общомедия
[ редактиране ]

Sequoia sempervirens е еднодомен дървесен вид от род Sequoia, семейство Кипарисови (Cupressaceae), вида е единствен жив представител на своят род. На български е известен като секвоя и по-ограничено като калифорнийска секвоя, а в специализираната литература и като вечнозелена секвоя. На английски вида е известен като coast redwood, coastal redwood и California redwood, Под влияние на популярните английски имена през последните години зачестява използването на името крайбрежна секвоя и на български.

Sequoia sempervirens е ботаническа икона поради факта, че най-високите дървета в света принадлежат към него. Съвременният рекорд се държи от едно дърво наречено Хиперион високо 115.85 м, и диаметър на ствола от 7,8 м, което се предполага, че е на възраст над 600 години. Историческите рекорди обаче са значително по високи до около 130 м и диаметър на ствола на нивото на гърдите до 10 м. Видът достига възраст от над 2000 години, което го прави едно от най-дълговечните дървета.

Рода е кръстен от Stephan Endlicher през 1847 г в чест на починалият 3 години по-рано вожда на индианското племе чероки Sequoyah известен с разработването на сричкова азбука за езика чероки. Вечнозелената секвоя в диво състояние се среща в тясна ивица 750 km дълга и 8 – 75 km широка по протежението на Тихия океан в Калифорния, Северна Америка. Вида е интродуциран във почти всички субтропични и достатъчно топли умерени зони на света: Австралия, Нова Зеландия, Китай, в почти всички европейски страни Азия и Африка. В България Sequoia sempervirens се култивира ограничено още то средата на 20 век.

Обемът на секвоята достига до над 1000 m³ дървесина от едно дърво. Поради голямата височина и тежест на тези дървета голяма част от дървеният материал се уврежда при отсичане. Този факт възмущава общественото мнение в калифорния, и води до движение за защита на тези дървета от дърводобив. Кората на дървото достига до 30 cm дебелина, сравнително мека, като цветът ѝ е червено-канелен. Дебелата кора е адаптация свързана с честите пожари в района на естественото разпространение. По броя на годишните пръстени е установено, че най-старите секвои са на възраст около 2200 години.[2]

Единственият вид който принадлежи към род Sequoia, и който може да бъде наричан секвоя в научният смисъл на това име е Sequoia sempervirens. Названието „секвоя“ обаче често се използва и за Гигантска секвоя (Sequoiadendron giganteum) представител на друг ботанически род. Проблемът с популярното име на този вид е сложен, защото наричайки го „секвоя“ се стига до объркване - много хора вярват, че именно той е най-високото дърво в света. Или още по-лошо смесват Sequoiadendron giganteum и Sequoia sempervirens приемайки ги за един вид. Проблемът се корени в това, че в България систематично в научната и научно популярна литература като най-високо дърво се посочена секвоята, без да се посочва коя секвоя. Освен това видовият епитет giganteum също допринася за създаване на това погрешното впечатление. По тази причина в българската научна литература Sequoiadendron giganteum систематично е наричан мамутово дърво. Популярното име на Sequoiadendron giganteum на английски е giant sequoia, но там това не води до объркване, защото най-високият дървесен вид в света в английската литература е посочен като coast redwood (Sequoia sempervirens).

Гигантски секвои в България[редактиране | редактиране на кода]

В България най-старият екземпляр от Sequoia sempervirens се намира в градският парк на гр. Сандански, но вида може да се отглежда на по-топлите места в южна и дори в северна България и навсякъде по Черноморието. В България секвоята страда от липсата на достатъчно въздушна влага, поради което липсват екземпляри с значителни размери.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Sequoia sempervirens (Endl., 1847). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 7 април 2021 г. (на английски)
  2. Пенин, Румен. География на Северна Америка, Издателство Булвест 2000, стр. 32 – 33

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]