Бенковски (Софийска област)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Бенковски.

Бенковски
Общи данни
Население 141 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 16.014 km²
Надм. височина 704 m
Пощ. код 2096
Тел. код 07182
МПС код СО
ЕКАТТЕ 3842
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Мирково
Цветанка Йотина
(ДСБ, СДС, ВМРО-БНД, …)
Бенковски в Общомедия

Бенковски е село в Западна България. То се намира в Община Мирково, Софийска област.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в подножието на Средна гора, на територията на Златишко-пирдопската долина, между Стара планина на север и Средна гора на юг и седловините Козница и Гълъбец на изток и запад. Разположено е на около три километра от подбалканския път, първата отбивка в дясно след разклона за с. Мирково – общински център, в посока Петрич и Смолско. Самото село е в закътана котловина, под връх Локмата (832 м.).

Лято в с. Бенковски

Климатът е мек и здравословен. Мъглите са рядко явление, а снежната покривка е минимална. Дори през най-студения месец – януари, средната месечна температура в района е положителна.

В близост се срещат различни видове дивеч: зайци, сърни, лисици и други. По пътя за Смолско има рибарник. В околностите се поддържат насаждения от маслодайна роза и други етерични култури – спецефичният климат благоприятства растежа на много билки. Отглеждат се картофи, лозя.

В околните гористи местности и по поляните има много ядивни гъби – от челадинки през май, до сърнели чак до първите слани.

Отскоро частни стопани се грижат за стадо от 50 овце.

История[редактиране | редактиране на кода]

По турско време селото се е наричало Келаво Камарци. Името Бенковски е дадено след Освобождението, през 1897 година, но местните жители наричат селото си Бенково. Повечето от сегашните жители на селото са преселници от Македония.

Селището се намира в земи, за които се смята, че са обитавани повече от 6000 години. Наблизо е минавал древният път, свързващ Улпия Сердика и Улпия Траяна, като по него е имало 3 римски крепости – част от системата на прохода Траянови врата.

В землището на селото са ставали боеве през Руско-турската освободителна война, при които са загинали русите генерал Философов и генерал Каталей, както и много офицери и войници. Гробът на генералите се намира на 300 метра от селото.

В много от къщите на селото от години не е стъпвал човешки крак. Тенденция е обаче закупуването на къщи от жители на София и тяхното обновяване. Много от възрастните жители, които години са живели и работили в големите градове се завръщат и съживяват селото. Последните два факта могат да доведат до развитието на транспорта, пътната инфраструктура и водоснабдяването в района.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Рождество на Пресвета Богородица“

Повечето жители са православни християни. Храмовият празник е на 8 септември. В ромската махала има застъпници на Църква на адвентистите от седмия ден.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметство, читалня.
Кметството на селото
  • Има частно кафе и магазин на Мирковската кооперация, които се зареждат редовно с хранителни и основни промишлени продукти. Когато не работи магазинът, работи кафето – почти винаги има къде да се пазарува или да се обсъди местната политика.
  • Имало е основно училище, чиято сграда вече не съществува.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Паметникът на падналите през войните
  • Паметник на падналите през войните жители на селото.
  • Църква „Рождество на Пресвета Богородица“, построена през 2002 година, изписвана по православния канон от художника Йордан Шентов.
  • Неразработено от археолозите неолитно селище.
  • Останки от римски крепости.
  • Паракслис, църква и навеси, оформящи вече комплекса „Свети Дух“.
  • Наскоро бе издигнат паметник на гроба на ген. Каталей – загинал през Руско-турската освободителна война.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Веднъж в годината, на първата събота след църковния празник „Св.Дух“, цялото село се събира на курбан за здраве, в манастира над селото, носещ същото име и с реставриран и зографисан параклис и новопостроен голям навес с пейки и дълги маси. На този ден селото оживява, в него се връщат малки и големи, от близо и далеч. Към същия комплекс е изграден по-голям православен храм, който е вече осветен.
  • Отбелязват се традиционните празници като Сирни заговезни – с голяма клада за прескачане и прогонване на злите духове на зимата, Коледа – с жива музика на площада. Няма свещеник, който да извършва канонични богослужения.


Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Селото има работещо улично осветление, както и канализация. Минават маршрутките от Петрич и Смолско в направление Пирдоп. Има автобуси до София, но общественият транспорт е проблем – хората от селото играят на „ша доди, няма да доди“ за редовността на автобусите. Не би бил голям разход или проблем поддържането на маршрутка между селата и Мирково с оглед ползуване на редовния и евтин железопътен транспорт. Всеки ден има 5 влака в посока от и към София.
  • В центъра на общината, Мирково, има основно училище и детска градина, както и много добре снабдявани и обслужвани магазинчета – хранителни стоки, текстил и козметика, железария и строителни материали. В Мирково има банкомат, аптека и здравна служба, ресторант, кафенета, хотел.
  • Проблем е и водоснабдяването през август.
Малко момченце пред стара автентична порта
  • На мястото на стария рекиджийник вече има нова ловна хижа за дружинката на селото

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

  • В дворните градини се отглеждат зеленчуци, картофи. Кухня – салати, печени ястия, ароматни подправки. Намаленият брой добитък променя значително традиционните ястия в региона. Местните жители правят нетрадиционни консерви – например вместо кисели краставички – кисели тиквички, мариновани гъби. Баниците и другите ястия с лапад, както и модерното замразяване на бланшираните му листа са вече традиция.

Прави се ракия.


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Фейсбук група на село Бенковски: село Бенковски – Мирково