Бенковски (Софийска област)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Бенковски.

Бенковски
Общи данни
Население 141 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 16.014 km²
Надм. височина 563 http://www.wikidata.org/entity/undefined
Пощ. код 2096
Тел. код 07182
МПС код СО
ЕКАТТЕ 3842
Администрация
Държава България
Област Софийска
Община
   - кмет
Мирково
Цветанка Йотина
(ДСБ, СДС, ВМРО-БНД, …)
Бенковски в Общомедия

Бенковски е село в Западна България. То се намира в Община Мирково, Софийска област.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в подножието на Средна гора, на територията на Златишко-пирдопската долина, между Стара планина на север и Средна гора на юг и седловините Козница и Гълъбец на изток и запад. Разположено е на около три километра от подбалканския път, първата отбивка в дясно след разклона за с. Мирково – общински център, в посока Петрич и Смолско. Самото село е в закътана котловина, под връх Локмата (832 м.).

Лято в с. Бенковски

Климатът е мек и здравословен. Мъглите са рядко явление, а снежната покривка е минимална. Дори през най-студения месец – януари, средната месечна температура в района е положителна.

В близост се срещат различни видове дивеч: зайци, сърни, лисици и други. По пътя за Смолско има рибарник. В околностите се поддържат насаждения от маслодайна роза и други етерични култури – спецефичният климат благоприятства растежа на много билки. Отглеждат се картофи, лозя.

В околните гористи местности и по поляните има много ядивни гъби – от челадинки през май, до сърнели чак до първите слани.

Отскоро частни стопани се грижат за стадо от 50 овце.

История[редактиране | редактиране на кода]

По турско време селото се е наричало Келаво Камарци. Името Бенковски е дадено след Освобождението, през 1897 година, но местните жители наричат селото си Бенково. Повечето от сегашните жители на селото са преселници от Македония.

Селището се намира в земи, за които се смята, че са обитавани повече от 6000 години. Наблизо е минавал древният път, свързващ Улпия Сердика и Улпия Траяна, като по него е имало 3 римски крепости – част от системата на прохода Траянови врата.

В землището на селото са ставали боеве през Руско-турската освободителна война, при които са загинали русите генерал Философов и генерал Каталей, както и много офицери и войници. Гробът на генералите се намира на 300 метра от селото.

В много от къщите на селото от години не е стъпвал човешки крак. Тенденция е обаче закупуването на къщи от жители на София и тяхното обновяване. Много от възрастните жители, които години са живели и работили в големите градове се завръщат и съживяват селото. Последните два факта могат да доведат до развитието на транспорта, пътната инфраструктура и водоснабдяването в района.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Рождество на Пресвета Богородица“

Повечето жители са православни християни. Храмовият празник е на 8 септември. В ромската махала има застъпници на Църква на адвентистите от седмия ден.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметство, читалня.
Кметството на селото
  • Има частно кафе и магазин на Мирковската кооперация, които се зареждат редовно с хранителни и основни промишлени продукти. Когато не работи магазинът, работи кафето – почти винаги има къде да се пазарува или да се обсъди местната политика.
  • Имало е основно училище, чиято сграда вече не съществува.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Паметникът на падналите през войните
  • Паметник на падналите през войните жители на селото.
  • Църква „Рождество на Пресвета Богородица“, построена през 2002 година, изписвана по православния канон от художника Йордан Шентов.
  • Неразработено от археолозите неолитно селище.
  • Останки от римски крепости.
  • Паракслис, църква и навеси, оформящи вече комплекса „Свети Дух“.
  • Наскоро бе издигнат паметник на гроба на ген. Каталей – загинал през Руско-турската освободителна война.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Веднъж в годината, на първата събота след църковния празник „Св.Дух“, цялото село се събира на курбан за здраве, в манастира над селото, носещ същото име и с реставриран и зографисан параклис и новопостроен голям навес с пейки и дълги маси. На този ден селото оживява, в него се връщат малки и големи, от близо и далеч. Към същия комплекс е изграден по-голям православен храм, който е вече осветен.
  • Отбелязват се традиционните празници като Сирни заговезни – с голяма клада за прескачане и прогонване на злите духове на зимата, Коледа – с жива музика на площада. Няма свещеник, който да извършва канонични богослужения.


Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Селото има работещо улично осветление, както и канализация. Минават маршрутките от Петрич и Смолско в направление Пирдоп. Има автобуси до София, но общественият транспорт е проблем – хората от селото играят на „ша доди, няма да доди“ за редовността на автобусите. Не би бил голям разход или проблем поддържането на маршрутка между селата и Мирково с оглед ползуване на редовния и евтин железопътен транспорт. Всеки ден има 5 влака в посока от и към София.
  • В центъра на общината, Мирково, има основно училище и детска градина, както и много добре снабдявани и обслужвани магазинчета – хранителни стоки, текстил и козметика, железария и строителни материали. В Мирково има банкомат, аптека и здравна служба, ресторант, кафенета, хотел.
  • Проблем е и водоснабдяването през август.
Малко момченце пред стара автентична порта
  • На мястото на стария рекиджийник вече има нова ловна хижа за дружинката на селото

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

  • В дворните градини се отглеждат зеленчуци, картофи. Кухня – салати, печени ястия, ароматни подправки. Намаленият брой добитък променя значително традиционните ястия в региона. Местните жители правят нетрадиционни консерви – например вместо кисели краставички – кисели тиквички, мариновани гъби. Баниците и другите ястия с лапад, както и модерното замразяване на бланшираните му листа са вече традиция.

Прави се ракия.


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Фейсбук група на село Бенковски: село Бенковски – Мирково