Направо към съдържанието

Македонец (1880 – 1895)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Македонец“
„Македонецъ“
Информация
Начало1 ноември 1880 година
Край5 февруари 1895 година
ИздателНикола Живков,
Филип Тотю
Езикбългарски
Политическинационалистически

„Македонец“ (изписване до 1945 година: „Македонецъ“) е български вестник, издаван от Никола Живков в Русе и София в 1880, в 1885 и от 1894 до 1895 година.[1][2] Вестникът е орган на Българомакедонското благотворително дружество,[3] а след разделянето му - на Българомакедонския централен революционен комитет „Искра“.[4]

Годишнина Броеве Дати
I 1 – 11 1 ноември – 10 декември 1880
II 1 – 27 23 февруари – 7 септември 1885
III 1 – 9 3 декември 1894 – 5 февруари 1895

Вестникът започва да излиза на 1 ноември 1880 година с подзаглавие Лист за новини и защита на народните правдини и е първият вестник в България, който специално се занимава с Македонския въпрос.[5][6][2] Първите няколко броя не са запазени.[5]

Вестникът дава сведения за положението в Македония и отправя призиви за помощ на поробените българи. В брой № 4 от 12 ноември 1880 година Санстефанският договор се оценява като справедлив, тъй като с него „се припознаваше освобожденето на цял български народ с естественте граници до там, дето действително живееха българи“, съответно на Берлинския конгрес се е извършила грешка и Берлинският договор е неизпълним. Вестникът прканва свободните българи да окажат веднага помощ на поробените с братя и препоръчва да се изпратят „няколко чети срещу зверските башибозуци в Македония, поне да се поумали злото, да види македонецът, че има кой да го милее“.[2]

Като вътрешна политика вестникът е античорбаджийски и близък до либералите.[5] Раздава безплатно на абонатите си хумористичния лист „Комар“, от който броеве не са запазени.[5]

На 10 декември 1880 година, след брой № 11 вестникът спира.[5]

В 1885 година вестникът е подновен отново в Русе и отново от Никола Живков, като излиза от 23 февруари до 7 септември 1885 година. От 10 брой до 17 брой на втората годишнина на вестника временен издател е Филип Тотю.[7][8] Подзаглавието му вече е За новини и защита народните правдини и се издава с помощта на Бълг. македонско благотворително д-во.[7][8]

Вестникът се печата в печатница „Славянин“, както и в печатниците Д. М. Дробняк и Хр. Г. Бъчваров в Русе и Прогрес в София.[9]

Програмната бележка на ІІ годишнина на вестника гласи:

Названието „Македонец“ му даваме, защото най-главната цел на листът ни ще бъде да воюваме духовно за освобождението на многострадална, потънала в черни теглила наша Македония, отечеството на славянските просветители Кирил и Методий; престолнината на българския цар Самуил, разсадницата на богомилството. Ще воюваме за отъргване из тиранските ногте тая българска земя, в която обитават милиони харни синове и дъщери; която земя пуща из недрата си „мед и масло“... Ще браним най-безпристрастно народните правдини на братята си в княжеството и Тракия...[7]

Относно външнополитическата си ориентация вестникът храни надежди за помощ от Русия и я нарича:

Матушка Русия, единствената надежда за спасение на Македония... ни немци, ни френци, ни англичани ще ни помогнат в дело. От них ще имаме само словата на человеколюбиви люде като г. Лавале.[10]

Вестникът е на крайни националистически позиции, изнася данни за положението на българите в Македония и за золумите на османските власти. Залага на преки революционни действия и дава сведения за вяка бунтовна проява: „всяко отдалагне и политиканствуване ще направи повече от жертвите безполезни“, брой 7 от 6 април 1885 година Раздухва епизода с четата на Адам Калмиков, като обявява капитана за жив. Влиза в полемика с по-умерения „Македонски глас“, като го обвинява, че пради дипломация и политиканства. В 15 брой от 15 юни 1885 година Нищий критикува от националистически позиции статията на Димитър Благоев в „Македонски глас“ „Балканска федерация и Македония“ и смята, че трябва да се действа първо за освобождение на Македония: „Ние казваме, че балканската федерация ще се осъществи след освобождението на Македония, и че то ще даде възможност да се ширят и проповядват такива святи идеи...“[11]

Вестникът обнародва писма на Георги Раковски,[12] публикува материали за Христо Ботев и допринася за раздвиждването на македонската емиграция и активизиране на Македонския въпрос.[11]

От 3 декември 1894 до 5 февруари 1895 година се появяват още девет броя от третата годишнина на „Македонец“.[7] По време на третата годишнина се издава в София.[8] В последните си 9 броя от третата си годишнина вестникът излиза под името „Комар – Македонец“. Играе роля в активизирането на македонската емиграция и защитава идеята за основаване на македонски дружества.[13]

  1. Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 151
  2. а б в Пандев, Константин. Начало на македоно-одринското движение в България (1879–1894) // Академик Христо А. Христов : Изследвания по случай 60 години от рождението му. София, Издателство на Българската академия на науките, 1976. с. 239.
  3. Дойнов, Дойно. Комитетите „Единство“. Ролята и приносът им за Съединението 1885. София, Наука и изкуство, 1985. с. 299.
  4. Дойнов, Дойно. Комитетите „Единство“. Ролята и приносът им за Съединението 1885. София, Наука и изкуство, 1985. с. 300.
  5. а б в г д Боршуков, Георги. История на българската журналистика 1844 - 1877 1878 - 1885. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1976. с. 440.
  6. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 142.
  7. а б в г Боршуков, Георги. История на българската журналистика 1844 - 1877 1878 - 1885. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1976. с. 520.
  8. а б в Златев, Любомир. Алманах за историята на Русе, Държавен архив, 1997, стр. 303.
  9. Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 457.
  10. Македонец, бр. 1, II годишнина, 23 февруари 1885.
  11. а б Боршуков, Георги. История на българската журналистика 1844 - 1877 1878 - 1885. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1976. с. 521.
  12. Архив на Г. С. Раковски, том 1, Издателство на БАН, 1952, стр. 192.
  13. Топенчаров, Владимир. Българската журналистика, 1885 – 1903: очерк, Наука и изкуство, 1983, стр. 574.