Българомакедонски централен революционен комитет „Искра“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Българомакедонски централен революционен комитет „Искра“
Информация
Тип революционна организация
Основатели Никола Живков, Драган Стоянов, Коста Паница, Михаил Палашев, Коста Шавкулов
Основана март 1885 г., Русе, България
Правно положение несъществуваща
Седалище Русе
Официални езици български

Българомакедонски централен революционен комитет „Искра“ е българска революционна организация, основана в Русе през март 1885 година с цел организирани на въстание на българското население в Македония, останала под османска власт след 1878 година.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

На 26 декември 1884 година в Русе е основано Българомакедонско благотворително дружество с председател Христо Иванов. През февруари 1885 година революционно настроени дейци, начело с Никола Живков, Драган Стоянов и Коста Паница довежда до отмяна на някои членове на устава и възприемане на дейности, които ще се вършат „в тайна“.[2] Дружеството започва да подпомага и Никола Живков в издаването на вестник „Македонец“ - първият български вестник, занимаващ се специално с Македонския въпрос.[2] Самото дружество се задължава да поддържа „таен комитет“, който да работи за въстание в Македония.[2]

На 16 март 1885 г. обаче умерените дейци на дружеството отново надделяват и от него са изключени Никола Живков, Драган Стоянов, Коста Паница, подпредседателят Михаил Палашев и секретарят Коста Шавкулов. Изключените дейци създават Българомакедонския централен революционен комитет „Искра“. Печатен орган остава вестник „Македонец“, полемиращ с по-умерения „Македонски глас“ в София, и защитаващ революционните методи за освобождение на Македония. Председател на дружеството става капитан Коста Паница.[1]

Революционният характер на организацията заляга в устава ѝ – в член 1 се казва, че „Целта на комитета е да помогне за освобождението на Македония“,[1] а в забележка се казва, че „под освобождение на Македония комитетът разбира свобода на всички в Македония, от каква религия и народност и да са те“. Член две се занимава със средствата: „За постигане на целта си всички средства на комитета ще бъдат свята: пропаганда, бийства, революци, огън и оръжие“, а член 3 определя противника – „Врагове на Македония комитетът счита турското правителство, ония които действуват против целта на комитета, и които угнетяват македонците там, от каквато и народност и вяра да са те. Всички съчувствауващи на комитетската цел се считат наши приятели.“ Дружеството си поставя за цел да изгражда и местни комитети освен Централния.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Дойнов, Дойно. Комитетите „Единство“. Ролята и приносът им за Съединението 1885. София, Наука и изкуство, 1985. с. 300.
  2. а б в Дойнов, Дойно. Комитетите „Единство“. Ролята и приносът им за Съединението 1885. София, Наука и изкуство, 1985. с. 299.
  3. Дойнов, Дойно. Комитетите „Единство“. Ролята и приносът им за Съединението 1885. София, Наука и изкуство, 1985. с. 301.
     Портал „Македония“         Портал „Македония