Македонски глас (дружество)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Македонски глас.

Македонски глас
Главата на брой 4 на вестник „Македонски глас“ от 24 януари 1885 г.
Главата на брой 4 на вестник „Македонски глас“ от 24 януари 1885 г.
Информация
Тип революционнна организация
Основатели Васил Диамандиев, Димитър Ризов, Йосиф Ковачев, Илия Георгов, Димитър Петков
Основана декември 1884 г., София, България
Закрита 6 септември 1885 г.
Правно положение несъществуваща
Седалище София
Официални езици български
Ръководител Васил Диамандиев, Димитър Ризов

„Македонский глас“ е българско дружество, съществувало от края на 1884 до септември 1885 година, работещо за подобряването на положението на българското население в останалата след 1878 година под османска власт Македония.[1]

Дружеството е създадено в края на декември 1884 г. в столицата на Княжество България София и обединява водещи фигури сред македонската българска емиграция. Начело на дружеството е Васил Диамандиев, а изявени дейци са Димитър Ризов (по-късно председател), Йосиф Ковачев, Илия Георгов,[2] Димитър Петков.[3] От 5 януари 1885 г. дружеството започва да издава едноименния вестник „Македонски глас“, който излиза веднъж седмично в четвъртък.[2]

Дружеството работи за съединение на Княжеството и Източна Румелия и незабавно прилагане на член 23 от Берлинския договор, който гарантира реформи в останалите под османска власт Македония и Тракия. Опитва се да поддържа македонския въпрос жив чрез апели до Великите сили, но се занимава и с революционна дейност.[2]

Според някои данни дружеството действа в унисон с правителството. Министър-председателят Петко Каравелов иска да упражни натиск върху Високата порта, използвайки революционно настроените Диамандиев и Ризов за постигане на подобрение на положението на българите в Македония и Одринско и да направи империята по-отстъпчива по въпроса с даване на берати на българските владици.[4] В писмо до Захари Стоянов от 7 януари 1885 година Ризов пише:

От когато се начена тук „дипломатическото движение“ на македонците, аз бях и останал съм досега убеден, че ако не вземе някой целеизходен резултат туй движение, непременно нужно ще бъде най-късно това лято да последва едно вълнение. Разбира се, като твърде набързо и твърде неподготвено туй вълнение не ше може да бъде сериозно, но инак пък „движението“ рискува да се обърне на дълго забвение... С това мнение трябва да ти кажа е съгласен и бай Петко... Правителството, т.е. Петко гледа добре на Македония, но той тоже мисли, че не трябва да се бърза с „вълнението“, преди да се изчерпат „дипломатическите средства“. В този дух аз написах и програмата.[4]

През март 1885 година дружеството изпраща емисари в Македония, които да подготвят народа за бъдещо въстание. Дейците на „Македонски глас“ събират оръжие и организират хора за чети, които да навлязат в Османската империя през лятото. Така през май дейци на дружеството заедно със софийския комитет Единство съдействат за въоръжаването, подготвянето и изпращането през границата на четата на Адам Калмиков.[5][2]

След усилен дипломатически натиск върху София, правителството е принудено да се откаже от пряко участие в българомакедонските благотворителни дружества.[6][2] От март до юли 1885 година постепенно умерените дейци се оттгелят от дружеството и то се превръща в таен революционен комитет. В ръководството му дейно участие взимат Димитър Ризов, Димитър Петков и Васил Диамандиев. Чрез Ризов и Петков то поддържа връзки със Захарий Стоянов и пловдивския Български таен централен революционен комитет.[5]

През юли 1885 година дружеството решава да обедини всички македонски емигрантски организации в Княжеството и Източна Румелия. Отпечатан е проектоустав и е изпратено окръжно писмо. На 1 юли 1885 г. в София се провежда обща среща на 18 македонски дружества,[7] на която се избира Централно настоятелство в състав Димитър Ризов - председател, Димитър Петков - подпредседател, М. Калъпов - касиер, К. Стоянов и В. Неделчев - секретари и Васил Диамандиев, Йосиф Ковачев, Коста Попспирков, Илия Георгов и Никола Дишков - съветници. Събранието решава начинът на действие на организацията да се определя от Централното настоятелство, като се взимат предварително мненията на клоновете.[8][2]

След юли месец дейността на „Македонский глас“ и БТЦРК се съгласува напълно и двете организации се насочват към една цел – Съединението на Княжеството и Източна Румелия, като необходима стъпка преди освобождението на Македония.[5] Дружеството прекратява дейността си след Съединението от 6 септември 1885 година.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дойнов, Дойно. Комитетите „Единство“. Ролята и приносът им за Съединението 1885. София, Наука и изкуство, 1985. с. 294.
  2. а б в г д е ж Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984.
  3. Боршуков, Георги. История на българската журналистика 1844 – 1877; 1878 – 1885. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1976. с. 515.
  4. а б Дойнов, Дойно. Комитетите „Единство“. Ролята и приносът им за Съединението 1885. София, Наука и изкуство, 1985. с. 295.
  5. а б в Дойнов, Дойно. Комитетите „Единство“. Ролята и приносът им за Съединението 1885. София, Наука и изкуство, 1985. с. 299.
  6. Дойнов, Дойно. Комитетите „Единство“. Ролята и приносът им за Съединението 1885. София, Наука и изкуство, 1985. с. 296 - 297.
  7. Дойнов, Дойно. Комитетите „Единство“. Ролята и приносът им за Съединението 1885. София, Наука и изкуство, 1985. с. 296.
  8. Дойнов, Дойно. Комитетите „Единство“. Ролята и приносът им за Съединението 1885. София, Наука и изкуство, 1985. с. 297.
     Портал „Македония“         Портал „Македония