Илия Георгов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Илия Георгов
български политик
Роден
1860 г.
Починал
12 юли 1945 г. (85 г.)
Политика
ПартияДемократическа партия, Радикална партия
Убеждениялиберализъм
Депутат
Народен представител в:
XI ОНС   XII ОНС   XIII ОНС   V ВНС   XVI ОНС   XVII ОНС   XVIII ОНС   XIX ОНС   XX ОНС   XXI ОНС   XXII ОНС   
Семейство
БащаАндрей Георгов

Илия Андреев Георгов е български политик, юрист и журналист, активист на Радикалната партия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Илия Георгов е роден в 1860 година в будния български град Велес, днес в границите на Северна Македония. Син е на видния велешки общественик Андрей Георгов и брат на Иван Георгов и Георги Георгов. В 1881 година завършва политехника в Пражкия технически университет[1] и става виден славянофил.[2]

Влиза във Върховния македонски комитет и в 1895 година става негов секретар.[3] След Четническата акция Георгов заедно с Методий Кусев, Георги Паунчев и Георги Капчев е член на делегация, която от името на Македонския комитет в Плоещ моли руското правителство за прилагане на обещаните от Берлинския конгрес реформи в Македония.[4] Заедно с Димитър Ризов редактира вестник „Македонски глас“.

Влиза в Демократическата партия. На 17 февруари 1902 г. с 5120 гласа за пръв път е избран за депутат в XI обикновено народно събрание от Видин. По-късно е народен представител от Видин в няколко парламента.[5]

В 1905-1906 година е в крилото на Найчо Цанов и Тодор Влайков, което се отделя от Демократическата партия и основава Радикалдемократическата партия. Редактира вестниците „Демократ“ и „Радикал“, както и списание „Демократически преглед“. Георгов е един от най-близките съратници на Стоян Костурков.

Георгов е основен изразител на позицията на партията по Македонския въпрос – въоръжена борба с цел външна намеса. Георгов пише:

„ Едно въстание в Македония може да подобри положението на тамошните българи само ако то би могло да трае дълго време, за да бърка на търговските сношения на Турция с външния свят и нарушава мира в Македония дотогава, докато се принудят силите - за да се тури край на това положение - да наложат на султана една автономия за Македония.[6] “

На 17 септември 1922 година Георгов е тежко ранен при разправата на правителството на БЗНС с опозиционните лидери.[7]

След Деветоюнския преврат през 1923 година не посреща добре натиска на сговористкото правителство за вливането на Радикалнодемократическата партия в Демократическия сговор и в началото на февруари 1924 година е сред основните привърженици на идеята за излизане от Сговора около Стоян Костурков. Във втората половина на 20-те години на няколко пъти излиза и се връща в партията.[8][9]

След Деветнадесетомайския преврат през 1934 година застава в лагера на легалната опозиция, но заради напредналата си възраст постепенно се оттегля от политическа дейност.[10]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
Хаджи Атанас Георгов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андрей Георгов
(? - 1912)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Георгов
(1858 - 1929)
 
 
 
Илия Георгов
(1860 - 1945)
 
 
 
Иван Георгов
(1862 - 1936)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Недялка Агура
(1891 - ?)
 
Евгени Георгов
 
 
 
 


Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.
  2. ↑ Симеон Радев. „Строителите на съвременна България“. т.1
  3. ↑ Д-р Христо Татарчев. „Македонския въпрос, България, Балканите и Общността на Народите“.
  4. ↑ Централният македонски комитет на Георги Капчев (1898 - 1899), в: Елдъров, Светлозар. Върховният македоно-одрински комитет и македоно-одринската организация в България (1895 - 1903), Иврай, 2003, стр. 245.
  5. ↑ Депутатите от Видинска област. // Vidin Online, 11 декември 2010. Посетен на 24 януари 2017.
  6. ↑ Радикалдемокрация. Либералният сайт.
  7. ↑ Борислав Гърдев. „Краят на един цар“.
  8. ↑ Енциклопедия България, том 2, БАН, София, 1981, стр. 85.
  9. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 33.
  10. ↑ Куманов, Милен. Политически партии, организации и движения в България и техните лидери 1879 – 1949, Просвета, София, 1991, стр.186-187.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Нормативен контрол


Категория:Български политици от Македония

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Илия_Георгов&oldid=11673455“.