Андрей Георгов
| Андрей Георгов | |
| български общественик | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | 1912 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Народен представител в: I ОНС | |
Андрей (Андрея) Атанасов Георгов е български общественик.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Андрей Георгов е роден в будния български град Велес, Османската империя, днес в границите на Северна Македония, в семейството на хаджи Атанас Георгов. Баща е на члена на Върховния македонски комитет Георги Георгов, на Илия Георгов и Иван Георгов.
На 20 май 1878 година Андрей Георгов от името на Велешката българска община подписва Мемоара до Великите сили с искане за прилагане на Санстефанския договор и неоткъсване на Македония от новосъздадената българска държава.[1] Той е член на софийския комитет „Единство“.[2]
По време на Кресненско-Разложкото въстание е член на привременна комисия, която има за задача да управлява административната, пощенската и финансовата част на освободените български територии през въстанието.[3]
Избран е за депутат в Първото обикновено народно събрание.[4]
Умира в София в 1912 година.[5]
Погребан е в Централните софийски гробища.[6]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Хаджи Атанас Георгов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Андрей Георгов (? - 1912) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Георги Георгов (1858 - 1929) | Илия Георгов (1860 - 1945) | Иван Георгов (1862 - 1936) | Виктория Георгова | Добри Христов (1875 - 1941) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Недялка Агура (1891 - ?) | Евгени Георгов | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ивановъ, Йорданъ. Български старини изъ Македония. София, Издава Българското книжовно дружество, Държавна печатница, 1908. с. 658.
- ↑ Дойнов, Дойно. „Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879“, София, 1979, стр. 283.
- ↑ Костенцев, Арсени. Спомени. XII. Кресненско въстание.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 53.
- ↑ Парцел 31 // София помни. Архивиран от оригинала на 2016-01-28. Посетен на 21 януари 2016.
- ↑ Революционери, поборници, военни дейци // София помни. Посетен на 1 ноември 2021 г.
