Георги Георгов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георги Георгов
български общественик

Роден
Починал
29 май 1929 г. (71 г.)
Политика
ПартияДемократическа партия
Убеждениялиберализъм
Депутат
Народен представител в:
XIV ОНС   
Семейство
БащаАндрей Георгов
СъпругаМария Г. Георгова

Георги Андреев Георгов (Гергов) е български търговец, общественик, земеделски деятел, член на Върховния македонски комитет, политик от Демократическата партия, в чийто живот взима дейно участие.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Георгов е роден на 8 март 1858 година в будния български град Велес, тогава в Османската империя.[2] Син е на видния велешки общественик Андрей Георгов и брат на Илия Георгов и Иван Георгов. Основно образование получава в родния си град и през 1874 година започва да учи земеделското училище в Табор, чийто пълен курс завършва с блестящ успех в 1877 година.[2] Назначен е за управител на голямото стопанство Зелч на граф Франц фон Харах до Табор.[2]

След създаването на Княжество България, през 1879 година по покана на правителството става подначалник на службата за земеделие и гори при Министерството на финансите.[2] Георгов започва да поставя основите на българското земеделско образование. На 2 октомври 1879 година Георгов представя на Министерския съвет проект за отваряне на стопанско училище в Софийска губерния и проект за изготвяне на образцови стопанства във всеки окръг.[2] Проектите са приети и на 10 декември 1879 година Георгов е изпратен в Митхадпашовия чифлик край Русе, за да проучи възможността за отваряне на земеделско училище там. През януари 1880 година става управител и организатор на това стопанство и превръща Нумуне чифлик в съвременно земеделско стопанство, наречено Образцов чифлик. Същевременно отваря там и земеделско практическо училище, открито през 1883 година[1] – днешната Професионална гимназия по селско стопанство „Ангел Кънчев“ - Образцов чифлик. Това училище, заедно с откритото в същата 1883 година училище в Садово, създават първите български специалисти по земеделие.[1] В Русе заедно с Васил Диамандиев създава Българомакедонската лига.[3]

Представители на славянските народи в Санкт Петербург, сред които Димитър Чуповски, Георги Георгов и Наце Димов
Семейство Георгови на балкона на къщата си, 1902 г.

От 1883 до 1888 година Георгов се занимава с внос и търговия на със земеделски машини и сортови семена.[4][1] При Правителството на Драган Цанков в 1883 година е назначен за секретар на Министерски съвет и остава на поста близо година.[1] Активист е на Демократическата партия и е избиран за народен представител.[1] През 1890 година организира образцово земеделско стопанство на 5-ия километър край София по Цариградско шосе, което с образцовия си пчелин дава тласък на развитието на пчеларството в България.[1][5] Членува и в природонаучни дружества.[4][5] С негови пари Българското ентомологическо дружество започва да издава бюлетин „Известия“.[5] Георгов е председател на българския клон на Всеславянския пчеларски съюз и на Българското пчеларско дружество. В 1910 година председателства Всеславянския пчеларски събор в София.[5]

На Първия (1895), Третия (1896), Четвъртия (1897) и Петия конгрес (1898) на Македонската организация в България е избран за член на Македонския комитет. В 1895 е избран за касиер на Македонския комитет, а в 1903 година става член-съветник на Софийското македоно-одринско благотворително дружество.[6]

В 1903 година е директор на застрахователното дружество „Ню Йорк“.[6] Член на масонска ложа.[7]

Около 1885 година купува и превръща в красива постройка сградата на булевард „Княз Александър Дондуков“, известна като Тетевенските ханове.[8][9]

Умира в 1929 година в София.[10][11]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
Хаджи Атанас Георгов
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Андрей Георгов
(? - 1912)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Георгов
(1858 - 1929)
 
 
 
Илия Георгов
(1860 - 1945)
 
 
 
Иван Георгов
(1862 - 1936)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Недялка Агура
(1891 - ?)
 
Евгени Георгов
 
 
 
 


Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Земеделските училища в Табор и Крижевац и развитието на българското замеделие. Материали. София, Издателство на Българската академия на науките, 1959. с. 85.
  2. а б в г д Земеделските училища в Табор и Крижевац и развитието на българското замеделие. Материали. София, Издателство на Българската академия на науките, 1959. с. 84.
  3. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 859. (на македонска литературна норма)
  4. а б Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 151.
  5. а б в г Земеделските училища в Табор и Крижевац и развитието на българското замеделие. Материали. София, Издателство на Българската академия на науките, 1959. с. 86.
  6. а б Известия на държавните архиви, том 62, Наука и изкуство, София, 1992, стр. 236.
  7. Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, София, 2003 г.
  8. Екимова-Мелнишка, Мариана, Александър Н. Геров. Къщите говорят. София, Нов български университет. ISBN 978-954-535-942-2. с. 18.
  9. Къщата на Георгов. // Стара София, 4 ноември 2011. Посетен на 13 ноември 2017.
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 33.
  11. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 92.