Георги Георгов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георги Георгов
български общественик

Роден
Починал
29 май 1929 г. (71 г.)
Политика
Партия Демократическа партия
Убеждения либерализъм
Депутат Народен представител в:
XIV ОНС   
Семейство
Съпруга Мария Г. Георгова

Георги Андреев Георгов е български търговец, общественик, земеделски деятел, член на Върховния македонски комитет, политик от Демократическата партия, в чийто живот взима дейно участие.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Георгов е роден на 8 март 1858 година в будния български град Велес, днес в границите на Република Македония.[2] Син е на видния велешки общественик Андрей Георгов и брат на Илия Георгов и Иван Георгов. Основно образование получава в родния си град и през 1874 г. започва да учи земеделското училище в Табор, чийто пълен курс завършва с блестящ успех в 1877 година.[2] Назначен е за управител на голямото стопанство Зелч на граф Франц фон Харах до Табор.[2]

След създаването на Княжество България, през 1879 година по покана на правителството става подначалник на службата за земеделие и гори при Министерството на финансите.[2] Георгов започва да поставя основите на българското земеделско образование. На 2 октомври 1979 година Георгов предсатвя на Министерския съвет проект за отваряне на стопанско училище в Софийска губерния и проект за изготвяне на образцови стопанства във всеки окръг.[2] Проектите са приети и на 10 декември 1879 година Георгов е изпратен в Митхадпашовия чифлик край Русе, за да проучи възможността за отваряне на земеделско училище там. През януари 1880 година става управител и организатор на това стопанство и превръща Нумуне чифлик в съвременно земеделско стопанство, наречено Образцов чифлик. Същевременно отваря там и земеделско практическо училище, открито през 1883 година[1] - днешната Професионална гимназия по селско стопанство „Ангел Кънчев“ - Образцов чифлик. Това училище, заедно с откритото в същата 1883 година училище в Садово, създават първите български специалисти по земеделие.[1] В Русе заедно с Васил Диамандиев създава Българомакедонската лига.[3]

Представители на славянските народи в Санкт Петербург, сред които Димитър Чуповски, Георги Георгов и Наце Димов
Семейство Георгови на балкона на къщата си, 1902 г.

От 1883 до 1888 година Георгов се занимава с внос и търговия на със земеделски машини и сортови семена.[4][1] При Правителството на Драган Цанков в 1883 година е назначен за секретар на Министерски съвет и остава на поста близо година.[1] Активист е на Демократическата партия и е избиран за народен представител.[1] През 1890 година организира образцово земеделско стопанство на 5-я километър край София по Цариградско шосе, което с образцовия си пчелин дава тласък на развитието на пчеларството в България.[1][5] Членува и в природонаучни дружества.[4][5] С негови пари Българското ентомологическо дружество започва да издава бюлетин „Известия“.[5] Георгов е председател на българския клон на Всеславянския пчеларски съюз и на Българското пчеларско дружество. В 1910 година председателства Всеславянския пчеларски събор в София.[5]

На Първия (1895), Третия (1896), Четвъртия (1897) и Петия конгрес (1898) на Македонската организация в България е избран за член на ВМК.

В 1903 година е директор на застрахователното дружество „Ню Йорк“. Член на масонска ложа.[6]

Около 1885 година купува и превръща в красива постройка сградата на булевард „Княз Александър Дондуков“, известна като Тетевенските ханове.[7][8]

Умира в 1929 година в София.[9]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
Андрей Георгов
(? - 1912)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Георги Георгов
(1858 - 1929)
 
 
 
Илия Георгов
(1860 - 1945)
 
 
 
Иван Георгов
(1862 - 1936)
 
 
 

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Земеделските училища в Табор и Крижевац и развитието на българското замеделие. Материали. София, Издателство на Българската академия на науките, 1959. с. 85.
  2. а б в г д Земеделските училища в Табор и Крижевац и развитието на българското замеделие. Материали. София, Издателство на Българската академия на науките, 1959. с. 84.
  3. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 859.
  4. а б Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.151.
  5. а б в г Земеделските училища в Табор и Крижевац и развитието на българското замеделие. Материали. София, Издателство на Българската академия на науките, 1959. с. 86.
  6. Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, София, 2003 г.
  7. Екимова-Мелнишка, Мариана, Александър Н. Геров. Къщите говорят. София, Нов български университет. ISBN 978-954-535-942-2. с. 18.
  8. Къщата на Георгов. // Стара София, 2011-11-04. Посетен на 2017-11-13.
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 33.
     Портал „Македония“         Портал „Македония