Георги Георгов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георги Георгов
Георги Георгов
народен представител
Роден
Починал
29 май 1929 г. (71 г.)
Националност българин
Родства Андрей Георгов, Иван Георгов, Илия Георгов
Портал  Портална икона   Политика
Представители на славянските народи в Санкт Петербург, сред които Димитър Чуповски, Георги Георгов и Наце Димов

Георги Андреев Георгов е български общественик, земеделски деятел, член на Върховния македонски комитет, политик от Демократическата партия, в чийто живот взима дейно участие.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Георгов е роден на 8 март 1858 година в будния български град Велес, днес в границите на Република Македония.[2] Син е на видния велешки общественик Андрей Георгов и брат на Илия Георгов и Иван Георгов. Основно образование получава в родния си град и през 1874 г. започва да учи земеделското училище в Табор, чийто пълен курс завършва с блестящ успех в 1877 година.[2] Назначен е за управител на голямото стопанство Зелч на граф Франц фон Харах до Табор.[2]

След създаването на Княжество България, през 1879 година по покана на правителството става подначалник на службата за земеделие и гори при Министерството на финансите.[2] Георгов започва да поставя основите на българското земеделско образование. На 2 октомври 1979 година Георгов предсатвя на Министерския съвет проект за отваряне на стопанско училище в Софийска губерния и проект за изготвяне на образцови стопанства във всеки окръг.[2] Проектите са приети и на 10 декември 1879 година Георгов е изпратен в Митхадпашовия чифлик край Русе, за да проучи възможността за отваряне на земеделско училище там. През януари 1880 година става управител и организатор на това стопанство и превръща Нумуне чифлик в съвременно земеделско стопанство, наречено Образцов чифлик. Същевременно отваря там и земеделско практическо училище, открито през 1883 година[1] - днешната Професионална гимназия по селско стопанство „Ангел Кънчев“ - Образцов чифлик. Това училище, заедно с откритото в същата 1883 година училище в Садово, създават първите български специалисти по земеделие.[1] В Русе заедно с Васил Диамандиев създава Българомакедонската лига.[3]

От 1883 до 1888 година Георгов се занимава с внос и търговия на със земеделски машини и сортови семена.[4][1] При Правителството на Драган Цанков в 1883 година е назначен за секретар на Министерски съвет и остава на поста близо година.[1] Активист е на Демократическата партия и е избиран за народен представител.[1] През 1890 година организира образцово земеделско стопанство на 5-я километър край София по Цариградско шосе, което с образцовия си пчелин дава тласък на развитието на пчеларството в България.[1][5] Членува и в природонаучни дружества.[4][5] С негови пари Българското ентомологическо дружество започва да издава бюлетин „Известия“.[5] Георгов е председател на българския клон на Всеславянския пчеларски съюз и на Българското пчеларско дружество. В 1910 година председателства Всеславянския пчеларски събор в София.[5]

На Първия (1895), Третия (1896), Четвъртия (1897) и Петия конгрес (1898) на Македонската организация в България е избран за член на ВМК.

В 1903 година е директор на застрахователното дружество „Ню Йорк“. Член на масонска ложа.[6]

Умира в 1929 година в София.[7]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Земеделските училища в Табор и Крижевац и развитието на българското замеделие. Материали. София, Издателство на Българската академия на науките, 1959. с. 85.
  2. а б в г д Земеделските училища в Табор и Крижевац и развитието на българското замеделие. Материали. София, Издателство на Българската академия на науките, 1959. с. 84.
  3. Македонска енциклопедија, том II. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-024-1. с. 859.
  4. а б Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.151.
  5. а б в г Земеделските училища в Табор и Крижевац и развитието на българското замеделие. Материали. София, Издателство на Българската академия на науките, 1959. с. 86.
  6. Масоните в България: Членовете на Българските масонски ложи, родени в Македония (до 1944 г.), Брошура на Главно управление на архивите към Министерски съвет на Р. България, София, 2003 г.
  7. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 33.
     Портал „Македония“         Портал „Македония