Македонски глас (1885 – 1887)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Македонски глас (1885 - 1887))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Македонски глас.

„Македонски глас“
„Македонский гласъ“
Makedonski Glas 4 - 24 January 1885.JPG
брой 4, 24 януари 1885 година
Информация
Вид седмичник (в четвъртък)

Начало 5 януари 1885 г.
Край 25 януари 1887 г.
Цена на
печатно издание
20 стотинки, годишен абонамент 10 лева
Издател Македонски глас
Редактор Христо Томов, Димитър Ризов, Илия Георгов
Език български, френски
Политически съединистки, революционен, социалистически

„Македонский глас“ е български революционен вестник, посветен на Македонския въпрос, излизал в София от януари до септември 1885 година[1].

Създаване[редактиране | редактиране на кода]

В края на 1884 и началото на 1885 година поради зачестилите османски притеснения над българското население в Македония, интересът към Македонския въпрос в свободното Княжество и в Източна Румелия се засилва.[2] В периода между 4 и 10 декември 1884 година в София е създадено дружеството на българската македонска емиграция „Македонски глас“. Членовете на настоятелството са Васил Диамандиев - председател, К. Стоянов - подпредседател, Коста Попспирков - касиер и секретари Георги Кусев и К. Секулов.[3] От 5 януари 1885 година дружеството започва да издава едноименния вестник, който излиза веднъж седмично в четвъртък. Диамандиев казва:

Бяхме избрани аз и г-н К. Попспирков да съберем предварително една сума от доброволни помощи от македонските и княжеските българи без изключение за поддържане на тоя вестник.[4]

Отговорен редактор е Христо Томов, а от брой 5 – Александър А. Карагюлев. На броеве 1 – 31 и 37 редактор е Димитър Ризов, а на 32 - 34 Илия Георгов. Печата се в печатницата на К. Т. Кушлев. Отговорник-гарант е Коста Попспирков.

Годишнина Броеве Дата
I 1 – 34 5 януари 1885 – 3 септември 1885
35 25 януари 1887

Вестникът от първия си брой прави впечатление с добрата си литературна форма и остротата на позициите си. Голяма част от съдържанието е и на френски език. В дописката „От редакцията“ във 2 брой от 10 януари се казва, че вестникът ще се издържа от „волни помощи“, редакторите няма да получават заплата, а редакционният комитет ще е известен само на членовете на дружеството. Фактически редактор на вестника е Димитър Ризов, подпомаган от Илия Георгов, и двамата членове на Либералната партия.[1][5] Вестникът е внасян нелегално в Македония.[6]

След Съединението на 7 септември 1885 година „Македонски глас“ издава притурка-възвание за вдигане на оръжие и навлизане в Македония.

На 25 януари 1887 година излиза брой 35 на „Македонски глас“ – юбилейно издание по повод 25-годишнината от смъртта на Димитър и Константин Миладинови.[7][8][9]

Автори на вестника са Трайко Китанчев с псевдоним Даскалетина, според спомени на съвременници Иван Евстратиев Гешов, вероятно Димитър Петков, но предимно Ризов и Георгов.[10]

Позиции[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Ризов дава на вестника крайно направление, смес от дребнобуржоазен радикализъм и народничество, революционен демократизъм и национализъм, с което вестникът прави силно впечатление и добива популярност.[10]

Македонски въпрос[редактиране | редактиране на кода]

Вестникът е на силно антиосмански позиции и се бори за прилагане на член 23 от Берлинския договор, който гарантира реформи в останалите под османска власт Македония и Тракия. Програмата на вестника е обявена в първия му брой. Заявява се, че той е плод на негодуванието на емиграциято от турските зверства.[1] Вестникът:

ще се стреми да изисква от великите сили безотлагателно изпълнение на 23 и 62 членове от Берлинския договор, като единствения понастоящем modus vivendi за далнейшето съществувание на българския елемент в тази страна. Далеч от мисълта да счита тая мярка за гарантираща правилното развитие на многострадалната тая земя, в. „Македонский глас“ ще я поддържа до денят, от който европейските държави сами ще съзнаят нейната палиативност и сами ще пожелаят нейното заменявание с друга по-целесъобразна.

В допълнение вестникът заявява, че ще дава верни информации за положението на българите в Македония.[1] Казано е, че ще се стреми „да удържа духовете на македонските емигранти в Княжество България и Източна Румелия на онази легална почна, която се е създала през 1878 г. в Берлин със санкцията на великите сили“, но същевременно

ако приятелите на европейския мир не благоволят и тоя път, след дълги седем години, да настоят да по-скорошното оделотворение на своите постановления касателно Македония, то в. „Македонский глас“ трудно ще може да се обяви несолидарен с възможно едно движение, имеюще за цел самостоятелното погрижвание за съдбата на тази робска измъчена страна.[11]

Според някои данни дружеството действа в унисон с правителството. Министър-председателят Петко Каравелов иска да упражни натиск върху Високата порта, използвайки революционно настроените Диамандиев и Ризов за постигане на подобрение на положението на българите в Македония и Одринско и да направи империята по-отстъпчива по въпроса с даване на берати на българските владици.[12] В писмо до Захари Стоянов от 7 януари 1885 година Ризов пише:

От когато се начена тук „дипломатическото движение“ на македонците, аз бях и останал съм досега убеден, че ако не вземе някой целеизходен резултат туй движение, непременно нужно ще бъде най-късно това лято да последва едно вълнение. Разбира се, като твърде набързо и твърде неподготвено туй вълнение не ше може да бъде сериозно, но инак пък „движението“ рискува да се обърне на дълго забвение... С това мнение трябва да ти кажа е съгласен и бай Петко... Правителството, т.е. Петко гледа добре на Македония, но той тоже мисли, че не трябва да се бърза с „вълнението“, преди да се изчерпат „дипломатическите средства“. В този дух аз написах и програмата.[12]

Румелийски въпрос[редактиране | редактиране на кода]

Същевременно вестникът подкрепя Съединението на Източна Румелия с Княжество България. От брой 29 от 23 юли 1885 г. до последния 34 брой от 3 септември излизат серия статии под заглавието „Трябва ли да съществува Румелия?“, които показват абсурдността на изкуственото държавно формирование и Румелийският въпрос се обвързва с Македонския. Вестникът е забранен за разпространение в Източна Румелия.[1]

Проблеми на Княжество[редактиране | редактиране на кода]

Погледът на вестника върху политиката в Княжеството е пречупена през позициите му по Македонския и Румелийския въпрос.[13] Вестникът в 24 брой от 15 юни 1885 година пише:

немилостиво ще воюваме против всички, които пречат за освобождението на Македония, па били екзархи, министри, главни управители, князе, дипломати, императори. Решени сме със и без вашата помощ да издаваме своя вестник, даже и тогава, когато би останал само един абонат. Няма откакво да се боим. Нашият редактор е привикнал да редактира вестника гладен, та поради това няма да загубим от немилостта на силните.

В брой 12 от 23 март 1885 г. е поместена статията „Памятта на Любен Каравелов“ от Гяур (Димитър Ризов). В нея след отбелязване на честванията на Каравелов от студентските общности в Прага и гимназистите в Лом и Пловдив, Гяур напада„гадните твари“ клеветници на Каравелов – „всевъзможните Андреевци, Кисимовци, Стоил Поповци“. Според Гяур по Македонския въпрос трябва да се следват възгледите на Каравелов: „Не се излее ли днешното македонско поколение по указания от Любена калъп, аз не виждам никаква гаранция за политическото съществувание на Българска Македония“. Правилната политика е „борба против чорбаджиите, калугерите, народните изедници, от една страна; конфедерация със съседните нам племена“ и „съзиждане на нашия национален живот върху социалистическа основа“.

Българският и румелийският печат е критикуван заради позициите му по Македонския въпрос. Гяур в „Нашата политика“ в брой 15 от 13 април 1885 г. пише: „Пръв по тоя въпрос заговори органът на нашата безформена буржоазия – в. „Марица“. Като всякога, така и в тоя случай „Марица“ сформирова своето мнение, след като изслуша съветите на хората, които се научили да разсъждават за съдбата на нещастниците от своите кадифени канапета – „от тези руски кръгове, к оито могат да окажат известно съдействие за успеха на едно македонско движение, няма изгледи на съчувствие“, проблада „Марица“, па и уважаемий руски генерален консул в Пловдив не е съгласен с такова движение“. За подобни позиции са критикувани и „Отечество“ в София и „Народен глас“ и „Съединение“ в Пловдив.[13]

Постепенно вестникът се разочарова и от премиера в София Петко Каравелов, тъй като основно залага на дипломатическите средства за решаване на Македонския въпрос. Критикува „Търновска конституция“ и окръжния управител в Кюстендил Никола Славков, за предполагаемо предаване на четата на Адам Калмиков – уводната статия на брой 25 от 25 юни 1885 г.[13]

Вестникът пише и против гръцките – брой 5 от 31 януари 1885 г., и сръбските претенции в Македония за сметка на българския елемент – брой 7 от 16 февруари 1885 г.[13] Отразява македонските митинги в Княжеството и Румелия, отразява мисията на майор Хенри Тротер, препечатва текстове на Емил дьо Лавеле в защита на българите в Македония от чужди вестници, отразява проблемите в Македония.[10]

Статии на Димитър Благоев[редактиране | редактиране на кода]

Първата статия на Благоев „Балканска федерация и Македония“

Във вестника публикува първите си статии току-що екстернираният от Русия Димитър Благоев. В брой 16 от 20 май 1885 г. излиза първата му статия „Балканска федерация и Македония“ – подлистник с мото „Имеяй уши слышати да слышати“, подписана Д. Б. В следващия брой 17 от 27 април тя е поместена като уводна на френски език.[10] Статията започва с „Една от най-величествените идеи, които са движели когато и да е человечеството, е идеята на международната федерация“. Благоев отхвърля като фикция либералната мисъл – „принципът на индивидуализма, завещан от XVIII столетие, оказва се несъстоятелен“. Международните отношения трябва да „се регулират от един висш критерий – от справедливостта“. Авторът пита дали при принципа на индивидуализма, тоест „конкуренцията и експлоатацията“ не е „илюзия индивидуалността на всяка народност?“ Благоев смята, че отношенията между народите трябва са се регулират от „някое учреждение, което да пречи на експлоатацията на народите“, и че „Пътят на съвременния човешки прогрес е този, който води към една всесветска федерация. В него е щастието и силата на народите...“ „В настоящето време, за да достигне един народ най-високо материално и нравствено развитие, каквото позволява науката, необходимо е съюз, колективизъм...“, тоест „за да избегнем робството, необходима е федерация на народностите“ като „Балканската федерация съставлява само част от всесветската. Тази последната преди няколко години намери на Балканския полуостров свои величави апостоли – Л. Каравелов, Ботев, Левски и др.“ Финалът на статията е вариация върху финала на „Манифеста на Комунистическата партия“: „Народи на Балканския полуостров! Съединете се, догдето не е късно!“[14]

В 21 брой от 25 май уводната статия със същото име „Балканска федерация и Македония“ отново е на Благоев, написана на френски език, а в следващия брой като подлистник е поместена на български.[10] В статията Благоев развива по-дълбоко проблема с федерализма, разглеждайки капиталистическото общество и мястото на пролетариата в него. „Пауперизмът, страшната бедност на пролетариата и заедно с това неговото политическо и обществено съзнание като цяло съсловие неизбежно привеждат човечеството към революционния взрив, който ще смеле сегашната социална организация, основана на експлоатацията на единия спрямо другия...“ Благоев смята, че с демократичната федерация балканските народи ще се противопоставят на европейския империализъм, и разглежда предпоставките за осъществяването ѝ. В края на статията е поместена „Забележка на редакцията“, в коят осе казва: „Макар и напълно да сме съгласни с възгледите на почитаемия автор от тази статия, ний не можем да не забележим, че предлаганият от него начин за осъществуване на тази идея ни се представя възможен само в едно по-далечно време.“[14]

Статиите предизвикват критики от другия български вестник на македонска тематика „Македонец“, който ги разглежда от националистически позиции и смята, че първо трябва да се действа за освобождението на Македония. В 15 брой на „Македонец“ от 15 юни 1885 г. Нищий заявява: „Ние казваме, че балканската федерация ще се осъществи след освобождението на Македония, и че то ще даде възможност да се ширят и проповядват такива святи идеи...“[15]

Отново като подлистник в броеве 23 и 24 от 8 и 15 май 1885 година е публикувана статията на Благоев „Учителйо Динката“, посветена на видния възрожденец и учител на Благоев от родното му Загоричани Георги Динков.[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Боршуков, Георги. История на българската журналистика 1844 - 1877 1878 - 1885. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1976. с. 515.
  2. Боршуков, Георги. История на българската журналистика 1844 - 1877 1878 - 1885. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1976. с. 514.
  3. Симеонова, Ружа. Съединението на Източна Румелия и Княжество България през погледа на един македонски българин, в: „Известия на държавните архиви“, брой 89/2005, стр. 294.
  4. Симеонова, Ружа. Съединението на Източна Румелия и Княжество България през погледа на един македонски българин, в: „Известия на държавните архиви“, брой 89/2005, стр. 288.
  5. Дойнов, Дойно. Комитетите „Единство“. Ролята и приносът им за Съединението 1885. София, Наука и изкуство, 1985. с. 294.
  6. Иванов, Ю. Българский периодически печат от Възражданието му до днес, том I. София, 1893. с. 395.
  7. Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 32.
  8. Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 152.
  9. Български периодичен печат 1844 - 1944. Анотиран библиографски указател, том 1 А-М, Български библиографски институт „Елин Пелин“, Наука и изкуство, София, 1962, стр. 462.
  10. а б в г д е Боршуков, Георги. История на българската журналистика 1844 - 1877 1878 - 1885. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1976. с. 517.
  11. Македонский глас, № 1, 5 януари 1885 г.
  12. а б Дойнов, Дойно. Комитетите „Единство“. Ролята и приносът им за Съединението 1885. София, Наука и изкуство, 1985. с. 295.
  13. а б в г Боршуков, Георги. История на българската журналистика 1844 - 1877 1878 - 1885. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1976. с. 516.
  14. а б Боршуков, Георги. История на българската журналистика 1844 - 1877 1878 - 1885. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1976. с. 518.
  15. Боршуков, Георги. История на българската журналистика 1844 - 1877 1878 - 1885. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1976. с. 521.
     Портал „Македония“         Портал „Македония