Пандели Кисимов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пандели Кисимов
български просветен деец

Роден
1832 г.
Починал
1905 г. (73 г.)

Пандели (Пантелей) Кисимов (1832 г. Търново — 1905 г. София) е български просветен деец, учи в родния си град, отива със семейството си на хаджилък в Йерусалим (1844-1845), помага на баща си в търговията. Доброволен разпространител (кореспондент-настоятел), както и дописник на „България“, „Цариградски вестник“, списание „Български книжици“, „Мироздание“ и изданията на Раковски. От 1858 до 1861 г. прави опити да отвори печатница в Търново. По време на Хаджиставревата буна в 1862 година емигрира и живее в Букурещ, Болград и др.

Пандели Кисимов е брат на известната търновска общественичка Евгения Кисимова.

Кисимов е един от основателите на Български таен централен комитет (БТЦК), автор на „Мемоара (Припомнювание) към Н. И. В. Султана“, убеден привърженик на политическия дуализъм, т.е. за двойна българо-турска империя по примера на Австро-Унгария. Член е на редакционния комитет на вестник „Народност“ (1867-1868), сътрудничи на „Българска пчела“ и „Дунавска зора“. Един от критиците на Любен Каравелов, през 1869 г. се свързва с Добродетелната дружина и две години редактира вестник „Отечество“. След амнистия се връща в Търново през 1872 г., където се занимава с рударство. Обикаля страната, сътрудничи на вестниците „Македония“, „Турция“, „Право“, „България“.

Руско-турската война го заварва в Букурещ. През 1878 печата статии за границите на България и за освободителната мисия на Русия в списание Славянско братство“ и вестник „Българин“.

След Освобождението е съдебен служител в Търново, София, Русе и Варна. Сътрудничи на различни периодични издания, редактира вестник „Отечество“, откъдето отправя нападки срещу Любен Каравелов и Петко Каравелов. По време на управлението на Стефан Стамболов е арестуван и екстерниран от България, четири години живее в Букурещ.

Кисимов се изявява като добър журналист и полемист, критикува политиката на Митхад паша, стои на русофилски позиции. Спомените му „Исторически работи“, на места твърде обстоятелствени, са богати на сведения за културния и политическия живот и разкриват идеите и пристрастията на автора си.

Кисимов е автор на не особено сполучливи стихотворения на патриотически или етически теми. Превежда от гръцки повестта „Кавказки пленници“ (1851) от популярния в България в началото на 50-те години савойски автор, живеещ в Русия Ксавие дьо Местър (1763 - 1852). Вероятно също от гръцки превежда „Повести сравнения“ (1853), която представлява преработка на диалог от Лукиан. През 70-те години превежда от румънски „Варвара Убрих, калугерица в Краков“, повест от полския писател Ладислав Кулчицки. Популярен на времето е бил преводът му на „Откриването на Америка“ от Йоаким Кампе (1744 - 1811). В спомените си говори за своето участие в издаването на „Генрих Айсенфелдский“, по негов ръкопис преводът е довършен от Ради Колесов. С „Епизод от хайдушките наречени чети...“ Кисимов прави опит и в белетристиката, в повестта се долавя влияние от „Горски пътник“ на Раковски.

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • Кавказките пленници / Преведени от г. Пантелея Х. Г. Кесимова, търновца. Цариград: Типография на Ц. вестник, 1851.
  • Повести сравнения: За приятелството на древните елини и славяни / Преведе г. Пантелаки Х. Г. Кесимов, терновец. Цариград: В типографията Ц. вестника, 1853.
  • Народно напомнювание към вестниците "Турция" и "Българска пчела" от Един бесарабски българин. Болград: В Училищната типография, 1864.
  • Брошура втора по истий предмет на първата от Бесарабский българин. Болград: В Училищната типография, 1865.
  • България пред Европа / [От] C. S. B.Букурещ: В Народната книгопечатница, 1866.
  • Криво да седим, право да говорим (народна поговорка): [Полит. брошура] / П. Кисимов [Букурещ], 1868.
  • Глас на живущий вън от отечеството си българин / Е. Б. [Букурещ], 1867.
  • Кисимов, П. Епизод от хайдушките наречени чети в Балкана на 1867. Букурещ: В печатницата на К. Н. Радулеска, 1868.
  • Варвара Убрих, калугерица в Краков: Истинска повест / Написана от И. К.; Превел от румънски П. Кисимов; Издава Н. Тодоров. Цариград: В печатницата на "Читалище", 1873.
  • Откритието на Америка: Книга забавителна и полезна за секиго: Ч. 1-2. / Из съчиненията на Й. Е. Кампе; Преведена на български от П. Кисимова. Б. м.: Издава Стефан П. Газиев, 1875-1876 (Виена: Българската печатница на Янко С. Ковачев).
  • Кисимов, Пандели Хаджигеоргиев. Политически писма от тези последни дни и месеци. София: Изд. авт., 1887.
  • Кисимов, Пандели Хаджигеоргиев. Исторически работи: Моите спомени: [Ч. 1]-4. Пловдив, 1897-1903.
  • Кисимов, Пандели. Българските завери: 1867-1877, 1862-1867, 1856-1862, 1835-1856, 1821-1835 / Пандели Кисимов; Състав. [и предг.] Иван Радев. В. Търново: ПИК, 1994.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Бобчев, С. С. Живот и деятелност на Пандели Кисимов. - Българска сбирка, 1905, № 2 и 3.
  • Кицимия, Й. Полска книга, проникнала в българската литература чрез посредничеството на румънската - варвара Убрих" и нейния автор. - В: Българо-румънски литературни взаимоотношения през XIX в. С., 1980.
  • Аретов, Н. Преводната белетристика от първата половина на ХIХ в. Развитие, връзки с оригиналната книжнина, проблеми на рецепцията. С.: Университетско изд. Св. Климент Охридски, 1990.
  • Радев, Ив. П. Кисимов - едно от измеренията на възрожденския документализъм. - В: Българските завери, В. търново, 1994.
  • Бонева, В. Пандели Кисимов за себе си през 1898 година. - Архив за поселищни проучвания, 1996, № 3-4.
  • Бонева, В. Пандели Кисимов за себе си през 1898 година. - Архивен преглед, 1998, № 1-2.
  • Бонева, В. Възрожденецът Пандели Кисимов. - Военноисторически сборник, 1998, № 5.
  • Якимов, Г. Дуалистичните възгледи на П. Кисимов като деец на БТЦК (1866-1868). - Исторически преглед, 2002, № 3-4.
  • Якимов, Г. Пандели Кисимов и революционните движения в Търновско през 1856 и 1862 г. - Исторически архив, 2006-2007, № 12.
  • Aretov, N. Hellenic mythology: Usages and transformations in Bulgarian literature from early 19th century. – In: Greek-Bulgarian Relations in the Age of National Identity Formation. Edited by P. M. Kitromilides and Anna Tabaki. Athens: Institute for Neohellenic Research, National Hellenic Research Foundation, 2010.
  • Аретов, Н. Един ранен превод на Лукиан и българската рецепция на елинската митология. – В: Гърция, България, Европа. Културно-исторически връзки в Ново време. Сборник в памет на проф. Марин Жечев. С.: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 2011.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]