Пандели Кисимов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пандели Кисимов
български просветен деец

Роден
1832 г.
Починал
1905 г. (73 г.)

Пандели (Пантелей) Кисимов (1832 г. Търново — 1905 г. София) е български просветен деец, учи в родния си град, отива със семейството си на хаджилък в Йерусалим (1844-1845), помага на баща си в търговията. Доброволен разпространител (кореспондент-настоятел), както и дописник на „България“, „Цариградски вестник“, списание „Български книжици“, „Мироздание“ и изданията на Раковски. От 1858 до 1861 г. прави опити да отвори печатница в Търново. По време на Хаджиставревата буна в 1862 година емигрира и живее в Букурещ, Болград и др.

Пандели Кисимов е брат на известната търновска общественичка Евгения Кисимова.

Кисимов е един от основателите на Български таен централен комитет (БТЦК), автор на „Мемоара (Припомнювание) към Н. И. В. Султана“, убеден привърженик на политическия дуализъм, т.е. за двойна българо-турска империя по примера на Австро-Унгария. Член е на редакционния комитет на вестник „Народност“ (1867-1868), сътрудничи на „Българска пчела“ и „Дунавска зора“. Един от критиците на Любен Каравелов, през 1869 г. се свързва с Добродетелната дружина и две години редактира вестник „Отечество“. След амнистия се връща в Търново през 1872 г., където се занимава с рударство. Обикаля страната, сътрудничи на вестниците „Македония“, „Турция“, „Право“, „България“.

Руско-турската война го заварва в Букурещ. През 1878 печата статии за границите на България и за освободителната мисия на Русия в списание Славянско братство“ и вестник „Българин“.

След Освобождението е съдебен служител в Търново, София, Русе и Варна. Сътрудничи на различни периодични издания, редактира вестник „Отечество“, откъдето отправя нападки срещу Любен Каравелов и Петко Каравелов. По време на управлението на Стефан Стамболов е арестуван и екстерниран от България, четири години живее в Букурещ.

Кисимов се изявява като добър журналист и полемист, критикува политиката на Митхад паша, стои на русофилски позиции. Спомените му „Исторически работи“, на места твърде обстоятелствени, са богати на сведения за културния и политическия живот и разкриват идеите и пристрастията на автора си.

Кисимов е автор на не особено сполучливи стихотворения на патриотически или етически теми. Превежда от гръцки повестта „Кавказки пленници“ (1851) от популярния в България в началото на 50-те години савойски автор, живеещ в Русия Ксавие дьо Местър (1763 - 1852). Вероятно също от гръцки превежда „Повести сравнения“ (1853), която представлява преработка на диалог от Лукиан. През 70-те години превежда от румънски „Варвара Убрих, калугерица в Краков“, повест от полския писател Ладислав Кулчицки. Популярен на времето е бил преводът му на „Откриването на Америка“ от Йоаким Кампе (1744 - 1811). В спомените си говори за своето участие в издаването на „Генрих Айсенфелдский“, по негов ръкопис преводът е довършен от Ради Колесов. С „Епизод от хайдушките наречени чети...“ Кисимов прави опит и в белетристиката, в повестта се долавя влияние от „Горски пътник“ на Раковски.

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • Кавказките пленници / Преведени от г. Пантелея Х. Г. Кесимова, търновца. Цариград: Типография на Ц. вестник, 1851.
  • Повести сравнения : За приятелството на древните елини и славяни / Преведе г. Пантелаки Х. Г. Кесимов, терновец. Цариград: В типографията Ц. вестника, 1853.
  • Народно напомнювание към вестниците "Турция" и "Българска пчела" от Един бесарабски българин. Болград: В Училищната типография, 1864.
  • Брошура втора по истий предмет на първата от Бесарабский българин. Болград: В Училищната типография, 1865.
  • България пред Европа / [От] C. S. B.Букурещ: В Народната книгопечатница, 1866.
  • Криво да седим, право да говорим (народна поговорка): [Полит. брошура] / П. Кисимов [Букурещ], 1868.
  • Глас на живущий вън от отечеството си българин / Е. Б. [Букурещ], 1867.
  • Кисимов, П. Епизод от хайдушките наречени чети в Балкана на 1867. Букурещ: В печатницата на К. Н. Радулеска, 1868.
  • Варвара Убрих, калугерица в Краков: Истинска повест / Написана от И. К. ; Превел от румънски П. Кисимов; Издава Н. Тодоров. Цариград: В печатницата на "Читалище", 1873.
  • Откритието на Америка: Книга забавителна и полезна за секиго : Ч. 1-2. / Из съчиненията на Й. Е. Кампе; Преведена на български от П. Кисимова. Б. м.: Издава Стефан П. Газиев, 1875-1876 (Виена : Българската печатница на Янко С. Ковачев).
  • Кисимов, Пандели Хаджигеоргиев. Политически писма от тези последни дни и месеци. София: Изд. авт., 1887.
  • Кисимов, Пандели Хаджигеоргиев. Исторически работи : Моите спомени: [Ч. 1]-4. Пловдив, 1897-1903.
  • Кисимов, Пандели. Българските завери : 1867-1877, 1862-1867, 1856-1862, 1835-1856, 1821-1835 / Пандели Кисимов; Състав. [и предг.] Иван Радев. В. Търново: ПИК, 1994.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Бобчев, С. С. Живот и деятелност на Пандели Кисимов. - Българска сбирка, 1905, № 2 и 3.
  • Кицимия, Й. Полска книга, проникнала в българската литература чрез посредничеството на румънската - варвара Убрих" и нейния автор. - В: Българо-румънски литературни взаимоотношения през XIX в. С., 1980.
  • Аретов, Н. Преводната белетристика от първата половина на ХIХ в. Развитие, връзки с оригиналната книжнина, проблеми на рецепцията. С.: Университетско изд. Св. Климент Охридски, 1990.
  • Радев, Ив. П. Кисимов - едно от измеренията на възрожденския документализъм. - В: Българските завери, В. търново, 1994.
  • Бонева, В. Пандели Кисимов за себе си през 1898 година. - Архив за поселищни проучвания, 1996, № 3-4.
  • Бонева, В. Пандели Кисимов за себе си през 1898 година. - Архивен преглед, 1998, № 1-2.
  • Бонева, В. Възрожденецът Пандели Кисимов. - Военноисторически сборник, 1998, № 5.
  • Якимов, Г. Дуалистичните възгледи на П. Кисимов като деец на БТЦК (1866-1868). - Исторически преглед, 2002, № 3-4.
  • Якимов, Г. Пандели Кисимов и революционните движения в Търновско през 1856 и 1862 г. - Исторически архив, 2006-2007, № 12.
  • Aretov, N. Hellenic mythology: Usages and transformations in Bulgarian literature from early 19th century. – In: Greek-Bulgarian Relations in the Age of National Identity Formation. Edited by P. M. Kitromilides and Anna Tabaki. Athens: Institute for Neohellenic Research, National Hellenic Research Foundation, 2010.
  • Аретов, Н. Един ранен превод на Лукиан и българската рецепция на елинската митология. – В: Гърция, България, Европа. Културно-исторически връзки в Ново време. Сборник в памет на проф. Марин Жечев. С.: Унив. изд. Св. Климент Охридски, 2011.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]