Образование

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Просвета)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Просвета пренасочва насам. За българското списание вижте Просвета (1897 - 1898).

Лекция на Факултета по биомедицинско инженерство, ЧТУ в Прага
Ученици, които седят в сянката на овощна градина в Бамозай, близо Гардез, Пактия провинция, Афганистан
Отбор студенти, които са част от състезанието FIRST Robotics Competition във Вашингтон, окръг Колумбия.

Образованието е единен целенасочен процес на възпитание, обучение и придобиване на съвкупни знания, умения, ценности, социални убеждения и навици.[1]

В широкия смисъл на думата образованието е процес на формиране на ума, характера и физическите способности на дадена личност, а също така и предаване на знанията, натрупани с поколения в областта на културата.

Образователните методи включват лекции, дискусии, семинари, демонстрации (примери), лабораторни упражнения, обучение и насочени изследвания. Образованието се извършва под ръководството на компетентни и авторитетни педагози: учители и преподаватели, но учащите могат също така да се самообразоват.[2] С помощта на интернет се разширява кръга на това самообразование. Образованието може да се проведе в официална и неофициална среда и всеки опит, който има формиращо влияние върху начина, по който човек мисли, чувства и действа може да се счита за образователен. То се разделя официално на няколко етапа и се осъществява в различни учебни заведения, които са предучилищна възраст и детска градина, основно училище, средно училище и след това колеж, университет, институт или научаване на занаят. След завършване на всеки етап се издава диплома или удостоверение.

Правото на образование е признато от повечето правителства, включително и на глобално ниво: Член 13 от 1966 г. Международен пакт на ООН за икономически, социални и културни права признава всеобщото право на образование.[3] В повечето страни образованието е задължително до определена възраст.

Методиката на обучение се нарича педагогика.

История[редактиране | редактиране на кода]

Античност[редактиране | редактиране на кода]

Академията на Платон, мозайка от Помпей

Образованието води началото си от праисторията, когато възрастните обучават младите хора в знания и умения, считани за необходими в тяхното общество. В първобитните общества това традиционно се постига устно и чрез имитация както показват антропологични изследвания. Разказването на истории предава знания, ценности и умения от едно поколение на друго. Когато културите започват да разширяват познанията си отвъд уменията, които могат лесно да бъдат научени чрез имитация, започва да се формира формалното образованието. Училища съществуват в Шумер през 3-тото хил. пр.н.е.[4], както и в Египет от времето на Средното царство.[5]

Платон основава академия в Атина, която е първата институция за висше образование в Европа.[6] Град Александрия в Египет, създаден през 330 г. пр.н.е. става наследник на Атина като интелектуална люлка на Древна Гърция. През 3 век пр.н.е. в Древен Египет е построена и голямата Александрийска библиотека. Европейските цивилизации претърпели срив на грамотност и организация след падането на Рим в 476 г.[7]

Конфуций (551 – 479 г. пр.н.е.) е най-влиятелният древен философ на Китай в провинция Лу, чиято образователна гледна точка продължава да оказва влияние върху обществата на Китай и съседите ѝ Корея, Япония и Виетнам. Той събира ученици и търси владетел, който да приеме неговите идеали за добро управление, но хе успява. Аналектите на Конфуций са записани от последователите му и продължават да оказват влияние върху образованието в Източна Азия в съвременната епоха.

Средновековие и Ренесанс[редактиране | редактиране на кода]

Наланда, древен център за висше образование.

След падането на Древен Рим и издигането на ролята на Католическата църква, тя остава единствен източник на грамотност в образованието за Западна Европа. Създава катедрални училища през Ранното средновековие като центрове за висше образование. Впоследствие някои от тези учреждения се превръщат в средновековни университети и стават предшественици на много от съвременните университети в Европа.[8]

В средата на Средновековието Катедралата Шартр управлява известното и влиятелно Катедрално училище Шартр. Средновековните университети в западното християнство са добре интегрирани из цяла Западна Европа, насърчава се свободата на изследване. На тях се дължи голямото разнообразие от проницателни учени и природо-философи като Тома Аквински от Неаполския университет, Робърт Гросетест от Оксфордския университет, ранен тълкувател на систематичен метод за научни експерименти.[9] и Свети Алберт Велики, пионер в полето на биологичните изследвания.[10]

Матео Ричи (вляво) и Сюй Ґуанци (вдясно) в китайското издание „Елементи“ на Евклид, публикувано през 1607 г.

През Средновековието под ислямския халифат в рамките на Близкия изток, простиращ се от Иберийския полуостров на запад до река Инд на изток и до Династията на Алморавидите и Малийската империя на юг, процъфтяват ислямските науки и математика.

Ренесансът в Европа поставя началото на една нова епоха на научни и интелектуални търсения и разбирания на древните гръцки и римски цивилизации. Около 1450 г. Йоханес Гутенберг разработва печатарска преса, която позволява произведенията на литературата да се разпространяват по-бързо. Европейската имперска епоха става свидетел на европейските идеи за образование по философия, религия, изкуство и наука, които се разпространяват по целия свят. Мисионери и учени допринасят с нови идеи от други цивилизации чрез китайските мисии на йезуитите, които играят значителна роля в предаването на знанията, науката и културата между Китай и Европа, превеждат европейски творби за китайски учени като сборника „Елементи“ на Евклид заедно с мислите на Конфуций за европейската публика. Епохата на Просвещението среща появата на по-светска образователна перспектива в Европа.

Съвременно образование[редактиране | редактиране на кода]

От пълното възстановяване на познанието за Гърция и Рим, което се случва по времето на Ренесанса се ражда новата образователна концепция за хуманизма през шестнадесети век, продължена по време на барока.

В съвременната епоха се раждат модерните образователни системи, вдъхновени от работата в Прусия на Ян Амос Коменски и наречени пруско образование, повечето от които организирани и контролирани от държавата.

Още от втората половина на 20 век училището като институция остарява и показва неспособността на традиционния модел да отговори на належащите нужди на обществото, което скоро се поема от други институции Гарсия Аретио, Руиз М., Гарсия М., 2009). В края на 20-ти и началото на 21 век век започва да се утвърждава нова образователна система, наречена холистично образование.[11]

В повечето страни днес, редовното обучение, независимо дали в училище или по друг начин е задължително за всички деца до определена възраст. Поради това разпространението на задължителното образование, съчетано с нарастване на населението, ЮНЕСКО изчислява, че през следващите 30 години все повече хора ще получават официално образование, отколкото в цялата човешка история до този момент.[12]

Етапи[редактиране | редактиране на кода]

Предучилищно образование[редактиране | редактиране на кода]

Малки деца в детска градина в Япония.

Предучилищното образование обикновено обхваща деца на възраст от три (в някои страни – от нула) до пет години и предхожда формалното и често задължително училищно образование. То се извършва в детските градини и има за цел първоначална социализация на децата и минималната им подготовка за обучение в училище – на ниво първични навици на четене, писане и смятане.

В България предучилищното образование започва на тригодишна възраст, но задължителни са само третата и четвъртата година, които освен в детски градини може да се провеждат и в училищата.[13]

Основно образование[редактиране | редактиране на кода]

Ученици в основно училище със своята учителка, Колумбия, 2014

Основното образование обикновено включва първите пет до седем години формално, структурирано общо образование. Като цяло основното образование продължава от шест до осем години, които започват на възраст пет или шест години, въпреки че това варира в отделните страни. В световен мащаб около 89% от децата на възраст от шест до дванадесет години са записани и посещават основно училище и този процент нараства.[14] В рамките на програмата „Образование за всички“, управлявана от ЮНЕСКО, повечето страни са се ангажирали с универсалното записване в началното образование до 2015 г., а в много държави то е задължително. Разделението между основното и средното образование е до известна степен произволно, но се случва на около единадесет или дванадесет години. Някои образователни системи имат отделни средни училища, като преходът към последния етап на средното образование се осъществява на около четиринадесет години.

В Индия например задължителното образование обхваща повече от дванадесет години. В България основното образование е с продължителност 8 години и се осъществява на два етапа – начален (от първи до четвърти клас) и прогимназиален (от пети до осми клас).[15] Основно образование се получава в основни (първи до осми клас), начални (първи до четвърти клас) или прогимназиални училища (пети до осми клас).[16]

Средно образование[редактиране | редактиране на кода]

Чилийска гимназия, 2002 г.

В повечето съвременни образователни системи по света средното образование обхваща формалното образование, провеждано по време на юношеството. То представлява преход от обикновено задължителното и неспециализирано основно образование към незадължителното по-специализирано висше образование. Границата между основното и средното образование варира и е различна в различните страни, а понякога и в рамките на една страна, но обикновено е между седмата и десетата година на формалното образование. Целта на средното образование може да бъде даването на общи познания, подготовката за висшето образование или направо подготовката за определена професия. Училищата се наричат средни училища, гимназии, техникуми (професионални училища), колежи, дори лицеи.

В България средното образование е с продължителност 4 години (от девети до дванадесети клас) и завършва с държавни зрелостни изпити по определени учебни предмети.[15] Средно образование се получава в обикновени и профилирани гимназии (девети до дванадесети клас), в професионални гимназии (от между седми и девети клас до дванадесети клас) или в средни общообразователни училища (първи до дванадесети клас).[16]

Средното образование в Съединените щати се появява през 1910 г. Нарастването на големите корпорации и напредването на технологиите в заводите изисква квалифицирани работници. За да се отговори на това ново търсене на работа, са създадени гимназии с учебна програма, ориентирана към практически умения. Това се оказа благоприятно както за работодателите, така и за служителите, тъй като подобреният човешки капитал понижава разходите за работодателя, докато квалифицираните служители получават по-високи заплати.

Средното образование има по-дълга история в Европа, където граматическите училища датират от 16 век, под формата на държавни училища, училищни такси или благотворителни образователни фондации.

Висше образование[редактиране | редактиране на кода]

Ниво на образованост на населението на Земята[17]

Висшето образование, наричано още трето, е последната степен на формалното образование, която не е задължителна и следва след завършването на средно образование. То включва висшето и следдипломно обучение, както и професионалното образование и обучение. Извършва се в специализирани училища, обикновено наричани университети или колежи, и след завършване следва получаването на диплома и/или академична степен. В съответствие с Болонската декларация в България се подготвят кадри в трите основни степени – бакалавър, магистър и доктор. В наши дни в повечето развити страни голяма част от населението, в някои страни до 50%, посещават висши училища през някаква част от живота си. По тази причина висшето образование играе важна роля в националните икономики на тези страни – като значителен стопански сектор само по себе си и като източник на обучена работна сила.

Университетското образование включва дейности в областта на преподаването, научните изследвания и социалните услуги. Някои университети се състоят от няколко колежа. Един тип университетско образование е свободното изкуство,[18][19] което може да се определи като университетска програма, която има за цел да даде широки общи познания и да развие общи интелектуални способности, за разлика от професионалната или техническа учебна програма.

Образование за възрастни и специално образование[редактиране | редактиране на кода]

Образованието за възрастни включва различни форми на обучение след завършването на формалното образование. То може да се провежда на работното място, чрез специализирани курсове на средни или висши училища, в организирани специално за тази цел учебни центрове. Често то включва различни курсове за разширяване и подобряване на професионалната квалификация.

Специалното образование е предназначено за индивиди, които са със специални нужди: трудности в процеса на ученето – тук могат да влизат например аутизъм, дислексия, моторни и сетивни нарушения, умствена недостатъчност и проблемно развитие. Тук влизат и индивиди в другата крайност – с изключителни способности, които не са характерни за тяхната възраст.

Теория на образованието[редактиране | редактиране на кода]

Образователна психология[редактиране | редактиране на кода]

Образователната психология се занимава с изследване и изучаване на начина по който различните хора учат в учебна среда, изследване на методите и способите на учене в образователната среда, както и на ефективността на образователната система, процесите на обучение и социалната психология на училищата като организации.

Образователната психология следи как учениците се развиват с годините, постиженията в образованието, талантливите деца или децата с увреждания. Често термините образователна психология и училищна психология се използват взаимозаменяемо. В нея се включват широк диапазон от специалисти и дейности – учебен дизайн, технология на обучението, развитие на учебния план, невронаука, организационно обучение, специализирано образование (за деца с недъзи) и ръководство на класната стая. Образователната психология допринася за развитието на когнитивната наука и учебните науки.

Стил и модалност[редактиране | редактиране на кода]

Най-често споменаваните учебни стилове са:[20]

  • Визуален – към този вид принадлежат по-голямата част от хората, необходими са картини и възприятия с очите;
  • Слухов – при този вид хората учат най-добре слушайки, възприемайки и обработвайки информацията със слуха;
  • Мобилен – базира се на движение и най-вече конструирайки нещо с ръцете.

При някои индивиди има съчетание на няколко стила. Други често използвани модалности включват музикални, междуличностни, словесни и логически. Джоузеф Рензули препоръчва различни стратегии за преподаване за да могат да се приобщават индивиди с различни стилове и модалности.[21] Някои теории предлагат всички хора да се възползват от разнообразието от начини на обучение, докато други предполагат, че хората имат предпочитан стил на учене, като по-лесно това става с визуални или мобилни преживявания.[22] В резултат от последната теория се счита че ефективното преподаване трябва да включва разнообразни методи на преподаване, които обхващат и трите стила на учене, така че различните ученици да имат равни възможности да учат по начин, който е най-ефективен за тях.[23] Неотдавнашно проучване обаче твърди, че няма адекватна база от данни, която да оправдава включването на оценките на стила на обучение в общата образователна практика.[24]

Учебна програма[редактиране | редактиране на кода]

Във формалното образование учебната програма представлява набор от курсове и тяхното съдържание, които се предлагат в училище или университет. Като идея, учебната програма произтича от латинската дума за състезателен курс, отнасяща се до хода на делата и преживяванията, чрез които децата растат да стават възрастни. Учебната програма е предписателна и се основава на по-обща учебна програма, която просто уточнява какви теми трябва да бъдат избрани и на какво ниво да се постигне определена цел или стандарт.

Академичната дисциплина е отрасъл на знанието, който се преподава формално в университета. Всяка дисциплина обикновено има няколко клона. Примери за широки области на академичните дисциплини включват природните науки, математиката, компютърната наука, социалните науки, хуманитарните науки и приложните науки.[25]

Образователните институции могат да включат изящните изкуства като част от учебните планове или в специалности в колежи и университети като избираеми. Различните типове изящно изкуство са музика, танц и театър.[26]

Преподаване[редактиране | редактиране на кода]

Инструкцията или преподаването е начин да се улесни и спомогне обучението на друго лице. Инструкторите в началните и средните училища често се наричат учители и ръководят обучението на учениците и могат да черпят от много теми като четене, писане, математика, наука и история. Инструкторите в институциите след средното образование биха могли да се наричат учители, инструктори, професори или преподаватели, в зависимост от вида институция. Те обикновено преподават само тяхната специфична дисциплина. Качеството на учителите е много важен фактор, оказващ влияние върху представянето на учениците, но не е единственият. Страни като Финландия и Сингапур например, които имат високи резултати на международни тестове, разполагат с многобройни политики, които гарантират, че учителите, които наемат, са възможно най-ефективните и най-добрите.[27][28] Учителите трябва да са не само висококвалифицирани, но и да имат понятие от педагогика, да обичат деца и да са готови да се развиват.

Икономика на образованието[редактиране | редактиране на кода]

Ученици на път за училище, Хакха, Щат Чин, Мианмар

Според много автори високите постижения в образованието са от съществено значение за страните за да бъдат те способни да постигнат високо ниво на икономическо развитие.[29] Емпиричният анализ изглежда подкрепя теоретичното предполагане, че бедни страни могат да растат икономически по-бързо от богатите страни, защото те могат да „внесат“ и усвоят последната дума на технологиите, неща които вече са изпробвани и тествани в богатите страни. Все пак технологичният трансфер изисква мениджъри със знание и инженери, които са способни да оперират с нови машини или практики на производство, заети от страните лидери в технологиите, за да могат по този начин да затворят „бездната“ чрез имитация. За това, способността на една страна да учи от лидерите в определена област и особено в областта на технологиите е функция на нейния „човешки капитал“.

Скорошно изследване на детерминантите за общия икономически растеж набляга на важността на фундаменталните икономически институции[30] и ролята на когнитивните умения.[31]

В индивидуален аспект икономическата литература, която засяга това как нивата на доход са свързани с образованието и друг тип човешки капитал, следва работата на икономиста от чикагската школа Якоб Минцер.[32] Според Даниел Чечи семейните характеристики също са от значение за образователните и след това икономическите резултати в индивидуален аспект.[33]

Критерии за качество[редактиране | редактиране на кода]

Все още не съществува еднозначно определение за качествено образование.[34] Всяка световна организация има своя дефиниция, опитваща се да фиксира недвусмислено най-важните характеристики за едно образование, което да е в състояние да гарантира постигането на най-високи резултати. Независимо от различията в определенията два елемента присъстват във всички тях. Тези елементи са:

  • Способността да разбираш и да се ориентираш в обкръжаващата те среда. Ориентираността е цел номер едно във всички образователни системи. Постиженията на системата по този критерий са ясен индикатор за нейното качество.

Докато отчитането на постигнатото по този индикатор е сравнително лесно – поне в индивидуалните общества или посредством сравнения между нациите, – много по-трудно е да се открият зависимости, които да обяснят какво е необходимо да се направи за подобряването на резултатите. С други думи, ако качеството е определено от ориентираността, то методите за подобряването ѝ съвсем не са универсални и лесни за дефиниране. Те все още са обект на дискусия.

  • Ролята на образованието в поощряването на творческото и емоционалното израстване на учещия в дух на мирно съвместно съществуване, сигурност и гражданска отговорност; равнопоставеност и приемственост на културните ценности през поколенията. Много от тези цели са дефинирани и преследвани по различен начин в различните краища на света. Отчитането на постигнатите резултати по тези критерии е много по-трудно сравнено с ориентираността.

Образователни технологии и бъдещето на образованието[редактиране | редактиране на кода]

Образователната технология е изучаването и етичната практика на улесняване и подпомагане на учебния процес и подобряване на представянето на учащите чрез създаване, използване и управление на подходящи технологични процеси и ресурси.

Терминът образователна технология включва инструктивната теория и теорията на обучението, както и софтуер, хардуер и Интернет приложения и дейности. Като образователни технологии могат да се разглеждат телевизията, интерактивните SmartBoards, калкулатори, компютри и дори мобилни телефони. Тези технологии улесняват значително процеса на обучение, правят го по-бърз и достъпен.

Това от своя страна спомага да се измести фокуса и да се приеме един нов по-практичен подход към обучението и образованието.

Много страни днес драстично променят начина, по който обучават своите граждани. Светът се променя с все по-бързо темпо, което означава, че много знания стават неактуални, неточни или ненужни много бързо. Отделно знанията и информацията в наши дни е лесно достъпна. Поради всички тези фактори акцентът се пренасочва към преподаване на умението да се учи. Изисква се гъвкавост и приспособеност. Финландските училища дори започнат да се отдалечават от редовните учебни програми, насочени към определени учебни предмети, като вместо това въвеждат разработки като обучение, базирано на явления, проекти, където студентите изучават концепции като промяна на климата.[35] Образованието се превръща в стока, която вече не е запазена само за деца. Възрастните също се нуждаят от нея.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://talkoven.onlinerechnik.com/duma/образование
  2. Dewey, John (1944) [1916]. Democracy and Education. The Free Press. pp. 1 – 4. ISBN 0-684-83631-9.
  3. ICESCR, Article 13.1
  4. Крамер, Сэмюэл Н. История начинается в Шумере, Москва 1965, с. 17 – 19.
  5. Assmann, Jan (2002). The Mind of Egypt: History and Meaning in the Time of the Pharaohs. p. 127.
  6. „Plato“. Encyclopaedia Britannica. 2002.
  7. Geoffrey Blainey; A Very Short History of the World; Penguin Books, 2004
  8. Geoffrey Blainey; A Very Short History of the World; Penguin Books, 2004
  9. "Robert Grosseteste". Catholic Encyclopedia. Newadvent.org. 1 June 1910.
  10. "St. Albertus Magnus". Catholic Encyclopedia. Newadvent.org. 1 March 1907.
  11. Educación holística: una educación para los nuevos tiempos. //
  12. Robinson, K.: Schools Kill Creativity. TED Talks, 2006, Monterey, CA, US.
  13. Министерство на образованието, младежта и науката 2009, с. 6.
  14. ((en)) UNESCO, Education For All Monitoring Report 2008, „Net Enrollment Rate in primary education“
  15. а б Министерство на образованието, младежта и науката 2009, с. 7.
  16. а б Министерство на образованието, младежта и науката 2009, с. 10.
  17. History of the Human Development Report. // United Nations Development Programme. Архив на оригинала от 2011-08-23. Посетен на 2008-05-15.
  18. Liberal Arts: Britannica Concise Encyclopædia. // Encyclopædia Britannica.
  19. Harriman, Philip. Antecedents of the Liberal Arts College. // The Journal of Higher Education 6 (2). 1935. DOI:10.2307/1975506. с. 63 – 71.
  20. Swassing, R. H., Barbe, W. B., & Milone, M. N. (1979). The Swassing-Barbe Modality Index: Zaner-Bloser Modality Kit. Columbus, OH: Zaner-Bloser.
  21. Biographer of Renzulli. // Indiana.edu. Посетен на 2009-04-20.
  22. Barbe, W. B., & Swassing, R. H., with M. N. Milone. (1979). Teaching through modality strengths: Concepts and practices. Columbus, OH: Zaner-Bloser
  23. Learning modality description from the Learning Curve website. // Library.thinkquest.org. Архив на оригинала от 4 April 2008. Посетен на 2010-06-19.
  24. Pashler, Harold и др. Learning Styles: Concepts and Evidence. // Psychological Science in the Public Interest 9 (3). 2009. DOI:10.1111/j.1539-6053.2009.01038.x. с. 105 – 19.
  25. Examples of subjects. // Curriculumonline.gov.uk. Архив на оригинала от 21 August 2008. Посетен на 2009-04-20.
  26. Fine Arts. // Education World, 2011-02-24. Посетен на 2013-10-03.
  27. Winters, Marcus. Teachers Matter: Rethinking How Public Schools Identify, Reward, and Retain Great Educators. Rowman & Littlefield. ISBN 978-1-4422-1077-6. с. 160.
  28. How the world's best-performing school systems come out on top Архив на оригинала от 27 септември 2011 в Wayback Machine.. mckinsey.com. September 2007
  29. ((en)) Eric A. Hanushek. Economic outcomes and school quality. International Institute for Educational Planning, 2005. ISBN 978-92-803-1279-9. Посетен на 21 октомври 2011.
  30. ((en)) Daron Acemoglu, Simon Johnson, James A. Robinson. The Colonial Origins of Comparative Development: An Empirical Investigation. // American Economic Review 91 (5). 2001. DOI:10.2139/ssrn.244582. с. 1369 – 1401.
  31. ((en)) Eric A. Hanushek, Ludger Woessmann. The role of cognitive skills in economic development. // Journal of Economic Literature 46 (3). 2008. DOI:10.1257/jel.46.3.607. с. 607 – 608.
  32. ((en)) Jacob Mincer. The distribution of labor incomes: a survey with special reference to the human capital approach. // Journal of Economic Literature 8 (1). 1970. с. 1 – 26.
  33. ((en)) Daniele Checchi, The Economics of Education: Human Capital, Family Background and Inequality, Cambridge University Press, 2006
  34. ((en)) Education for All Global Monitoring Report 2005 – The Quality Imperative. // UNESCO, 2005. Посетен на 2006-05-13.
  35. Finnish National Agency for Education – Curricula 2014. //

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Education“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.