Йоханес Гутенберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йоханес Гутенберг
германски изобретател
Йоханес Гутенберг 
Роден: около 1398
Майнц, Майнцка архиепископия
Починал: 3 януари 1468  (на 70 години)
Майнц, Майнцка архиепископия

Йоханес Генсфлайш цур Ладен цум Гутенберг (на немски: Johannes Gensfleisch zur Laden zum Gutenberg) е германски златар и печатар, основоположник на съвременното книгопечатане. Изобретеният от него машинен печат с подвижен набор поставя началото на революция в печатането и често е определяно като едно от най-важните събития на Новото време.[1][2] Изобретението му оказва силно влияние върху развитието на Ренесанса, Реформацията и Научната революция и поставя материалните основи на съвременната икономика на знанието и демократизация на образованието.[3][4][5][6]

Гутенберг за пръв път в Европа използва подвижен набор за печатане около 1439 година и пръв в света конструира механично задвижвана печатна преса. Сред многобройните му приноси към печатането са създаването на технология за масово производство на елементи за подвижен набор, използването на мастило на маслена основа и въвеждането на дървена печатна преса, подобна на винтовите преси, използвани в земеделието по това време. Но най-значимото му изобретение е съчетаването на тези елементи в практична система, която дава възможност за масово производство на печатни книги и която се оказва икономически изгодна както за печатарите, така и за читателите.

Най-представителната му работа, Гутенберговата Библия, е високо оценявана за нейните естетически и технически качества.

Биография[редактиране | edit source]

Детство и младост[редактиране | edit source]

Паметникът на Гутенберг в Майнц
Най-старото печатно изображение на Майнц, 1493 г.

Йоханес Гутенберг е роден около 1398 година в германския град Майнц. Той е най-малкият син на богатия търговец Фриле Генсфлайш цур Ладен и неговата втора съпруга Елзе Вюрих, дъщеря на собственик на магазин. Според някои сведения бащата е златар, работил за майнцките архиепископи, които са и курфюрсти на Свещената Римска империя, но е по-вероятно да се е занимавал с търговия с платове.[7]

Гутенберг принадлежи към фамилията Генсфлайш, един от патрицианските родове във Майнц, извеждащ родословието си от 13 век.[2] Фамилията Генсфлайш е тясно свързана с майнцкия монетен двор, като редица нейни представители го ръководят през 14 и 15 век.[2] Самият Йоханес Гутенберг от ранна възраст придобива познания в областта на златарството.[8] Името Гутенберг, с което Йоханес остава известен в историята, идва от наименованието на къщата, в която живее клонът на Генсфлайш, от който той произлиза.[7] Името „цум Гутенберг“ фамилията си въвежда едва през 20те години на 15 век.

През 1411 година в Майнц избухва бунт срещу аристокрацията и 117 патрициански фамилии са принудени да напуснат града. Семейството на Гутенберг изглежда се премества за късо време в Елтвил (Алта Вила), градче на отсрещния бряг на Рейн, където майка му притежава наследствено имение. През 1413 година избухват гладни бунтове и фамилията отново напуска Майнц.

Като син на богат патриций Гутенберг посещава вероятно латинското училище в манастира „Св. Виктор пред Майнц“. Фамилията има тесни отношения към манастира „Свети Виктор пред Майнц“ и Гутенберг по-късно влиза в Св.-Виктор-Брудершафт.

Сведенията за Йоханес Гутенберг през следващите две десетилетия са изключително оскъдни. През летния семестър 1418 година в Ерфуртския университет се споменава записалият се студент на име Йоханес де Алта Вила (Елтвил), за когото се допуска, че може би е Гутенберг. През 1419 година баща му умира и той е споменат в документи, свързани с наследството му. Един пръв документ, който споменава с име Гутенберг, е от 1420 година. Бележката разказва за наследствени недоразумения на братята и сестрите Гутенберг и една полусестра след смъртта на Фриле Генсфлайш сеньор 1419 година. Документът показва, че Гутенберг по това време е по-стар от 14 години, понеже не е бил представен от друг.

Къде и с какво се занимава фамилията Гутенберг през 1420те години е неизвестно. През 1429 година те не са в Майнц, поради отново избухнали бунтове. Със сигурност е известно, че през 1430 година той не е в Майнц. През 1430 година е споменат в един договор на Майнцския архиепископ Конрад III, който предлага завръщането на избягалите. Гутенберг отказва предложението и остава далече от Майнц.

В Страсбург[редактиране | edit source]

Печатна гравюра от Майстора на карти за игра, първата половина на 15 век

Тъй като политическата обстановка не позволява на Гутенберг да се върне в Майнц, биографите му предполагат, че в определен неизвестен момент той се установява в Страсбург, където живеят негови роднини по майчина линия. През 1434 година той вече е в Страсбург, като изглежда се занимава със златарство и е записан в градската милиция. Според някои свидетелства, през 1437 година той обучава Андреас Дритцен, някакъв богат търговец как да полира скъпоценни камъни, но не е известно откъде е придобил тези умения. По това време името му се споменава и в съдебните архиви във връзка с нарушено обещание за брак, дадено на жена от Страсбург на име Енелин.[9] Няма сведения дали в крайна сметка бракът е сключен.

Съществуват предположения, че по това време Гутенберг се запознава със съществуващите по това време печатни техники. Някои изследователи дори смятат, че той е изработвал гравюри върху мед с анонимния художник, известен като Майсторът на карти за игра.[10]

През 1439 година Гутенберг участва с Андреас Дритцен в неуспешно търговско начинание, свързано с изработването на полирани метални огледала, за които се вярвало, че улавят свещената светлина от религиозните реликви, и които той планирал да продава на поклонниците в Аахен. През тази година градът планирал да изложи своята сбирка от реликви на император Карл Велики, но събитието било отложено с една година, заради избухнала чумна епидемия. Андреас Дритцен умира 1439 година и братята му се опитват да получат част от вложения капитал. Гутенберг не можел да възстанови инвестираните в огледала средства. Когато инвеститорите в начинанието започват да търсят парите си, той им обещал да ги компенсира с някаква „тайна“. Широко разпространени са предположенията, че тази тайна е идеята за печатане с подвижен набор.[11]

През 1440 година Йоханес Гутенберг усъвършенства и разкрива пред публиката тайната на печатането, основана на неговите изследвания, мистериозно наречени от него Kunst und Aventur. Не е известно с какво се е занимавал той по това време, нито дали е правил някакви първи опити за печатане с подвижен набор. Той остава в Страсбург поне до 1444 година.

Печатната преса[редактиране | edit source]

Печатна преса, подобна на използваната от Йоханес Гутенберг (гравюра от 1568 г.)

През 1448 година Гутенберг отново е в Майнц, където взема заем от 150 гулден от своя роднина Арнолд Гелтус, изглежда за изработване на печатна преса в сградата Хумбрехтхоф в старата част на Майнц. През 1450 година пресата вече работи и с нея е отпечатано едно стихотворение на немски, може би първият текст, отпечатан от Гутенберг. Той успява да убеди богатия гражданин Йохан Фуст да му даде заем от 800 гулдена. Към начинанието се присъединява и бъдещият зет на Фуст Петер Шьофер. Шьофер е работил като преписвач на ръкописи в Париж и вероятно изработва някои от първите печатни набори.

Гутенберг установява ателието си в Хоф Хумбрехт, собственост на негов далечен роднина. Не е ясно кога точно замисля проекта за отпечатване на Библията, но това е основната цел на заема от Фуст, а същинската работа започва през 1452 година. В същото време с пресата се печатат и други по-доходни книги, може би латински граматики. Съществуват и предположения, че пресите са две - една за ежедневни нужди и друга за Библията. Сред доходните приложения на новата преса е отпечатването през 1454-1455 година на хиляди индулгенции за нуждите на Католическата църквата.

През 1455 година Гутенберг издава своята „42-редова Библия“, известна и като Гутенбергова Библия. Отпечатани са около 180 копия, повечето на обикновена хартия, но някои на велен.

През същата година започва спор между Гутенберг и Фуст, като Фуст си иска обратно парите, обвинявайки Гутенберг в злоупотреби с тях. Междувременно разходите по проекта с Библията нарастват, а дълговете на Гутенберг вече надхвърлят 2000 гулдена. Фуст завежда дело в съда, който през ноември 1455 година установява, че двамата са създали съдружие за издаване на книги, а Гутенберг е използвал парите за други цели. Фуст получава печатарското ателие и половината от вече отпечатаните Библии.

Макар че е на практика фалирал, Гутенберг изглежда запазва или създава наново малка печатарска работилница. През 1459 година той участва в отпечатване на Библията в Бамберг, като поне доставя печатните набори. Тъй като отпечатаните от него книги не носят името му, нито са датирани, е трудно да бъдат идентифицирани работите му след „42-редовата Библия“. Възможно е сред тях да е и големият религиозен речник „Католикон“, отпечатан през 1460 година в Майнц в 300 копия по 754 страници.

Междувременно печатницата на Фуст и Шьофер става първата в Европа, която издава книга с името на печатницата и датата на отпечатването - „Майнцкия Псалтир“ от август 1457 година. Макар че в него е отбелязан механичният процес, чрез който е произведен, името на Гутенберг не се споменава.

Последни години[редактиране | edit source]

Портрет на Йоханес Гутенберг от 16 век

През 1462 година, по време на конфликт между двама претенденти за архиепископския пост, Майнц е разграбен от войските на Адолф Насауски, а Гутенберг отново е изпратен в изгнание. Вече възрастен човек, той се премества в Елтвил, където може би основава и ръководи нова печатница, принадлежаща на братята Бехтермюнце. През януари 1465 година Адолф Насауски разрешава на Йоханес Гутенберг да се върне в Майнц. Като признание за заслугите му той му дава титлата хофман (придворен) и му отпуска пенсия.

Той живее до смъртта си в Алгесхаймер Хоф съвсем наблизо до родната си къща Хоф цум Гутенберг и неговата кръщелна църква Св. Христоф в стария град на Майнц.

Йоханес Гутенберг умира на 3 януари 1468 и е погребан в църквата на францисканците в Майнц. По-късно тя е разрушена през 18 век и гробът на Гутенберг е изгубен.

Наследство[редактиране | edit source]

Непосредствено след смъртта на Гутенберг приносът му към печатарската техника е почти неизвестен. През 1504 година той е споменат като изобретател на типографията в книга на професор Иво Витиг. Най-старият портрет на Гутенберг е нарисуван едва през 1567 година, почти сигурно като въображаема реконструкция, и се появява в сборника с биографии на известни германци на Хайнрих Панталеон.

Източници[редактиране | edit source]

  1. ((de))  Gutenberg 2000. // mainz.de. Посетен на 4 октомври 2010.
  2. а б в ((en)) Wallau, Heinrich. Johann Gutenberg. // The Catholic Encyclopedia. Kevin Knight, 2010. Посетен на 4 октомври 2010.
  3. ((en)) McLuhan, Marshall. The Gutenberg Galaxy: The Making of Typographic Man. 1st. University of Toronto Press, 1962. ISBN 978-0802060419.
  4. ((en)) Eisenstein, Elizabeth L. The Printing Press as an Agent of Change. Cambridge University Press, 1980. ISBN 0-521-29955-1.
  5. ((en)) Febvre, Lucien и др. The Coming of the Book: The Impact of Printing 1450-1800. London, Verso, 1997. ISBN 1-85984-108-2.
  6. ((en)) Man, John. The Gutenberg Revolution: The Story of a Genius and an Invention that Changed the World. London, Headline Review, 2002. ISBN 978-0747245049.
  7. а б ((en)) Hanebutt-Benz, Eva-Maria. Gutenberg and Mainz. // Посетен на 24 ноември 2006.
  8. ((en)) Lienhard, John H. No.753: Johann Gutenberg. // Engines of Our Ingenuity. uh.edu, 1997. Посетен на 20 април 2011.
  9. ((de))  Gutenberg und seine Zeit in Daten. // Gutenberg Museum. mainz.de. Посетен на 24 ноември 2006.
  10. ((en)) Lehmann-Haupt, Hellmut. Gutenberg and the Master of the Playing Cards. New Haven, Yale University Press, 1966.
  11. ((en)) Burke, James. Connections. London, Macmillan Publishers, 1978. ISBN 0-333-24827-9. с. 101.

Литература[редактиране | edit source]

  • Stephan Füssel: Johannes Gutenberg. 3. Auflage. Rowohlt Verlag, Reinbek 2003, ISBN 3-499-50610-6.
  • Albert Kapr: Johannes Gutenberg. Persönlichkeit und Leistung. Urania, Leipzig 1986, ISBN 3-332-00015-2.
  • Andreas Venzke: Johannes Gutenberg-Der Erfinder des Buchdrucks und seine Zeit. Piper-Verlag, München 2000, ISBN 3-492-22921-2.

Външни препратки[редактиране | edit source]