Конрад фон Даун

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гербът на Конрад фон Даун като архиепископ на Майнц
Гербът му на църквата Елтвиле

Конрад фон Даун (на немски: Erzbischof Konrad von Mainz; Konrad III von Dhaun; Konrad von Stein Erzbischof von Mainz; * ок. 1380; † 10 юни 1434 в Елтвиле) от фамилията на вилд- и Рейнграфовете на Даун-Щайн-Кирбург е като Конрад III курфюрст и архиепископ на Майнц (1419 – 1434).

Той е син на вилд- и Рейнграф Йохан II фон Щайн-Даун († 1383) и втората му съпруга графиня Юта фон Лайнинген-Дагсбург († 1394), дъщеря на граф Фридрих VIII фон Лайнинген-Дагсбург († 1397) и Йоланта фон Юлих († 1387).[1][2][3]

Конрад фон Даун е записан 1390 г. да следва заедно с по-големия му брат Йохан III фон Даун († 1428) в университета в Хайделберг. Конрад става през 1396 г. каноник в Майнц, 1414 г. пропст на императорската катедрала „Св. Бартоломей“ във Франкфурт на Майн. На 10 октомври 1419 г. той е избран за архиепископ на Майнц. Жителите на Майнц обаче са враждебно настроени към клеруса.[4] На 15 декември 1419 г. той е одобрен пот папа Мартин V.

През август 1421 г. Конрад участва в т. нар. Втори Кръстоносен поход срещу хусистите, заедно с архиепископ Дитрих II от Кьолн и пфалцграф Лудвиг III от Пфалц към Бохемия.

На Райхстага в Нюрнберг на 25 август 1422 г. крал Сигизмунд Люксембургски го прави имперски викар. Конрад се отказва от позицията си имперски викар през май 1423 г. заради опозицията на пфалцграф Лудвиг и други. През 1424 г. той е в сдружението на курфюрстовете против крал Сигизмунд. Конрад обявява през 1427 г. война против графство Валдек.

През 1429 г. Конрад пътува като имперски канцлер за Братислава (Пресбург), за да участва в преговорите на крал Сигизмунд с ръководещите на Хуситите.

През 1430 г. озлобените патриции напускат град Манйц, а клеруса през 1432 г., заради въведените данъци. На 14 май 1434 Конрад издава екскомуникация над града.

Конрад умира обаче скоро след това на 10 юни 1434 г. и е погребан в катедралата на Майнц.[5][6]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Karl Georg Bockenheimer: Konrad III., Wild-und Rheingraf von Daun. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 16, Duncker & Humblot, Leipzig 1882, S. 596
  • Duco van Krugten: Salm. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 22, Duncker & Humblot, Berlin 2005, ISBN 3-428-11203-2, S. 381 – 383.
  • Detlev Schwennicke: Europäische Stammtafeln, Vol. XXVI, Tafel 89.
  • Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. IV, Tafel 97.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Salm 3, genealogy.euweb.cz
  2. Konrad von Dhaun, Archbishop of Mainz, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
  3. Konrad v.Stein Erzbischof v.Mainz, ww-person.com
  4. Kaspar Friedrich Gottschalck: Die Ritterburgen und Bergschlösser Deutschlands. Band 6 Hemmerde und Schwedschke, Halle, S. 18.
  5. Jacques Baudoin: La sculpture flamboyante. Les grands imagiers d'Occident, Èditions créer, 1983, ISBN 2-902894-15-5
  6. Horst Reber: Madern Gerthener und das Grabmal des Erzbischofs Konrad von Dhaun im Mainzer Dom. In: Daniela Christmann: RückSicht. Festschrift für Hans-Jürgen Imiela zum 5. Februar 1997. Schmidt, Mainz 1997, ISBN 3-87439-420-4, S. 59 – 62.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]