Лудвиг III (Пфалц)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Лудвиг III фон Пфалц
4-ти курфюрст на Пфалц,
Ludwig III. von der Pfalz.jpg
в църквата Нойщат на Вайнстрассе
Лични данни
Управление 1410 - 1436
Роден
Починал
30 декември 1436 г. (58 г.)
Предшественик Рупрехт III
Наследник Лудвиг IV
Семейство
Династия Вителсбахи
Баща Рупрехт III
Майка Елизабет фон Хоенцолерн-Нюрнберг
Бракове Бланка от Англия
Мехтхилд (Матилде) от Савоя
Потомци Лудвиг IV, Фридрих I
Герб Arms of the Electoral Palatinate (Variant 1).svg
Лудвиг III фон Пфалц в Общомедия

Лудвиг III (на немски: Ludwig III fon Pfalz, Ludwig der Bärtige, * 23 януари 1378, † 30 декември 1436 в Хайделберг) от фамилията Вителсбахи е от 1410 до 1436 г. пфалцграф и курфюрст на Пфалц.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Той е син на курфюрста и римско-германски крал Рупрехт III (1352–1410) и бургграфиня Елизабет фон Хоенцолерн-Нюрнберг (1358–1411), дъщеря на бургграф Фридрих V от Нюрнберг и съпругата му Елизабет фон Майсен.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Той замества баща си 1401–1402 г., когато е на поход в Италия. През 1401 г. Лудвиг III се жени за принцеса Бланка от Англия, която умира на 22 май 1409 г.

На 3 октомври 1410 г. вдовецът Лудвиг III получава своето наследство в Курпфалц. Той е високообразован и се ангажира религиозно. През 1421 г. той завещава своите книги на университета в Хайделберг за свободно ползване от студентите. Това е основата за по-късно основаната „библиотека Палатина“.

участие в избора за римско-германски крал[редактиране | редактиране на кода]

Лудвиг III не желае да кандидатства за римско-немски крал и помага през 1411 г. за избора на Сигизмунд Люксембургски. На Констанцкия събор той участва в свалянето на папа Григорий XII. Тогава кралят го прави имперски съдия. Когато крал Сигизмунд отсъства, той изпълнява като съдия присъдата на Ян Хус, който е изгорен на 6 юли 1415 г. На 30 май 1416 г. Лудвиг III трябва да ръководи и изпълнението на присъдата на Йероним Пражки.

Ludwig III. von der Pfalz bei der Hinrichtung von Jan Hus.jpg

По заповед на краля, Лудвиг III арестува през април 1415 г. антипапа Йоан XXIII, който тайно е избягал от Констанц на 20 март 1415 г., и го държи затворен в двореца на Хайделберг, където дочаква неговото сваляне на 31 май и през пролетта 1416 г. го мести в по-сигурния замък Айхелсхайм в днешен Манхайм.

Бланка от Дом Ланкастър

През 1415 г. Лудвиг III се присъединява към групата (Sittichgesellschaft, основана на 17 април 1414 от херцог Хайнрих XVI Богатия от Бавария) против херцог Лудвиг VII от Бавария-Инголщат.

През 1422/1423 г. той предприема пътуване до Прусия. От 1424 г. той е в групата на опозицията на курфюрстовете от Бинген против политиката на крал Сигизмунд.

На 5 май 1426 г. умира неговият син от първия му брак, „Рупрехт Англичанина“, който е подготвен за наследник на трона. Потресен от смъртта му Лудвиг предприема през 1427 г. пътуване до Светите земи и се връща тежко болен. От 1430 г. той е почти сляп и през 1435 г. собствената му съпруга и нейните съветници го свалят от управлението. Той умира през 1436 г. в Хайделберг и е погребан в тамошната църква „Свети дух“.

Бракове и деца[редактиране | редактиране на кода]

Първи брак: Лудвиг III се жени на 15 август 1401 г. в Кьолн за принцеса Бланка от Дом Ланкастър (1392–1409), дъщеря на крал Хенри IV от Англия. С нея той има един син:

  • Рупрехт Англичанина (* 22 май 1406, † 20 май 1426), обявен за наследник на баща си.

Втори брак : На 30 ноември 1417 г. в Пигнерол, Лудвиг III се жени за принцеса Мехтхилд (Матилде) (1390–1438) от Савоя-Ахея, дъщеря на херцог Амадей от Ахея (1363–1402) и съпругата му графиня Катарина от Женева, сестрата на антипапа Климент VII (1378–1394).

Тя е сестра на блажената Маргарета Савойска (1382–1464), третата съпруга на Теодоро II Палеолог, маркграф на Монферат.

Имат децата:

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Hans Rall: Die Wittelsbacher in Lebensbildern. Hugendubel Verlag, 2000, ISBN 3-7205-2103-6
  • Andreas Kraus: Handbuch der bayerischen Geschichte, 1995, Band 3, S. 73; Digitalisat.