Лудвиг III (Пфалц)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Лудвиг III
Ludwig III. von der Pfalz
4-ти курфюрст Пфалц
Изображение на Лудвиг III фон Пфалц в църквата Нойщат на Вайнстрассе
Изображение на Лудвиг III фон Пфалц в църквата Нойщат на Вайнстрассе

Роден
Починал
ПогребанХайделберг, Федерална република Германия
Управление
Период1410 – 1436
ПредшественикРупрехт III
НаследникЛудвиг IV
Arms of the Electoral Palatinate (Variant 1).svg
Семейство
РодВителсбахи
БащаРупрехт (Свещена Римска империя)
МайкаЕлизабет от Хоенцолерн
Братя/сестриАгнес фон Пфалц
Маргарете от Пфалц
Елизабет фон Пфалц
Стефан фон Пфалц-Зимерн-Цвайбрюкен
Ото I (Пфалц-Мозбах)
Рупрехт Пипан
Йохан фон Пфалц-Ноймаркт
СъпругаМатилда Савойска (30 ноември 1417)
ДецаЛудвиг IV
Фридрих I
Рупрехт фон Пфалц (архиепископ)
Мехтхилд фон Пфалц
Лудвиг III в Общомедия

Лудвиг III (на немски: Ludwig III fon Pfalz, Ludwig der Bärtige; * 23 януари 1378; † 30 декември 1436, Хайделберг) от фамилията Вителсбахи, е от 1410 до 1436 г. пфалцграф и курфюрст на Пфалц.

Произход и ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Син е на курфюрста и римско-германски крал Рупрехт III (1352 – 1410) и бургграфиня Елизабет Хоенцолерн (1358 – 1411), дъщеря на бургграф Фридрих V от Нюрнберг и съпругата му Елизабет фон Майсен.

През 1401 – 1402 г. Лудвиг замества баща си, който е на поход в Италия. На 15 август 1401 г. се жени в Кьолн за принцеса Бланка от Дом Ланкастър (1392 – 1409), дъщеря на крал Хенри IV от Англия. Тя умира на 22 май 1409 г.


Бланка от Дом Ланкастър

Управление[редактиране | редактиране на кода]

На 3 октомври 1410 г. вдовецът Лудвиг III получава своето наследство в Курпфалц. Той е високообразован и се ангажира религиозно.

Участие в избора за римско-германски крал[редактиране | редактиране на кода]

През 1410 година, след смъртта на бащата на Лудвиг, крал Рупрехт, тронът на римско-германски крал се оказва вакантен. Лудвиг III не желае да кандидатства за римско-немски крал и помага за избора на Сигизмунд Люксембургски, който се нуждае от поддръжка в борбата за трона. В това време Йобст Моравски управлява Курфюрство Бранденбург и така е един от курфюрстите, имащи право на глас при изборите за римско-германски крал. Само че самият Сигизмунд претендира за това право и назначава Фридрих Брандербургски за свой представител от Курфюрство Бранденбург на изборите за римско-германски крал на 20 септември 1410 година.

Изборът на нов крал се усложнява от факта, че крал Вацлав IV Люксембург живее в Бохемия и църковният разкол продължава в Европа. И ако думите на курфюрста на Кьолн, който заявява, че изборът на римския крал не е необходим, тъй като Вацлав продължава да бъде римски крал, лесно се игнорират, то разколът създава много проблеми. Йохан II фон Насау, архиепископ на Майнц, и Фридрих III, архиепископ на Кьолн, които подкрепят папа Александър V от Пиза, привличат на своя страна Адолф, херцог на Берг, Стефан III Баварски и Фридрих, маркграф на Майсен и ландграф на Тюрингия.

Архиепископ Вернер фон Фалкенщайн от Трир, който подкрепя папа Григорий XII, има по-малко привърженици. Сред тях обаче са синът на починалия крал Рупрехт – курфюрст Лудвиг III Пфалц и неговият братовчед Фридрих, бургграф на Нюрнберг. Фридрих Хохенцолерн изплаща дълговете на Сигизмунд и убеждава Вернер фон Фалкенщайн от Трир и Лудвиг III Пфалц да преминат на страната на Сигизмунд.[1]

На 1 септември 1410 г. във Франкфурт се провежда среща на избирателите. Бургграф Фридрих, пристига с голяма свита като „представител на избирателя на Бранденбург“ и планира да влезе в града заедно с 200 конници (което според „Златната була“ е разрешено само на избирателите). Но той е приет в града само като „посланик на краля на Унгария“.

На 20 септември 1410 г. Вернер фон Фалкенщайн от Трир и Лудвиг III Пфалц като избиратели, Фридрих Нюрнбергски като представител, се появяват пред градската катедрала.[2] Избирателите на Саксония, Майнц и Кьолн отказват да започнат избори до пристигането на „избирателя на Бранденбург“ Йобст.[3] Затова на 20 септември Йохан II фон Насау, курфюрст на Майнц, като архиепископ, забранява откриването на заседанието в църквата. Тогава Фридрих, заедно със своите съюзници, отиват до гробището в съседство с катедралата и там провъзгласяват избора на Сигизмунд. Избирателите на Майнц и Кьолн изразяват своя протест. Те привличат Вацлав на своя страна, който признава Йобст за „курфюрст-избирател от Бранденбург“. Заедно с гласа на Рудолф III от Саксония, Йобст получава 5 гласа и е провъзгласен за германски крал на 1 октомври 1410 г. в градската катедрала.[4]

Въпреки че Сигизмунд е избран по-рано, Йобст Моравски е подкрепен от повечето избиратели. Така в империята се появяват двама римски крале. Нито единият, нито другият обаче проявяват активност до януари 1411 година. През цялото това време интересите на Сигизмунд в Германия са представени от Фридрих и Йохан от Нюрнберг и Еберхард от Вюртемберг. На 11 януари 1411 г. Сигизмунд обявява съгласието си да заеме престола. В отговор Йобст започва да събира войски, но умира при подозрителни обстоятелства на 18 януари 1411 година. Това дава възможност на Сигизмунд да си върне контрола над Бранденбург и да премахне пречките за овладяване на трона по-късно същата година. Затова Сигизмунд изпраща Фридрих при Вацлав. Братята се съгласяват, че Сигизмунд ще бъде римски крал, а Вацлав император. Решават, че заедно ще се борят срещу църковния разкол. Вацлав спечелва на страната на Сигизмунд Рудолф от Саксония, а Фридрих Хохенцолерн, избирателите на Кьолн и Майнц. Така въпреки протестите на избирателите Вернер фон Фалкенщайн и Лудвиг III Пфалц, които настояват за валидност на първите избори, Сигизмунд след юли 1411 г. е провъзгласен за римски крал за втори път, но вече в катедралата.[5]

Констанцки събор[редактиране | редактиране на кода]

На Констанцкия събор Лудвиг III участва в свалянето на папа Григорий XII. Тогава кралят го прави имперски съдия. Когато крал Сигизмунд Люксембургски отсъства, той изпълнява като съдия присъдата на Ян Хус, който е изгорен на 6 юли 1415 г. На 30 май 1416 г. Лудвиг III трябва да ръководи и изпълнението на присъдата на Йероним Пражки.


Лудвиг III при екзекуцията на Ян Хус

По заповед на краля Лудвиг III арестува през април 1415 г. антипапа Йоан XXIII, който тайно бяга от Констанц на 20 март 1415 г., и го държи затворен в двореца на Хайделберг, където дочаква неговото сваляне на 31 май и през пролетта 1416 г. го мести в по-сигурния замък Айхелсхайм в днешен Манхайм.

Конфликти. Втори брак[редактиране | редактиране на кода]

През 1415 г. Лудвиг III се присъединява към групата (Sittichgesellschaft, основана на 17 април 1414 от херцог Хайнрих XVI Богатия от Бавария) против херцог Лудвиг VII от Бавария-Инголщат.

На 30 ноември 1417 г. в Пигнерол Лудвиг III се жени за принцеса Матилда Савойска-Ахая (1390 – 1438), дъщеря на херцог Амадей Савойски-Ахая (1363 – 1402) и на съпругата му графиня Катарина от Женева, сестра на антипапа Климент VII (1378 – 1394). Тя е сестра на блажената Маргарита Савойска-Ахая (1390 – 1464), третата съпруга на Теодоро II Палеолог, маркграф на Монферат.

През 1422/1423 г. той предприема пътуване до Прусия. От 1424 г. той е в групата на опозицията на курфюрстовете от Бинген против политиката на крал Сигизмунд.

Последни години. Наследство[редактиране | редактиране на кода]

На 5 май 1426 г. умира неговият син от първия му брак, Рупрехт Англичанина, който е подготвен за наследник на трона. Потресен от смъртта му Лудвиг предприема през 1427 г. пътуване до Светите земи и се връща тежко болен. От 1430 г. той е почти сляп и през 1435 г. собствената му съпруга и нейните съветници го свалят от управлението. Той умира през 1436 г. в Хайделберг и е погребан в тамошната църква „Свети дух“.

През 1421 г. той завещава своите книги на университета в Хайделберг за свободно ползване от студентите. Това е основата за по-късно основаната „библиотека Палатина“.

Деца[редактиране | редактиране на кода]

От първия брак с принцеса Бланка има един син:

  • Рупрехт Англичанина (* 22 май 1406, † 20 май 1426), обявен за наследник на баща си.

От втория брак с Матилда Савойска-Ахая има децата:[6]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Шлоссер, Фридрих Кристоф. Всемирная история. – издание второе. – СП-б., М., 1870. – Т. 3,стр. 537 – 538
  2. Шлоссер, Фридрих Кристоф. Всемирная история. – издание второе. – СП-б., М., 1870. – Т. 3, стр.538
  3. Allgemeine Deutsche Biographie:Friedrich I. (Markgraf und Kurfürst von Brandenburg) (ADB)
  4. Шлоссер, Фридрих Кристоф. Всемирная история. – издание второе. – СП-б., М., 1870. – Т. 3,стр.538 -539
  5. Шлоссер, Фридрих Кристоф. Всемирная история. – издание второе. – СП-б., М., 1870. – Т. 3,стр. 539
  6. Mathilde de Savoie/Ludwig III von der Pfalzgraf bei Rhein, fmg.ac
  • Hans Rall: Die Wittelsbacher in Lebensbildern. Hugendubel Verlag, 2000, ISBN 3-7205-2103-6
  • Andreas Kraus: Handbuch der bayerischen Geschichte, 1995, Band 3, S. 73; Digitalisat.