Направо към съдържанието

Маргарита Савойска-Ахая (1390 – 1464)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Маргарита Савойска-Ахая
Margherita di Savoia-Acaia
маркграфиня на Монферат,
блажена на Римокатолическата църква
Блажената Маргарита Савойска
Родена
Починала
23 ноември 1464 г. (82 г.)
РелигияКатолицизъм
Управление
Период17 януари 1403 – 23 ноември 1464
ПредшественикЖана дьо Бар
НаследникЙоанна Савойска
Други титлипринцеса на Ахая
Канонизация
Празник23 ноември
Семейство
РодСавоя-Ахая
БащаАмадей Савойски-Ахая
МайкаКатерина Женевска
Братя/сестриБона Савойска
Матилда Савойска
Катерина Савойска
Природениː
Юлий
СъпругТеодоро II Палеолог
Децаняма
Маргарита Савойска-Ахая в Общомедия

Маргарита Савойска-Ахая (на италиански: Margherita di Savoia-Acaia; на латински: Margarita Sabaudae–Achaia; * 21 юни 1390,[1][2][3] Пинероло, Пиемонт, Савойско графство; † 23 ноември 1464, Алба, Савойско графство) е принцеса на Ахая и чрез женитба маркграфиня на Монферат (17 март 1403 – 18 август 1418). Тя е блажена на Католическата църква.[4]

Произход

[редактиране | редактиране на кода]

Тя е най-възрастната дъщеря на Амадей Савойски-Ахая (* 1363, † 1402), господар на Пиемонт, титулярен княз на Ахая (* 1363, † 1402), и на съпругата му Катерина Женевска († 1407). Нейни дядо и баба по бащина линия са Жак Савойски-Ахая, господар на Пиемонт и княз на Ахая, и Маргарита дьо Божьо, а по майчина – Амадей III, граф на Женева, и Марго (Мау) д'Оверн. Неин вуйчо е антипапа Климент VII.[5] Има три сестри:

Има и един полубрат от извънбрачна връзка на баща си.

Дом Савоя-Ахая (кадетска линия на Савойската династия) изчезва с поколението на Маргарита, тъй като нейните родители имат само дъщери, а чичо й Лудвиг, който наследява баща й в титлите[6], е бездетен.[7]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Брак

[редактиране | редактиране на кода]

Маргарита губи баща си през 1402 г. и на 7 май със сестра си Матилда преминават под настойничеството на чичо им Лудвиг, новият господар на Пиемонт и принц на Ахая, който смята да използва Маргарита за брачен съюз, за да успокои бурните отношения с Монферат.[8][9] На 29 март 1403 в Асти е подписан брачният договор, а на 18 октомври е сключен бракът между 13-годишната Маргарита и 39-годишния два пъти вдовец Теодор II, маркиз на Монферат от династията на Палеолозите,[10] внук на византийския император Андроник II Палеолог и на втората му съпруга Йоланда (Ирина) Монфератска. Тя не му ражда деца.[11][12] Маргарита е мащеха на София Монфератска, която се омъжва на 19 януари 1421 г. за Йоан VIII Палеолог, който става император на Византия през 1425 г. и я изгонва през август 1426 г.

От 1409 до 1413 г. Теодор и Маргарита пребивават в Генуа, където маркизът е призован срещу французите и става капитан на народа. Маргарита се отличава с помощта си към бедните, особено през 1411 г., когато гладът и чумата връхлитат града.[5]

Тя овдовява след петнадесет години брак през 1418 г.[13] Същата година според някои източници[5] е регентка на маркграфството за около две години, докато нейният доведен син Джан Джакомо, законен наследник на Теодор, не поеме управлението.

Монашески живот

[редактиране | редактиране на кода]

Нейното вече голямо благочестие се увеличава, след като слуша проповедите на Свети Винсент Ферер,[12] който прекарва няколко месеца в Монферат.

През 1418 г. или през 1420 г. младата вдовица, отказвайки предложението за брак с Филипо Мария Висконти,[14] се оттегля с няколко млади жени от висок ранг в благороднически дворец в Алба,[5] за да води монашески живот под ръководството на Свети Доминик (Трети доминикански орден).[12]

През 1445 г. в Алба е положен първият камък на нов доминикански манастир, насърчаван от нея и посветен на Света Мария Магдалена.[12] През 1450 г. Маргарита и нейните спътнички са упълномощени да преминат от Третия доминикански орден към Втория орден (същинските Доминикански монахини)[5] и те приемат правилата на Свети Августин.[12] През същия този период Маргарита работи, за да убеди братовчед си Амадей VIII, избран за антипапа с името Феликс V, да се откаже от поста, което и той прави през 1449 г.

Още повече увеличавайки телесните си изпитания, тя остава модел за благочестие, преди всичко когато отговаря за болницата „Санта Мария дели Анджели“, където прави всичко възможно, за да облекчи страданието на болните. След около 45 години от покаяние, смирение и добри дела тя умира като светица на 23 ноември 1464 г. на 82-годишна възраст.[12] На 13 декември 1464 г. тленните ѝ останки са погребани в обикновена гробница. През 1481 г. са преместени в много по-красива гробница в нейния манастир, специално построена за сметка на Вилхелм VIII Монфератски.

Папа Климент IX я обявява за блажена през 1669 г., а папа Бенедикт XIII разрешава честването на празника ѝ (23 ноември) във всички Савойски държави.[12]

Основаният от нея манастир, първоначално посветен на Света Мария Магдалена, днес е посветен на нея.

Четирима блажени от Савойската династия са изрисувани на свода в южната пътека на базиликата „Сан Микеле Маджоре“ в Павия, като Маргарита е изрисувана в монашеско облекло, държаща три стрели.

  • Фреска с Блажената Маргарита Савойска в конферентната зала на Регионалната библиотека на Аоста
    Фреска с Блажената Маргарита Савойска в конферентната зала на Регионалната библиотека на Аоста
  • Изображение от „Житие на блажената Маргарита Савойска, маркиза от Монферат“ от Франческо Доменико Баризано, отпечатано в Торино през 1692 г.
    Изображение от „Житие на блажената Маргарита Савойска, маркиза от Монферат“ от Франческо Доменико Баризано, отпечатано в Торино през 1692 г.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]

Първични източници

[редактиране | редактиране на кода]

Историографска литература

[редактиране | редактиране на кода]

Други

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Short lives of the Dominican saints, 1901, John Procter , с. 334-337
  2. ↑ Marie-José de Belgique, La maison de Savoie : La maison de Savoie : Les origines. Le Comte Vert. Le Comte Rouge, vol. 2, Paris, A. Michel, 1956, с. 110.
  3. ↑ Jean Prieur, Hyacinthe Vulliez, Saints et saintes de Savoie, La Fontaine de Siloé, 1999, с. 92-93
  4. ↑ Margareta von Savoyen, Ökumenisches Heiligenlexikon
  5. ↑ а б в г д Storia della Beata Margherita di Savoia, Domenicani del Nord Italia.
  6. ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, с. 343
  7. ↑ Storia della Beata Margherita di Savoia // Архивиран от оригинала на 2015-9-23.
  8. ↑ Beata Margherita di Savoia
  9. ↑ Beata Margherita di Savoia Marchesa del Monferrato, Religiosa domenicana // Посетен на 2023-7-23.
  10. ↑ G. della Chiesa - Historia Saluzziana, citato sul sito www.domenicani.it
  11. ↑ Charles Cawley, Margherita de Savoie , Medieval lands
  12. ↑ а б в г д е ж Histoire de la Maison de Savoie, Volume 1, с. 444
  13. ↑ Monumenta Aquensia, с. 177
  14. ↑ Beata Margherita di Savoia // Архивиран от оригинала на 2014-11-29.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Margherita di Savoia (1390 – 1464) в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Италия“         Портал „Италия“          Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „История“         Портал „История“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Маргарита_Савойска-Ахая_(1390_–_1464)&oldid=12370998“.