Свети Доминик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Свети Доминик
The Perugia Altarpiece, Side Panel Depicting St. Dominic.jpg
Роден8 август 1170 г.
Починал6 август 1221 г. (50 г.)
Почитан вРимокатолическа църква,
Англиканска църква
лутеранство
Свети Доминик в Общомедия

Доминѝк де Гусма̀н Гарсѐс (на испански: Domingo de Guzmán Garcés, роден през 1170 г. в Кастилия, Испания) е испански католически монах, проповедник. Известен е с това, че през 1215 г. създава монашеския Орден на проповедниците, по-известен като Доминикански орден (по името на основателя му). Умира през 1221 г. в Болоня, Италия.

Канонизиран е за светец от католическата църква. Художествено-символично се изобразява в бели дрехи под черен плащ, с лилия в ръка, знак за целомъдрие; понякога, със звезда на челото – израз на излъчваната от него святост[1].

Свети Доминик по-късно, е назначен от епископа на Тулуза за проповедник на диоцеза, той подхранва желанието и идеята да даде на своето проповядване една стабилна и добре организирана форма, основавайки така Доминиканския орден, носещ неговото име и признат официално от Църквата през 1216 по време на потнификата на Хонорий III. Посвещавайки се с всичките си сили за разпространението на делото си, Доминик изпраща своите проповедници из цяла Европа, по-специално в Париж и Болоня, основни университетски центрове по онова време. По време на първите генерални капитани на Ордена, през 1220 и 1221, са определени основните принципи на Ордена: проповядване, учение, бедност, общ живот, законодателство, географско разпределение, мисии.

Доминик, изнурен от апостолската работа и постоянното покаяние, умира същата година, 1221, обкръжен от своите събратя, в манастира в Болоня, в една килия, която дори не е неговата, защото не притежаваше своя. Умира на 51 годишна възраст, а 13 години по-късно, през 1234, е канонизиран от папа Григорий IX, свързан от дълбоко приятелство с Доминик. Неговото тяло се съхранява в един мраморен ковчег, а при неговия гроб от векове се стичат хиляди вярващи от цяла Италия и Европа. Многобройни са признатите чудеса, извършени чрез застъпничеството на светеца, който жителите на Болоня обявяват за „Постоянен патрон и закрилник на града“.


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Le langage secret de la Renaissance: le symbolisme caché de l'art italien“ изд. National geographic France, отг. ред. Richard Stemp, 2012 г., стр. 109, isbn =9782822900003