Хонорий III

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хонорий III
B Honorius III3.jpg
Emblem of the Papacy SE.svg Римски папа Emblem of the Papacy SE.svg
Рождено име Сенси Савелли
Начало понтификат 18 юли 1216 г.
Край понтификат 18 март 1227 г.
Предшественик Инокентий III
Наследник Григорий IX
Роден 1148 г.
Рим, Италия
Починал 18 март 1227 г.
Рим, Италия
Герб C o a Onorio IV.svg

Хонорий III е римски папа със силно религиозен характер и прагматичен ум, продължител на политиката на предшественика му Инокентий III за утвърждаване на папската курия като водеща политическа сила в Европа. Признава т.нар. просешки ордени - Доминикански, Францискански и Кармелитски.

Биография[редактиране | edit source]

Хонорий III е роден през 1148 г. под светското име Сенси Савелли и е отлично образован в каноническо право в Болоня. Преминава през стълбицата на папската институция, като започва от каноник на "Св. Мария Велика", през 1188 г. става папски камериер, през 1193 г. - кардинал-дякон, наставник на император Фридрих II през 1197 г. и кардинал-духовник през 1200 г. Избран е единодушно на апостолическия престол и е ръкоположен в Перуджа на 24 юли 1216 г.

Църковна дейност[редактиране | edit source]

Хонорий III е автор на много произведения още преди да е ръкоположен за папа. Негови са една колекция на папски декреталии, животоописание на Григорий VII, един трактат върху римския ред и мястото на курията в политическата карта на Европа. Хонорий III е продължител на политиката на Инокентий III, на когото служи като помощник за кратко преди началото на своя понтификат. Понтификатът на Хонорий III е важен момент в борбата на католическата църква срещу ересите. В това отношение той полага изключителни усилия за предпазване на католическата църква от грозящото я разложение по времето на Четвъртия латерански събор. На този събор, който набелязва основните мерки за борба срещу катарите, албигойците ивалденсите, Хонорий III взима дейно участие като кардинал. На този събор освен решението, че светската власт трябва да е функция на църковната в борбата срещу ересите, се променя и самата линия на папската власт, която дотогава се бори с ересите само с груби методи. Папаската курия решава, че трябва да се търсят по-гъвкави и по-прикрити методи на борба чрез намиране на начин за контрол върху духовния живот на обикновените хора, лаиците, към които се причисляват широките маси на еретиците. Така назрява идеята, че проблемите на католическата църква с еретиците може да се решат посредством една църковна реформа, която е конкретизирана и осъществена на практика от папа Хонорий III.

Най-важната мярка през понтификата му е признанието и санкционирането на новите ордени - Доминикански, Францискански и Кармелитски, въпреки забраната на Четвъртия Латрански вселенски събор. Решението да се основат ордени, които по своята структура и външна организация да наподобяват организацията на еретическите църкви е едно сполучливо за времето си начинание на църквата. Особеност на тези ордени е увеличаването на вярващите чрез приемането и на светски лица и фокусирането върху благочестието, благонравието и благоразумието. Тези просешки ордени променят взаимоотношението между Бог и вярващ и поставят основите на индивидуализма и хуманизма, основа за Ренесанса в Италия. Така още по време нили малко след `Четвъртия латерански събор кардинал Цинцио Савели и папа Инокентий III се срещат в Рим с Доменик де Гузман, който по това време е основал само едно духовно братство. Непосредствено след приемането на апостолическия престол от папа Хонорий III, на 10 април 1216 г. Доменико де Гузман и братството му се установяват в църквата "Св. Ромен" в Тулуза и издигат като основна програма на своето братство проповедта срещу албигойците.

Папа Хонорий III проявява изключителна активност и по отношение на пряката борба срещу еретиците по линията на кръстоносните походи. През 1218 г. той продължил кръстоносния поход срещу албигойците, проблемът с които в Южна Франция е решен окончателно през 1220 г. По инициатива на Хонорий III се водят усилени борби за изкореняване на ересите в Унгария, Испания, Гърция, Бохемия и Скандинавия. Папа Хонорий III проявява изключително упорита борба и против патарените и богомилите в Сърбия, Босна и дори в България, като изпраща домоиниканци и францисканци за подтискане на еретиците и организиране на кръстоносни походи срещу тях.

Политическа дейност[редактиране | edit source]


Източници[редактиране | edit source]

  • Петрова, Мария. Папа Хонорий III. Писма. — В: Гюзелев, Васил (et alii), БАН. Извори за българската история. Том XXV, София, БАН, 1981, с. 24.
Инокентий III1 римски папа (18 юли 1216 – 18 март 1227) Григорий IX2